При мен е изразено с мои вътрешни борби от типа Кой съм аз, къде съм, на къде искам да ида и не на последно място с кого...драми мои..съпроводени с безсънни нощи и много рев. Обаче и много разговори с майка ми, не, нямам дефицити от детството, нито имам проблем с родителите си, но тя се оказа най-търпелива да излушва монолозите ми по всяко време (сещам се за приказката, че жената има нужда да разкаже едно нещо 7 пъти за да го обработи емоционално). Освен това дълбоко в душата си се разделих с човек, който обичах много, просто ми трябваше време..и пак рев. Но не мога да си кривя душата и да не призная, че точно в този тежък за мен период срещнах много интересни хора (професионално) и въпреки че все още имам моменти, когато съзнателно се изолирам за да чуя мислите си, пак ме намират много приятни личности. Препоръчани теми