Бъдете силни, наши две късметчета - първите ни ОКТОМВРИйски бебчета - TEMA 10

Момичета, днес бях на Отворените врати в Окръжна болница -София. Очарована съм и от обстановката и отношението към нас и тези, които са приети там и вече съм решила, че там ще раждам.

Аз преди около месец, не съм сигурна точно колко, писах и на шантал и на някое друго момиче, не знам на коя, но така и не съм добавена в групата във фейсбук. Да чакам ли или ?

valen_tina_171, прати на мен или на някое друго момиче от тук на лични линка към фейсбук профила ти, за да те добавим. Вече добавянето става от всеки член на групата.

Успех и на двете малки борбени момиченца. Много искрено и силно им стискам палци да се борят и да нямат никакви проблеми!

 Присъединявам се към останалите бъдещи мами - с молитви и стиснати палчета, малките девойки бързо да се възстановяват, да наддават на кг и с всеки изминал ден да са все по-добре. А на двете майчета - много кураж, само положителни мисли.   
 На всички останали - да остискаме още 2 месеца (+ - ).

И аз се присъединявам към пожеланията на всички мами и стискам палци за двете Маринки! Разстроих се и аз като прочетох, много сили  и кураж на двете майки и дано се включват само с добри новини 

Искам само да кажа на двете майчици, които вече родиха своите рожби, да са силни заради бебчетата си и да не губят никога надежда и вяра. Искам да споделя една истинска история, която когато прочетох ме просълзи, и вярвам, че ще ги накара да са още по-силни.

Една удивителна история за силата на контакта кожа-до-кожа. Той е особено важен за недоносените бебчета, но е от голямо значение и за всички бебета.

Може би сте чували за тази невероятна история – ето я написана цялата!

Когато Каролин Исбистър сложила своето 560-грамово бебе на гърдите си, за да го гушне, мислела, че това е единственият й шанс някога да я прегърне. Докторите казали на родителите, че бебето Рейчъл ще живее само броени минути, защото сърцето й бие веднъж на десет секунди и не диша.

„Не исках да й е студено, като умре“, казва Каролин, „затова я взех от одеалото и я сложих до кожата си, за да я сгрея. Крачетата й бяха толкова студени. Това беше единствената прегръдка, в която щях да я държа, затова исках да запомня мига.“

Тогава се случило нещо забележително: топлината на кожата на майка й накарала сърцето на Рейчъл да бие както трябва, което й позволило да си поеме няколко малки глътки въздух сама.

„Не можехме да повярваме – а също и докторите. Тя изплака с мъничко гласче. Докторите дойдоха и казаха, че все пак няма надежда – но не исках да я оставя. Болничният свещеник я благослови и зачакахме да си отиде. Но тя се държеше.“

И тогава за наше изумление, розовината започна да се връща на бузите й. Тя буквално ставаше от сива – розова пред очите ни, и започна да се затопля, също така.

Тъжната част е, че когато бебето се роди, лекарите я погледнаха и казаха „не“. Те дори не опитаха да й помогнат да диша, защото казаха, че само ще удължи умирането й.

"Всички просто се отказаха от нея,” казва Каролин.

В 24-та седмица вътреутробна инфекция довела до преждевременно раждане. Каролин, която има две други деца, Самуел на 10 и Кирстен на 8, казва: „Бяхме ужасени, че ще я изгубим. Преживях три спонтанни аборта преди това, затова не мислехме, че има много надежда.“

Когато Рейчъл се родила, била сива и безжизнена. Иън Леинг, консултант неонатолог в болницата, казва: „Налице бяха всички знаци, че мъничката няма да успее да се справи и взехме решение да оставим майка й да я гушка, тъй като това бе всичко, което можехме да направим.
Два часа по-късно мъничкото човече плачеше.“

„Това наистина е бебе-чудо“, добавя докторът, „и не съм виждал нищо подобно през 27-те си години практика. Не се съмнявам ни най-малко, че любовта на майката спаси дъщеря й.“

Рейчъл е поставена на командно дишане и продължила стабилно да се поправя, като била хранена със сонда и спринцовка с изцедена майчина кърма.

„Докторите казаха, че тя е доказала, че е боец и заслужава интензивни грижи, тъй като има някаква надежда“, казва Каролин. „Рейчъл се справи съвсем сама – без никакви медицински интервенции или лекарства. Тя се бе вкопчила в живота – и това беше изцяло заради тази прегръдка.“

Прегръдката е загряла тялото й и е регулирала сърдечният ритъм и дишането й достатъчно, за да започне да се бори. На 5 седмици е спряна от командно дишане и започнала да суче сама. На четиримесечна възраст Рейчъл се прибрала у дома с родителите си, тежаща 3,600кг – колкото всяко друго здраво новородено.

Тъй като Рейчъл е страдала от липса на кислород, лекарите казват, че има висок риск от увреждане на мозъка й. Но скенер показва, че няма доказателства за каквито и да е проблеми и днес Рейчъл се развива наравно със своите връстници.

„Тя се справя толкова добре“, казва усмихнато Каролин. „Когато я доведохме у дома, лекарите ни казаха, че тя е забележително малко момиченце. И преди всичко, обича да се гушка. Може да спи с часове, сгушена на гърдите ми. Първата прегръдка спаси живота й – и съм толкова доволна, че се доверих на инстинкта си и я гушнах тогава. В противен случай, тя нямаше да е тук днес.“

Ето затова най-много ме боли понеже не мога да виждам и докосвам детето си достатъчно често. Сигурна съм че това ще й помогне, понеже виждам как реагира на гласът ми. Хем си е мое, хем ми налагат ограничения, които според мен са прекалено строги. Знам, че си вършат добре работата, но не разбирам причината за тези ограничения. Така или иначе влизаме вътре с маски с престилки и калцуни и се дезинфекцираме. Няма как ще трябва да се търпи,ама мисълта за детето, че е самичко в нея кутия просто ме побърква!

Съжалявам, ако съм те разстроила с историята. Исках само да покажа, че дори и още по - мънички родени, щом са се хванали за живота и не го пускат, тези мъничета са истински борци и всичко е възможно щом има вяра и надежда.Силно стискам палци на твоето и другото преждевременно родено бебче.

Много хубава история. За голямо съжаление незнам защо, но нашите доктори са големи борсуци. Няма и за минута да ти дадат да го гушнеш бебчето. Вярно, че те си знаят работата и се опитват да го предпазят от инфекции, но ....
black_pearl_30, на кувиоза няма ли два ръкава, където да си мушкаш ръцете, поне малко от малко да си я галиш. Всъщност незнам и дали ти позволяват де.
Ох, момичета толкова ми стана криво. Ама и тия бебчета, къде са се разбързали? А тия доктори какво правят, за да предотвратят такива случки. Вярно, че има моменти, в които просто нещата така се случват, но все пак ...
Както и да е. Дано всичко се оправи и наистина скоро да ни радвате с хубави новини покрай девойките.

Здравейте момичета!
Аз съм майка родила през октомри 2013.
Исках да влезна и да видя трепетите през 2014 в очакването на вашите бебенца, но доста се разстройх от историите за двете бебчета родени преждевременно. Искам да кажа на майките им да са силни и да не губят надежда. Също мога да ви посъветвам да си привиквате Архангел Михаил да пази рожбичките ви и да им дава сила за да се борят за живота си.  Нека ги закриля и помага както на тях така и на вас и семействата ви. Аз ви пращам много позитивна енергия и моля всички Ангели и Архангели да бдят над вас. Знайте, че със силата на намерението всички чудеса се случват. Вярвайте, молете се, викайте си помощници! Аз съм сигурна, че всичко ще е наред.

Мили майчици, още вчера прочетох за бебенцето, което също се е родило по-рано, но нямах сили да пиша. Иска ми се да знам повече, дано майка му има сили и добри новини да ни ги съобщи съвсем скоро!
И аз не знам до кога ще задържа Алек. От два дни ми пада тапата, въпреки серклажа. Вчера бях на лекар, с контракции, но слава Богу не се е вклинил като преди. Шийката се е скъсила пак на 1,5см. Увеличиха ми двойно лекарствата, режима ми е вече възглавница под дупето и започнах биенето на Кортизона за дробчетата. Бебчо е 1,100кг. Силно се надявам и моля да не е третото бебче в темата и да удържа нещата.

Прегръдки на всички!
На двете майки героини много кураж, късмет и вяра, ние сме с Вас!
Хубав ден! 

С теб сме   

Мила, стискаме палци и за теб, дано Алек да изчака поне до началото на 9-ят месец, както и другите бебоци  Силно се моля, да има само хубави новини отсега нататък   

Ckharisma дано и при теб всичко се оправи и бебенцето си изчака още вътре на топличко    За двете мъничета всички се молим да се оправят бързо и да гушкат в мамите си   
Ох, ама толкова ми е тъжно, че се случват такива неща и бебенцата не си изчакаха до края 

Добро утро мамчета,Ckharisma,както и другите две мами,стискаме ви палци всичко да е наред и бебчетата да се стабилизират,а Алекчо да си поседи,да не бърза толкова,ако обича!!Моя приятелка роди онзи ден в Тина Киркова и днес ще отида на посещение да ги видя с бебка и много се вълнувам,ще се заредя с положителна енергия!