Не искам децата ми да са деца на разделени родители

Едно нещо ще ти кажа само: аз бях дете на родители с подобни проблеми (може би доста по-изострени, но все пак) и аз си прекарах детството в "мечти" те най-после да се разведат да се свърши цялата мъка. След толкова години въпреки че отдавна не живея в нас, все още се чудя защо не се разделят да са щастливи, като се прибера в нас толкова нещастие прелива и от двамата че ми е мъчно, че така си прекарват живота. Даже мога смело да кажа, че моето детство вероятно щеше да е много по-щастливо ако си се бяха развели, защото те често си проектираха своето нещастие върху мен и накрая аз страдах. И като питам сега майка ми от време на време, добре като е такава ситуацията защо не се разделихте, и тя така като теб все вика 'ем за децата, за семейството, всичко за вас беше', което според мен е чисто оправдание, при положение че аз лично страдах много от цялата ситуация. За едно дете няма по-щастливо нещо от това, да има щастливи родители. Когато родителите са щастливи, когато правят неща, които им доставят удоволствие, когато се радват на живота, това се отразява и върху децата и те ще порастнат да бъдат щастливи млади хора.

Всички тези неща които описваш няма как да не се отразят на децата, накрая те ще останат травматизирани. Моля те недей да бъдеш от тези родители които използват децата си за да не направят каквото се изисква.

Как значи мислиш да се запътиш да емигрирате в чужда държава когато сте толкова нещастни до болка? Емигрирането е нещо стресиращо и самотно, цялото семейство се подлага на огромно напрежение и затова трябва да има здрави отношения в него за да се преодолеят всички трудности. А ти ще се озовеш в чужда държава, без приятели и познати (предполагам), стресирана и нещастна от цялото емигриране, а и на ръба на нервна криза заради проблемите с мъжа си. Защо мислиш че това е най-доброто нещо за вашето семейство в момента?! Вместо това гледай как да си запазиш работата, мисли дали не можеш да отидеш някъде по-високолоплатено, мисля че в цялата ситуация, която сега описваш, емигриране в чужда държава е едно от най-лошите решения. Да не говорим че излиза, че мъжът ти е много по мераклия да емигрира от теб май.
Както едно време сте направили тези деца когато очевидно сте били нещастни, сега пък десет пъти по-нещастни от тогава ще си хванете покъщината и ще се изнесете в друга държава. Вие сякаш вместо да искате да оправяте проблемите ги задълбавате още повече, като предприемате огромни рискове и отговорности.
Замисли се върху това и ти пожелавам искрено успех, но моят съвет е недей  мисли, че децата ще са щастливи с нещастни родители и не ги използвай за параван.
Успех!

Тя и в момента това прави и едва ли ще се промени за съжаление.

Stay_strong , много си права и много искам  да  те прегърна заради този пост  : Разказът ти е е емционален , но и много точен, дано авторката се вслуша   

и аз искам да я поздравя

Подкрепям тезата, че за децата е по-добре да не живеят в среда на постоянна изнервеност, стрес и неудовлетвореност.
Това май всички го подкрепиха.

На мен друго ми е интересно. Чела съм за акексуалността и преди. 1% от хората по света са асексуални. Вероятността случайно да се откриете и двамата с асексуалност е нулева.

От това следва, че вероятно ти наистина си асексуална, но мъжът ти вероятно те следва и се прави, че не се интересува от секс по някакви сериозни причини  - обича те, държи да сте заедно, иска да е с теб и децата и прочие...Това пък му дава и неудовлетвореност, и изнервеност, и кой знае какво още...

Както описваш себе си и съпруга си, аз виждам една властна, изискваща и капризна жена, вторачена в здравословния начин на живот на себе си и за децата, и във фикс идеята за кърменето, но неглижираща мъжа си, който пък вероятно те следва в твоите страсти и отдадености до степен да откаже секса...Сложно е...Едва ли бихме дали някакви по-конкретни съвети от онези, които сте получили професионално...

Сега да споделя, че имаме 16 годишен брак, 2 деца - кърмени почти по 2 години. Със съпруга ми и до ден днешен изпитваме страст, и правим секс 3-5 пъти седмично с взаимно желание. Сексът е нещото, което ни разпуска, успокоява, сближава и изразява чувствата ни. Наистина недоумявам как може толкова млади, здрави хора като вас да не изпитат физическо желание да споделят това удоволствие...По-скоро се чудя как съумява мъжът ти, авторке, да прикрива своите желания, а и чисто физически пориви и необходимости..Сутришна ерекция трудно се прикрива...А не спите ли в едно легло, не се ли прегръщате, няма ли тръпка...Как 3 пъти секс за 4 години...

Мисля, че авторката трябва да погледне отстрани на цялата ситуация...
Аз виждам един грижовен и привързан мъж, но неудовлетворен и може би комплексиран от жена си.

Една властна и педантична жена, приела себе си като супер-майка, но отписала своята сексуалност по някаква причина...Захласната до еуфория в каузата кърмене и отделяща цялото си свободно време на съмишленички, но затворила очи и нетърсеща път към мъжа си.
Самата Тема е озаглавена в името на децата, а не как да спаси връзката си.

И едни постоянни кавги в това семейство, които не разбрахме от какво произхождат и дали се карат колко е солена манджата и какъв цвят обувки да купят на децата, или за сметките, или за чувства, или за какво???

                    Те вероятно ще емигрират в щата Юта,при мормоните...

Чудесен постинг!

ако този мъж, знае какви ги говори жена му...

Мейкуун, постът ти е доста съдържателен, както преди това и на други.  
Не съм убедена обаче, че ще бъде осъзнат, и взет предвид.
Може би  BirdsFlu е права, относно смисъла...  
Авторката поиска съвети, благодари на позитивните, които я насърчиха да се `бори`в същия дух и че няма нищо сбъркано в цялата ситуация.  А критичните мнения бяха игнорирани така леко, и някак между другото, даже ни пратиха на демонстрация на кърменето...  
На това му казвам аз `бягане по тъча`.

Но дори на авторката да не послужат тия мнения, биха могли да дадат повод за размисъл на други, може би все пак има смисъл да се пише, и нещата да се наричат с истинските им имена.

Понеже много се спряга това "щастие" и как едва ли не жената ще разцъфти след развода, нека да споделя какво точно е това "разцъфтяване". В началото всички те потупват по рамото, казват ти- забавлявай се, танцувай, млада си. Никой не отчита, че като си с дете/деца, не е толкова лесно да му отпуснеш края, дори финансово и логистично.

След няколко месеца вече разведената жена не е звездата на компанията, а започват да я гледат със съжаление. Изисква се много сила, хъс и организация, за да имаш след развода наистина позитивен и пълен с дейности живот като сама жена. Като добавиш шока и умората- може хич да не разцъфтиш, а направо да повехнеш. За да цъфтиш, се иска много, много работа по себе си, по начина на живот, организация- всичко.

А авторката на темата е малко киселяк, не знам как ще се справи. Хубаво трябва да си помисли дали бракът е пречката да е "щастлива" (каквото и да значи това). Щото като го няма мъжът и кавгите, това не значи, че няма да го има вътрешния дефект, който води до кавги.

На мен ми отне месеци и години, докато в крайна сметка докажа пред себе си, че разводът е бил правилен и не аз съм била причината. Всъщност го разбрах едва когато ме хареса нов мъж- дотогава не се знае, можеше да се окаже, че аз съм непоправима проклетница, която не става за връзка.

Така че внимавайте. Не е като по филмите таз работа с развода.

Зависи какъв е бил брака след 8 годишен брак с темерут, свалих близо 30 кг, намерих си втора работа и започнах да спя спокойно. Хич не ми е пукало- кой с какво око гледа на мен Ние нямахме дете обаче

Ами аз изхождам от позицията че авторката наистина иска да е щастлива, защото говори колко била нещастна в семейството си. Мисля че е очевидно, че човек ако е негативен по характер и сам търси за какво да е нещастен, той ще си е нещастен независимо от ситуацията: женен, неженен, богат, беден, деца или не. Някои хора са си просто такива. Аз няма как да знам каква е авторката, четейки това тя сама си направи сметката.
 И не мисля че някой тук е толкова наивен да мисли че 1 час след като подпишеш документите за развода и ще си "разцъфнала" и щастлива....  На една приятелка майка ѝ, 2 години след началото на развода (и месец след подписване на документите), говореше едни неща които ни изумиха всички, за щастие, за спокойствие, как трябвало да си живееш живота защото живееш само веднъж, жената просто взе да се радва на всичко около нея и ѝ личеше по абсолютно всичко, а преди това 20 години беше една озлобена и изнервена женица на която светът все ѝ беше крив за нещо. Ами след първоначалния шок и ядове и разправии, тя стана ЩАСТЛИВА и в много отношения много по-разбираща майка (каквото и да значи това, както ти се изрази).

Искам да кажа че всеки сам си го разбира щастието, дали то било в пари, приятели, деца, "малките неща" в живота, хоби. Аз говоря за общата атмосфера и аура един вид, която един човек има и която предоставя на семейството и децата си. Атмосферата при мен беше ужасна и предвид отвратителните отношения между нашите ми беше ясно защо беше така. Освен това знаех, че майка ми е човек който някога е умеела да се наслаждава на живота с пълна сила, но баща ми я дърпаше назад по негови си причини, не искаше никой да е щастлив около него освен ако не беше нещо свързано с него. Както и да е, това е друга тема и няма общо с проблема на авторката.

Честно казано, ти си от малкото хора които съм виждала с толкова скептично отношение към щастието.

Мамасита, коя зодия си ти?

Мамасита, променила си се! Постовете ти са станали много по-човешки, разбираеми и смислени!