На море в Гърция 2014 - IX

  • 56 413
  • 760
# 240
Отлежаваха, Анна Бел  Hug
Всъщност трудно си събрах мислите и емоциите, исках хем да изприкажа и покажа всичко, хем да не натоварвам темата. Странното е, че откакто сме на Евия, постоянно си мисля за Наксос..и изобщо за Гърция, колко разнолика е красотата и. Тези два острова са като два полюса. Опитваме се с мъжа ми да не сравняваме несравнимото, но някак неусетно, разговорите ни последните 2-3 дни тръгват все към Наксос.

Виж целия пост
# 241
Ами тръгвайте и вие, ей го къде е Simple Smile
Виж целия пост
# 242
Аа, нали се върнахме преди месец и малко от там.
Сега си е ред на Евия, че е близичко, а сме с демончето  Wink

Абе страхотно островно лято ни е това, мноого съм доволна. Дано и догодина е така, пу-пу.
Виж целия пост
# 243
Приказни снимки, ТаисHug Искам още...Този остров е само за мен - с прекрасни плажове и синьо-бели къщички. А онзи плиткия плаж как се казва? Да взема да го търся сега и да си кроя планове как да се добера до там.
Виж целия пост
# 244
Това ни беше селския плаж, в Агиа Анна. ''Проблемът'' на острова е, че е пълен с прекрасни, плитки, пясъчни плажове  Simple Smile Съответно хем се радвах, че сме без детето и си почиваме истински, хем всяка сутрин като кацвахме на някой плаж със ситен златист пясък и плитка кристално-синя вода, започвах да се тюхкам, че не сме го взели за да се порадва и то милото на таз красота.
Голямо раздвоение беше. Следващият път ще си я вземем, Наксос е супер за деца и семейства.



Виж целия пост
# 245
Таис, ах, ти подстрекателке! Толкова осезаемо пишеш, че пооочти да съм била Hug
Виж целия пост
# 246
Таис  bouquet
Много хубаво разказваш, пренесох се и аз!
Виж целия пост
# 247
Tаис   bouquet  bouquet  bouquet

На две места ми се доходи много последните дни - Наксос и Лесбос, виновниците за което си се знаят  Hug
Виж целия пост
# 248
Tаис   bouquet  bouquet  bouquet

На две места ми се доходи много последните дни - Наксос и Лесбос, виновниците за което си се знаят  Hug

Китира май я забрави? Защото и там ми се ходи в последните дни.  Laughing
Виж целия пост
# 249
Съвсем честно си признавам, че ви завиждам за дар словото   bouquet
Виж целия пост
# 250
A на мен освен всички изброени, ми се ходи вече и на Скирос.... заразни сте.
Виж целия пост
# 251
Изобщо не се сещам за места, където не ми се ходи Simple Smile
Всъщност има едно - Закинтос. Второто е Евия, но нея просто я отмествам малко по-нататък във времето, не я отменям тотално.
Всичко останало го взимам на момента и веднагически!
Виж целия пост
# 252
То и на мен навсякъде ми се ходи, но съм под влиянието на постовете на Анабел, Понтес и Таис.   Laughing
Виж целия пост
# 253
Благодаря, момичета  Hug
Искаше ми се да ви пренеса ''там'', па макар и само за няколко минути. И докато още стискам в ръка нишката на разказа, ето втора част, плюс снимки:

П.П. Параход, ужасно грешиш за Евия. Даже ми се струва, че някак напук я отхвърляш.

Селцата на Наксос: обиколихме доста, поне още толкова останаха за следващия път.
Може би най-известното village на острова, след Хора, разбира се, е Апирантос. Малки тесни улички, целите настлани с мраморни плочи, които се вият като маслинови клони и свенливо се крият между къщите. Повечето къщи в Апирантос също са облицовани в мрамор, който придава невероятен блясък на селото – особено когато го напече слънцето. Исках да се спирам на всяка крачка и да снимам детайл след детайл - от боядисаните в синьо вратички до странните тунели през които, за да мине човек, трябва ниско да сведе глава - сякаш прави своебразен поклон пред упоритостта на местните (според преданието, заселници от Крит), издълбали скалата за да вдигнат дом.

Площада с музея, ято деца притичват покрай нас, спират се и бързо ни казват нещо на гръцки. Тръгвам да се обяснявам, една сериозна такава, но децата отминават със смях, само едното внезапно се връща и важно размахва някакво голямо листо. Намачква го и ми дава да помириша. Ухае сладко-кисело, силно тръпчиво. Детето побягва, а аз скътвам листото в раницата. По-късно ще разбера, че това е лист от китрон – дърво от семейството на лимона, от което се прави прочутият наксоски ликьор. Венецианската кула, извисяваща се над селото, смълчана и някак тъжна, загледана в миналото. Обядвахме в една чудна таверна, с прекрасен изглед към планината. Местният специалитет е петел, пробвах, божествен е.

Галини и Енгарес – плодородни и изобилни, там зеленото ревностно се съревновава със задължителното синьо-бяло на къщите. Около двете села са се разпростяли горички и градини, напоявани от бог знае какви извори. Меланес, също плодороден рай, близо до който се намират двете огромни древногръцки статуи (куроси). После “трите К” във вътрешността на острова: Кинидарос, Керамоти, Коронос. Особено Коронос е страховито-красив: къщите му са сякаш нахвърляни едва върху друга, човек се чуди как се крепят, и дали ако заблъска по-силен вятър, няма да ги откъсне от склона на планината и да ги запрати долу в пропастта.

Скадо, съседът на Коронос, е като по-малкото братче, което се сърди защото не му обръщат внимание. И има защо! После Вивлос и мелниците, и накрая за десерт си оставихме старата столица на острова, Халки. Неочаквано за нас, белите къщи, разсипани като бучки захар из целия Наксос, изчезнаха. На тяхно място се появиха изискани къщи в неокласически стил. Някои поддържани, други изоставени от години, всички те създават неповторима атмосфера. Площадът и улицата на занаятите са уникално място – пълно е с работилнички и кафенета, там е и Валиндрас, дестилерията на китрон и узо, която работи още от 19 в. Вътре ни разведе приятна млада жена, която показа и обясни всичко с голямо търпение, на чудесен английски. Накрая ни почерпиха с трите вида китрон: бял, жълт, зелен. Станах фен на белия, който е най-силен, и няколко пъти го пих с удоволствие в една любима сладкарница (Рандеву) в Хора.

https://www.flickr.com/photos/117372387@N03/14815359096/in/set-72157646207193284




Виж целия пост
# 254
П.П. Параход, ужасно грешиш за Евия. Даже ми се струва, че някак напук я отхвърляш.
Не бе, все я гледам (хем блазни, че е близо), просто... с нищо специфично не ме грабва, докато за Апирантос тръгвам веднагически, даже от подканяне нужда нямам Simple Smile Много хубав разказ, чудо, зла жена си, че два месеца го стискаш.

И поздрав за всички с една интересна снимка от Алонисос
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия