.
Виж целия пост
Свекърва на гости
- Публикувана: 16 авг. 2014, 05:34 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2014, 01:16 ч.
# 961
26 септ. 2014, 23:22 ч.
Имаш предвид САЩ? Че там няма такова правило...
Къде другаде ходят с краката нагоре?
Виж целия пост
Тя май беше там, дето ходят с краката нагоре 
Имаш предвид САЩ? Че там няма такова правило...
Къде другаде ходят с краката нагоре?
# 962
26 септ. 2014, 23:27 ч.
Имаш предвид САЩ? Че там няма такова правило...
Къде другаде ходят с краката нагоре?
Е, как САЩ?
Помисли си за едни скокливи боксиращи се животни.
Виж целия пост
Тя май беше там, дето ходят с краката нагоре
Имаш предвид САЩ? Че там няма такова правило...
Къде другаде ходят с краката нагоре?
Е, как САЩ?
Помисли си за едни скокливи боксиращи се животни.
# 963
26 септ. 2014, 23:29 ч.
Имаш предвид САЩ? Че там няма такова правило...
Къде другаде ходят с краката нагоре?
Е, как САЩ?
Помисли си за едни скокливи боксиращи се животни.
Верно ли? Ами не знаех, че в Австралия те принуждават да чакаш 1 година, за да се разведеш...
Никога не е късно човек да научи нещо ново.
Виж целия пост
Тя май беше там, дето ходят с краката нагоре
Имаш предвид САЩ? Че там няма такова правило...
Къде другаде ходят с краката нагоре?
Е, как САЩ?
Помисли си за едни скокливи боксиращи се животни.
Верно ли? Ами не знаех, че в Австралия те принуждават да чакаш 1 година, за да се разведеш...
Никога не е късно човек да научи нещо ново.
# 965
27 септ. 2014, 00:59 ч.
А в Англия е 2 год....
Изчаква се да се види дали не си под афект,дали отношенията могат да се изгладят,грешките позакърпени,действията преосмислени т.н....Не те бутат към процедурата,че не би трябвало да си разваляш семейството за "нещо си" там и т.н......
Виж целия пост
Изчаква се да се види дали не си под афект,дали отношенията могат да се изгладят,грешките позакърпени,действията преосмислени т.н....Не те бутат към процедурата,че не би трябвало да си разваляш семейството за "нещо си" там и т.н......
# 966
27 септ. 2014, 05:30 ч.
Момичета, изтрих си постовете, че се бях поотпуснала 
. А иначе съм в Австралия и за развод, процедурата е такава - попълваш документи, ако е по взаимно съгласие и ги заверяваш в съда. След това една година трябва да сте разделени (може и под един покрив, просто финансово трябва да сте разделени и да потвърдите, че и физияески сте били в отделни стаи). Ако никой не размисли, след една година разводът става факт.
Виж целия пост
. А иначе съм в Австралия и за развод, процедурата е такава - попълваш документи, ако е по взаимно съгласие и ги заверяваш в съда. След това една година трябва да сте разделени (може и под един покрив, просто финансово трябва да сте разделени и да потвърдите, че и физияески сте били в отделни стаи). Ако никой не размисли, след една година разводът става факт.
# 967
27 септ. 2014, 11:14 ч.
За друго се замислих - не им ли е неудобно на тези млади хора, получили жилище от дядо, баба, мама , тати. Все пак с това жилище биха имали много по-спокойни старини.
Виж целия пост
# 968
27 септ. 2014, 15:29 ч.
Аз затова финансирам ремонта на жилището, което е мое по документи, но което съм предоставила на младите да живеят в него. За да не чуя след време тези думи, които си изрекла и да няма хър мър. Жилището е мое, затова аз плащам ремонта. Правя жест като им предоставям изборът на цветовата гама и материалите, като трябва, разбира се, да се съобразяват с отпуснатия бюджет.
Но всички сме наясно, че това е моето жилище, което съм им дала да го ползват. Техен е изборът дали искат, или не. За момента искат. Ако след време решат друго, тяхна работа. Поне няма да ми мрънкат и да ми се цупят, че са вложили пари в жилище, което не е тяхно. Смятам, че така е честно.
С тази разлика, че жилището е мое от 17 години (по нейно желание, колкото и да не ви се вярва) и живеем с нея в него от 12. Ние финансираме всеки ремонт в апартамента през тези години и плащаме абсолютно всички сметки и консумативи. Така че нещата са несравними и "тези думи" далеч не са "хър-мър". Плюс това тя е на 81 и би трябвало да се радва, че се правят неща, от чиито удобства се ползва и тя и че не се чуди как да плаща сметките, не е сама и т.н.
Та, многострадалната Геновева, дето не иска да чува такива думи, в нашия случай не важи. Странно защо истината се оценява като неблагодарност и мрънкане. Казвам, че има всякакви случаи, спрете да пречупвате всичко през вашата призма.
Трещерица, от какво точно трябва да ми е неудобно? От това, че ползваме по-малко жилищна площ от нея? При това площ, която преди беше склад за натурии? От това, че плащаме всичко и ремонтираме, защото досега щеше да е в трагично състояние? От това, че ежедневно търпим фасоните и прищевките ѝ? От това, че никога не сме вдигали шум, дори и като младо семейство, винаги сме се съобразявали?
Помогни ми да открия от какво да се чувствам неудобно.
Предполагам, от това, че на наше място биха живяли студенти, които да я побъркват от купони и чийто наем не би ѝ стигал за сметки, данък и ремонти. И би имала много спокойни старини. Определено!
Виж целия пост
А нямаше как да тъчем на два стана.
Тогава беше "Правете каквото искате, както ви харесва, аз претенции нямам." А миналата година ни побърка от фасони и тормоз, защото не сме я били питали какви плочки да вземем за банята. Две години прах на ръка, защото тя не искаше да купиМ пералня и пр.
Тогава беше "Правете каквото искате, както ви харесва, аз претенции нямам." А миналата година ни побърка от фасони и тормоз, защото не сме я били питали какви плочки да вземем за банята. Две години прах на ръка, защото тя не искаше да купиМ пералня и пр.
Аз затова финансирам ремонта на жилището, което е мое по документи, но което съм предоставила на младите да живеят в него. За да не чуя след време тези думи, които си изрекла и да няма хър мър. Жилището е мое, затова аз плащам ремонта. Правя жест като им предоставям изборът на цветовата гама и материалите, като трябва, разбира се, да се съобразяват с отпуснатия бюджет.
Но всички сме наясно, че това е моето жилище, което съм им дала да го ползват. Техен е изборът дали искат, или не. За момента искат. Ако след време решат друго, тяхна работа. Поне няма да ми мрънкат и да ми се цупят, че са вложили пари в жилище, което не е тяхно. Смятам, че така е честно.
С тази разлика, че жилището е мое от 17 години (по нейно желание, колкото и да не ви се вярва) и живеем с нея в него от 12. Ние финансираме всеки ремонт в апартамента през тези години и плащаме абсолютно всички сметки и консумативи. Така че нещата са несравними и "тези думи" далеч не са "хър-мър". Плюс това тя е на 81 и би трябвало да се радва, че се правят неща, от чиито удобства се ползва и тя и че не се чуди как да плаща сметките, не е сама и т.н.
Та, многострадалната Геновева, дето не иска да чува такива думи, в нашия случай не важи. Странно защо истината се оценява като неблагодарност и мрънкане. Казвам, че има всякакви случаи, спрете да пречупвате всичко през вашата призма.
Трещерица, от какво точно трябва да ми е неудобно? От това, че ползваме по-малко жилищна площ от нея? При това площ, която преди беше склад за натурии? От това, че плащаме всичко и ремонтираме, защото досега щеше да е в трагично състояние? От това, че ежедневно търпим фасоните и прищевките ѝ? От това, че никога не сме вдигали шум, дори и като младо семейство, винаги сме се съобразявали?
Помогни ми да открия от какво да се чувствам неудобно.
Предполагам, от това, че на наше място биха живяли студенти, които да я побъркват от купони и чийто наем не би ѝ стигал за сметки, данък и ремонти. И би имала много спокойни старини. Определено!
# 969
27 септ. 2014, 16:14 ч.
Не , не им е неудобно.
Мислят че им се полага , че някой им е длъжен
че така е редно.
Имало е момент/период в който и аз мислех така
даже бях сърдита че не получавам това което ми се полага 
Виж целия пост
За друго се замислих - не им ли е неудобно на тези млади хора, получили жилище от дядо, баба, мама , тати. Все пак с това жилище биха имали много по-спокойни старини.
Не , не им е неудобно.
Мислят че им се полага , че някой им е длъжен
че така е редно.Имало е момент/период в който и аз мислех така
даже бях сърдита че не получавам това което ми се полага 
# 970
27 септ. 2014, 16:20 ч.
beljata, според мен Трещерица имаше предвид, че собственика би могъл да се издържа спокойно с парите от продажбата, а получилият жилище (допълнително предполагам), не се замисля за това.Възрастният човек не се интересува от ремонти и поддръжка на жилище, ако няма собствени средства да си купи лекарствата, да се топли и храни нормално. Отделен въпрос е, че тъкмо такива хора не са склонни да продават имущество, колкото и зле да живеят. Не знам кой е на 81 години (свекърва, баба?), но на тази възраст хората вече имат изменения в характера. Вдетиняват се и не осмислят практичните аргументи. Не им се сърдете, аз видях любимите си баби в такава светлина и го разбирам.
Виж целия пост
# 971
27 септ. 2014, 16:31 ч.
Нямаше намерение да продава, но и никой не би я спрял, ако беше решила. Въпреки историята на собствеността ѝ. Цял живот е била егоист, никого нямаше да учуди. Решението беше изцяло нейно, аз просто бях изкомандвана да отида да подпиша за прехвърлянето.
Ремонтът, за разлика от пералнята, не бе по наше желание. Другите, в нашите стаи - да, но в общото пипаме, когато се наложи, бавно и полека, именно заради нейните особености. Спукаха се тръби и нямаше как да не започнем веднага, без да сме имали каквато и да е готовност. И на фона на това, да ни прави напук, защото не сме я питали за плочките... Никога няма да го разбера.
След целия тормоз, при готовия резултат, каза, че рядко е била във възторг от нещо, но новите плочки, вече наредени, са един от случаите. 
Но нашите нерви не се върнаха.
Старческите изменения, в добавка на супер тежкия характер, стават нещо страшно. Не ѝ се сърдя, но понякога ми идва в повече, защото има дни, в които докато не ме разреве, не мирясва. Просто, защото нещо ѝ е прищракало. И почти винаги стига до "Аз ти дадох апартамент!". Не е останала гладна, без ток, вода или каквото и да е. Не съм сигурна, че иначе би могла да живее така, дори и да даваше под наем, което в нейния случай е почти невъзможно.
Виж целия пост
beljata, според мен Трещерица имаше предвид, че собственика би могъл да се издържа спокойно с парите от продажбата. Един възрастен не го интересуват ремонти и поддръжка на жилище, ако няма собствени средства да си купи лекарствата, да се топли и храни нормално. Отделен въпрос е, че тъкмо такива хора не са склонни да продават имущество, колкото и зле да живеят. Не знам кой е на 81 години (свекърва, баба?), но на тази възраст хората вече имат изменения в характера. Вдетиняват се и не осмислят практичните аргументи. Не им се сърдете, аз видях любимите си баби в такава светлина и го разбирам.
Нямаше намерение да продава, но и никой не би я спрял, ако беше решила. Въпреки историята на собствеността ѝ. Цял живот е била егоист, никого нямаше да учуди. Решението беше изцяло нейно, аз просто бях изкомандвана да отида да подпиша за прехвърлянето.
Ремонтът, за разлика от пералнята, не бе по наше желание. Другите, в нашите стаи - да, но в общото пипаме, когато се наложи, бавно и полека, именно заради нейните особености. Спукаха се тръби и нямаше как да не започнем веднага, без да сме имали каквато и да е готовност. И на фона на това, да ни прави напук, защото не сме я питали за плочките... Никога няма да го разбера.
След целия тормоз, при готовия резултат, каза, че рядко е била във възторг от нещо, но новите плочки, вече наредени, са един от случаите. Но нашите нерви не се върнаха.Старческите изменения, в добавка на супер тежкия характер, стават нещо страшно. Не ѝ се сърдя, но понякога ми идва в повече, защото има дни, в които докато не ме разреве, не мирясва. Просто, защото нещо ѝ е прищракало. И почти винаги стига до "Аз ти дадох апартамент!". Не е останала гладна, без ток, вода или каквото и да е. Не съм сигурна, че иначе би могла да живее така, дори и да даваше под наем, което в нейния случай е почти невъзможно.
# 972
27 септ. 2014, 16:32 ч.
Трещерица, от какво точно трябва да ми е неудобно? От това, че ползваме по-малко жилищна площ от нея? При това площ, която преди беше склад за натурии? От това, че плащаме всичко и ремонтираме, защото досега щеше да е в трагично състояние? От това, че ежедневно търпим фасоните и прищевките ѝ? От това, че никога не сме вдигали шум, дори и като младо семейство, винаги сме се съобразявали?
Помогни ми да открия от какво да се чувствам неудобно.
Предполагам, от това, че на наше място биха живяли студенти, които да я побъркват от купони и чийто наем не би ѝ стигал за сметки, данък и ремонти. И би имала много спокойни старини. Определено!
Като не ти е било кеф , да си/сте се изнесли
Ето за това говоря , дори и да не се изричат гласно тези неща
Такива 'дарове' задължават и обвързват по не особенно приятен начин и двете страни
Виж целия пост
Трещерица, от какво точно трябва да ми е неудобно? От това, че ползваме по-малко жилищна площ от нея? При това площ, която преди беше склад за натурии? От това, че плащаме всичко и ремонтираме, защото досега щеше да е в трагично състояние? От това, че ежедневно търпим фасоните и прищевките ѝ? От това, че никога не сме вдигали шум, дори и като младо семейство, винаги сме се съобразявали?
Помогни ми да открия от какво да се чувствам неудобно.
Предполагам, от това, че на наше място биха живяли студенти, които да я побъркват от купони и чийто наем не би ѝ стигал за сметки, данък и ремонти. И би имала много спокойни старини. Определено!
Като не ти е било кеф , да си/сте се изнесли
Ето за това говоря , дори и да не се изричат гласно тези неща
И почти винаги стига до "Аз ти дадох апартамент!". Не е останала гладна, без ток, вода или каквото и да е.
Такива 'дарове' задължават и обвързват по не особенно приятен начин и двете страни
# 973
27 септ. 2014, 16:40 ч.
Ей това мислене го разбирам - "Или търпиш, или се изнасяй." Кому е нужно? Само на злобни и смятащи, че имотът е най-важното жени. Ако се бяхме изнесли и не бях я погледнала повече, пак аз щях да съм лошата. И тя точно на това разчита.
Излишно е да коментираме. Живейте си с вашите разбирания. Колко са в рамките на човешките отношения, е друг въпрос.
П.П. Сега ще има: "Ама ти заради апартамента ли се грижиш за нея? Иначе не би ли?" Не, бих, ако не бях преживяла този тормоз. Всеки си знае къде го боли. Гледайте си вашите болки. А твоите деца, Дессс, сигурно някой ден ще се изнесат. Дано!
Задълженията си ги поемам, но не мисля, че тормозът върху ни е едно от тях.
Виж целия пост
Излишно е да коментираме. Живейте си с вашите разбирания. Колко са в рамките на човешките отношения, е друг въпрос.
П.П. Сега ще има: "Ама ти заради апартамента ли се грижиш за нея? Иначе не би ли?" Не, бих, ако не бях преживяла този тормоз. Всеки си знае къде го боли. Гледайте си вашите болки. А твоите деца, Дессс, сигурно някой ден ще се изнесат. Дано!
Задълженията си ги поемам, но не мисля, че тормозът върху ни е едно от тях.
# 974
27 септ. 2014, 17:13 ч.
Beljata,
аз те разбирам.
Ако можеш, наистина не й обръщай внимание.
Ако е нетърпимо, наистина е по-добре да се изнесете. Не заради нея, заради себе си. Нервите и спокойствието нямат цена.
Има такива жени, свикнали са да командват, обикновено мъжете си, но като останат вдовици подхващат сина и семейството.
И мене ме канеха в подобен капан, но аз не се хванах. Разбира се, сега помагаме, но се знае, че е помощ, а не робство.
Виж целия пост
аз те разбирам.
Ако можеш, наистина не й обръщай внимание.
Ако е нетърпимо, наистина е по-добре да се изнесете. Не заради нея, заради себе си. Нервите и спокойствието нямат цена.
Има такива жени, свикнали са да командват, обикновено мъжете си, но като останат вдовици подхващат сина и семейството.
И мене ме канеха в подобен капан, но аз не се хванах. Разбира се, сега помагаме, но се знае, че е помощ, а не робство.
Скрит текст:
На свеки й се развали печката - малка Раховец. Естествено казахме, че ще й купим и попитахме какво иска (що ли ни трябваше). И тя каза малка като сегашната, че имам хубаво шкафче под нея, но да е "маркова" и изреди предпочитаните марки. Ами такава печка просто нямаше никъде - обиколихме де що има магазини за печки - вериги, малки магазини, ами няма. Три месеца с малко дете и без кола обикаляме да търсим печка, която просто не съществува. А тя готви на малко котлонче.
Предлагаме по-голяма и по-хубава, а тя се цупи, че не сме искали да се съобразим с желанието й, а искаме да стане на нашето (да я командваме). Предложихме да я намери сама, ние да платим и доставим. Пак лошо, не сме искали да се занимаваме с нейните проблеми, не искаме да помогнем. Накрая каза "е, добре, правете каквото искате". Това чакахме и купихме нормален размер. Аз исках да е с повече екстри, но ММ каза, след този цирк - взимаме базов модел.
Ние си взехме поука - като й трябва някой уред - правим подарък изненада. Много е приятно за всички.
Предлагаме по-голяма и по-хубава, а тя се цупи, че не сме искали да се съобразим с желанието й, а искаме да стане на нашето (да я командваме). Предложихме да я намери сама, ние да платим и доставим. Пак лошо, не сме искали да се занимаваме с нейните проблеми, не искаме да помогнем. Накрая каза "е, добре, правете каквото искате". Това чакахме и купихме нормален размер. Аз исках да е с повече екстри, но ММ каза, след този цирк - взимаме базов модел.
Ние си взехме поука - като й трябва някой уред - правим подарък изненада. Много е приятно за всички.
Препоръчани теми