На мен не ми пречат децата в заведенията. Да правят каквото си искат, само да не вдигат шум. Ненавиждам истерии и викове, независимо дали източника им е дете или възрастен. И детето на съседите нямаше да ме дразни, ако не бягаше като кон и стъпките му не звучаха като чукове в стената /за справка - съседите живеят до нас, а не над нас/. Дори викането му бих прежалила, стига да не се опитва да събаря кооперацията всеки ден. Другото дразнещо е, че едно е да става въпрос за буйно 2-3г., а съвсем друго да става въпрос за дете в училищна възраст, което си няма и понятие от основните правила за поведение. Това определено си е дразнещо.
Кристина, с теб разсъждаваме по супер различен начин. Имаш право да възпитаваш /или не/ детето си както решиш. Лично на мен тези методи от сорта "да се съобразяваме с желанията на детето", "не мога да повиша тон на детето, за да не ме намрази", не вървят при мен. За доброто на детето си бих била строга и бих изисквала /естествено в разумни рамки/ от детето си. Предпочитам да съм взискателна и строга, пред това да се червя пред хората заради отрочето си.