За тези, които четат любовни романи №11

Защо се засягате, чела съм книги с доста посредствен сюжет ( примерно на Шерилин Кениън и Джулия Куин не са с кой знае какви сюжети), обаче стила на писане, начина на мотивиране на героите или де да знам, НЕЩО в книгата ме грабва, и като че ли съпреживявам с героите, разбирам ги, оправдавам ги...
Има книги, които са много харесвани, на известни автори, обаче нещо в сюжета или начина на писане не ме грабва и просто не са за мен

mario.d.k ,не мисля че поста на hedra е с цел да обиди някого и неговите предпочитания,на всички ни е ясно,че темата е за любовни романи,но хора и вкусове всякакви.Аз също като чета само прехвалени книги съм с едно наум,затова е добре дошло да има и някои негативни коментари,за да се разбере кое в кого какво не му е допаднало   Отделно и аз като започвах на 14г да чета романите съм била с едни вкусове и предпочитания,където водещо ми е било романтиката на взаимоотношенията,но сега вече на 32г да ти кажа много обръщам внимание доколко образът на героя е добре изграден и последователен,доколко са му обосновани репликите и действията.Това което ненавиждам е жени мухли,затова и не можах изобщо да захапя и "50 нюанса сиво" - много нашумяла и незнам си каква книга,героинята ужасно ме дразнеше,никакво самоуважение,отделно авторката( или преводача) с много беден речник и изразни средства   Така че всеки търси и намира в книгите свои си истини и няма лошо да споделяме   За мен една от любимите ми е Портретът на Меган Чанс,която изобщо не се спряга тук,обаче факт - харесва си ми и съм я препрочитала вече поне 5 пъти 

Айрис Йохансен пък мен изобщо не ме грабна...
Иначе аз мразя и обратното- героини, която за всичко се заяждат  и дърлят с главния герой

Има го в МБ във всякакъв вариант - обаче мен книгата не ме кефи особено... а принципно е със сюжет, който много харесвам (разделени се срещат след години отново). Обаче главната героиня ме дразни, изобщо не мога да разбера какво й е харесал Ник, който пък ми е доста безличен. И като намесят тия милиони... той на няма 30 вече е милионер, нищо, че майка му е самотна майка на две деца и той няма ни образование, ни нищо, а и както го описват, друго освен да се мотае из градчето и да се намъква в гащите на всяка срещната не е правил... А пък тя имала възможност да ходи в колеж, всичко да й е платено и т.н., ама не щяла, моля ви се, щото вторият й баща се опитвал да й подрежда живота. И вместо просто да постави условие да я оставят сама да избере какво иска да учи в колежа, предпочела да се напива до безпаметност и да я кара ден за ден нам си колко години, докато на 26 г изведнъж сдобила прозрението в живота, че иска да е фризьорка, каквато е била майка й... Лошо няма в професията, ама просто девойката е сбъркана и несимпатична на макс - хеле пък с детишнярската простотия да иска да отмъкне клиентелата на тинейджърската си немезида, най-лошото качество на която е, че просто е успявала да измести нашата героиня от неща, които са й се искали и да й открадне гаджето (на което му бил слаб ангела, пък тя не му пускала). В книгата изрично се споменава, че въпросната Немезида буквално сама си издържа децата, щото това някогашно гадже, което вече й е мъж, не му се ще да работи много-много - а нашата героиня кисне в градчето, докато успее да наследи 3 милиона от тоя толкова досаден втори баща, който искаше да й оправи живота и да й даде шансове, но въпреки това не вижда нищо нередно в това да разсипе бизнеса на старата си неприятелка. Не че има лошо да си по-добър от някой - и естествено, че ако го покажеш, хората ще изберат теб, но някак си досега не успях да намеря нищо симпатично в героинята, честно. Каквото и да прави, все ме дразни - не съм дочела книгата, на средата съм, но губя надежда да ми хареса.

Аз също смятам, че е нормално да си имаме предпочитания и определение за "добри" и "лоши" книги, па макар и да четем "лекия" жанр.Аз например избягвам яростно 50-те нюанса и производните му, а почти всеки ден някой търси подобни на тях. Просто приемам, че виждат в тях нещо, което аз не откривам.По същият начин аз харесвам книги, които други намират за неправдоподобни и инфантилни.Тук просто си коментираме и споделяме, на мен няколко лоши коментара не ми пречат да посегна към книга щом анотацията ми харесва. ..........

Портретът я дадох като пример - нетрадиционна книга като сюжет,жената и там е без особено самочувствие,да не кажа доста невзрачна и опитваща се да угоди на всички.А мъжът пък е с малко психични отклонения и без ръка,така че ясно не на всеки ще му допадне   Иначе едни от най-вдъхновяващите за мен са С дъх на скандал,Защото те обичам и Горещо утро на Сандра Браун , Вихреният танцьор на Айрис (Ирис) Йохансен