Не искам децата ми да са деца на разделени родители

Може би не съм се променила, а съм станала повече като себе си...

Колкото до брака: на него гледам по малко нестандартен начин. Ако гледате филми за вампири, там един от основните проблеми е кой с кого живее. В крайна сметка ако ще я караш векове наред, това си е прозаично партньорство, в което гледате да не се издадете пред хората, справяте се с пазаруването и осигуряването на жилище и криете труповете. Общо взето почти всеки става за партньор, стига да спазва някои правила.

А правилата са: да не изпада в излишни емоции, да не полудява, да не заплашва стабилността на съществуването на "семейството". Ако всичко това е изпълнено, може да си живеете с периоди на повече емоции, или да има някой по-прозаичен период, но е ясно, че няма да се издъните и някой да ви забие кол в г*за.

При първия ми брак нещата се развалиха точно от това, че човекът до мен се държеше нестандартно и неадекватно. Аз мога да съм щастлива с много видове мъже, но ако почне да прави издънки, трудно търпя. Та затова се изнесох, не от търсене на щастие. Аз съм си щастлив човек по принцип, ама много мразя някой да разваля организацията.

Та затова си намерих нов "вампир" и си гледаме вече две малки вампирчета:)

Да са ви живи и здрави!

На мен ли се смееш?  защо? 

Мерси, в момента се опитвам да науча малкото, че всъщност през нощта се спи, а денем се вилнее, не обратното...

Имах един период на "щастие" и танци и какво ли не в паузата между двата брака, но да си кажа честно, ако това беше продължило прекалено дълго, едва ли щях чак толкова да се радвам на живота. Пътуване, пиене и аху-иху не могат да задоволят нуждата от смисъл и развитие.

Всъщност щастливо разведените жени са обикновено около 45 и нагоре, когато вече не търсят да създават младо семейство и не им пука да се отдадат на себе си. Но ако жената е достатъчно млада, ще й се иска мъж и връзка, почти сигурно е.

не, на оптимизма ти , че МБ е нов човек

Аз съм открит човек и казвам какво си мисля! Дали е така - не знам. 

същата си е

Не съм на 45, но   мъж и връзка не ща (за сега)...майка ми пък е на 60 и   точно това й трябва (не го търси, но й липсва), иначе е щастливо разведена. 2  и 2 може да е математическо владение, може и логично да е 4, но в отношенията на хората, логиката  твърде често е  друга    

 Не съм изчела цялата тема, но с тази непоносимост между авторката и съпругът й едва ли ще изкарат дълго заедно.
В един момент няма да й е нито до форум, нито до мисли как ще са по-щастливи децата, ами просто ще си хване багажа.

Не вяярвам.
Най-много да си роди още едно дете и да си кърми на воля.

И това е вариант, макар и краен, в тая връзка, Mamacita Bandida много точно го е казала:
"Хубаво трябва да си помисли дали бракът е пречката да е "щастлива" (каквото и да значи това). Щото като го няма мъжът и кавгите, това не значи, че няма да го има вътрешния дефект, който води до кавги."

Не зная защо все още пиша в темата, може би ми се иска да има начин да се помогне на тези хора.
Но тук поговорката "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ" важи с пълна сила!
Ние коментираме, теоретизираме и т.н., а дано `светне някоя лампичка` дето е нужно.

Мейкуун писа за предполагаемо разминаване в сексуалността на двамата./ което може да е хипотетична причина/.  Ето за желаещите малко теория/макар, че нета е пълен/:

Ето и "практика" от един мъж в подобна на хипотетичната ситуация/постовете му съдържат реален анализ на проблема, засягащ доста двойки и евентуален изход/:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=776115.0;topicrefid=19

За женска асексуалност, появила се ей така от нищото, съм чела мнения за сексолози, свързващи я с проблеми в хормоните на щитовидната жлеза.

В общия случай, когато се поставиш на мястото на другия, с малко по-голяма доза самокритичност, и реализъм, нещата могат и да се получат.

Каква доза самокритичност? Тук пишещите със семейни проблеми са в повечето случаи критични, но към половинките си

 

Аз ще ти помогна!

Боже, това беше моята ситуация! 

Първо, намери си квартира.
Ефектът от това е, че ще си далеч от дразнителя.
Далеч ще бъдат и децата. Това не значи да не се виждат! Ще свикнат и то най-вече, защото те виждат щастлива или поне спокойна, а също и него, което сега не се случва.

Второ, потърси си втора работа. Почасова ли, от вкъщи ли - има начини.
Ефектът от това е, че ще имаш:
1. допълнителен доход
2. спокойствие докато мислиш за нея, а не за него, за вас и за това че не ставаш
3.нов кръг познати - изключително важно за самочувствуето и самоприемането

Трето, намери си хоби.
Време само за теб, защото се обичаш и заслужаваш!. Препоръчам ти нещо сред хора, поради гоените причини 2. и 3., а също и защото пред хора сме твърди. Дори да не харесваш нещо конкретно го направи - например идва ми наум, че щом си свалила 40 кг, значи се грижиш за себе си, ето фитнесът е добра идея, плуване, каланетика, йога - нещо групово, чужд език даже.

Четвърто, това, че някой ти помага в домакинството не значи, че ако не го прави на теб ще ти е непосилно да го свършиш. Когато ти се наложи изобщо няма да го мислиш.

Пето, той не се лишава от децата си! Пак можеш да ги оставиш заедно. Свикни, че мъжа ти е просто познат (ако не приятел). Ако свършиш от 1-4, съвсем сигурно ще го усетиш чак близък, защото ще ти е леко на душата

Шесто, в чужбина можеш и сама, вярвай ми.
А може и той да отиде, след време ти. Не ти е нужно да сте заедно.

И не се притеснявай от въпросите на децата, те никога не влагат упрек в тях! Питат, за да си изяснят ситуацията.

Ще ти се наложи да посетиш ендокринолог, за да се изследваш. Липсата на секс води до хормонални проблеми и от това се чувстваш ненужна и депресирана. Когато осъзнаеш какво си направила сама със себе си (това ще стане въпреки че ти звучи странно), товага ще ти дойде "вътрешно гориво" да се справиш. Гарантирано!

Не си планирай стъпките оттам насетне, всичко ще се нареди. Казвам го за да не се депресираш, мислейки "какво да направя, ама да не стане така, ама да не стане онака". Остави нещата да се случват!

Знам, че се мразиш и че те е яд, че сама си се вкарала в това и че си жертвала толкова много, а той е такъв. Не мисли защо, това е вече минало. А ти си с поглед към бъдещето! 

Дейзи, ти прочете ли изобщо темата     

Очевидно, не!

Прочетох първия пост на темата, действително не прочетох повече.

Припознах себе си в ситуацията и споделих своя опит. Възможно е да съм неадекватна.
Каквото и да добави авторката, моето писане е за хората, които като мен ще се припознаят. Такива хора имаме нужда от помощ.