Алкохолик

Случва се човек в компания да пийне и да попрекали. Но когато човек без повод започне да консумира количество, което променя поведението му и съзнателно търси алкохол - не са добре нещата. Хората с проблем с алкохола не пийват за компания, те пият, за да се напият.

Тъй като съм работила няколко години в подобна област, имам наблюдение, че повечето имат личностни проблеми, нищо че на пръв поглед може всичко да им е ок. При някои е резултат от силен хроничен стрес, при други склонност към депресии, при трети неудволетвореност от живота. Но алкохолът не им решава проблемите, а води до тотални личностни изменения - това е проблем, който прогресира с времето. Алкохолик не се става изведнъж

Пиячът не пие всеки ден и може да се контролира. Алкохоликът не може без пиене. Без алкохол полудява и е готов на всичко, за да си го набави. Липса му отговорност. Границата обаче е тънка и пиячът може да се превърне в алкохолик.

Всъщност алкохоликът може без пиене - може да не пие с месеци и години.
Но ако обърне едно малко се връща обратно с пълна сила. Хората със зависимости нямат контрол върху количествата, те искат още и още

   Разбирам авторката, че се опитва да намери някакъв лъч надежда. Просто бих я посъветвала да си зададе въпроса, дали може да разчита на подкрепата му наистина. Дали може спокойно да остави детето за 2-3 дни, ако нещо и се наложи да отсъства. А аз бих искала да я попитам- не се ли срамуваш, като се натрясква така пред приятелите ви, да се кандилка и почти пребива, защото не може да се контролира, това ли е стабилното рамо, за което една жена мечтае и на което да се опре?
   Аз не знам за моята майка, но аз съм си умирала от срам. Да вървя по улицата с приятели, а баща ми да се клати насреща ми. Или съученици да ми се присмиват, че са го видяли пиян. Не знам, аз съм твърде травмирана, за да бъда обективна, но помисли добре, преди да си пропиляла младостта си и детството на детето си.
   Човека може и да не е лош, но това не значи, че вие трябва да се принесете в жертва.

Мога да ти разкажа как дядо ми се докара до алкохолизъм, тъй като се случи в зряла възраст и доста прогресивно. Дядо започва да пие след смъртта на първородния си син /чичо ми, който почина при нелеп инцидент, също пиян/. Първоначално започва да пие, за да забрави и постепенно пиеше от сутринта. Не преувеличавам. До обяд се напиваше веднъж, прибира се вкъщи, спи и следобяд се напива още веднъж. През целия си живот не е нагрубил никого /с изключение на баба с поведението си, не с думи/, с нас децата винаги е бил много добър, внимателен, щедър. Пияницата му беше кротка, разказваше вицове, никога не е бил скандалджия. Но пък и никога не беше опора на баба, не беше в състояние нито да помогне при ремонт на къщата, в градината. Или пък да идат двамата някъде на гости, сватба, кръщене, погребение - баба ходеше сама или със стринка, за да не се срами като се напие. Разбира се на бабичката и през ум не й минаваше да се разведе с него - през 80-те години вече с внуци... какво ще кажат хората...

Но пък всички бяхме въвлечени в неговото пиянство.  "Следенето" кога, какво и колко е изпил беше задължение на децата, баща ми често беше привикван за "дълги и сериозни разговори", а ежедневното навикване, скандали и клетви дори беше запазена тема за баба. При всичкото си пиене, дядо надживя и двамата си сина /почина около година след баща ми/. Трезвен го видях последните 2 години, когато вече беше болен и баба държеше парите със желязна ръка...

Братовчедка ми също имаше съжителство с пияница за около 2 години. Бързо се раздели с него, защото знаеше, че не може да го промени и просто не искаше да участва в този филм.

Съвет не мога да дам, мога само да кажа "яка ти гърбина", по-зле ще става, по-добре едва ли. За съжаление.

За съжаление лечение на алкохолизма няма. Дядо ми почина точно заради алкохола. Татко ми е разказвал как е ходил да го прибира от кръчмите или го е търсил по улиците. За щастие баща ми почти не пие, вечер евентуално по 40-50 гр. Когато пораснах виждах дядо как се погубва, намирала съм шишета на всевъзможни места де що има празна дупка беше навряно празно шише. Свидетел съм как баба му е прибирала всички пари и му е давала по 1 левче на ден, но той ходеше по долнопробните кръчми и го пишеха в тефтера с длъжниците. В последните 10-15 години от живота си е сменил хиляди работи, едвам се пенсионира отвсякъде го гонеха защото вечно беше пиян. Сега много мразя хора които пият, ненавиждам пияни хора. Ако мислиш че нещата отиват на зле спасявай се. Баба ми не успя, все повтаряше че не може да го остави, купуваше му различни хапчета криеше му ги в храната водеше го по доктори но ефект нямаше. Не обричай децата си на този живот. По разказите на баща ми когато е бил малък е било страшно. От малки той и чичо ми са били майсторите в къщата, баба ми всичко сама е правила, сама е издържала децата си. Тя ми е казвала как чичо е гледал баща ми единия на 2-3 год другия на 9-10 год по цял ден са били сами. Дядо ми редовно е бил по кръчмите и не се е интересувал от никои и нищо...

Стара, стара народна мъдрост "Алкохоликът без едно може, но с едно не може".
Така, че ако две, три седмици мине без алкохол, една чашка му трябва и няма спиране.
BirdsFlu e обяснила много добре фазите, през които минава един алкохолик.

Мъчно ми стана 
За съжаление и аз като повечето смятам, че няма лечение. Имам близък опит с алкохолик и не вярвам, че човек може да се излекува от това. Познавам хора, които са спрели да пият временно след лечение, но после пак започват. Не случайно е казано, че бивш алкохолик няма.
Съжалявам, че звуча толкова черногледа, но ако нещата не се оправят не причинявай на детето такъв живот. 

Мъчно ми е за нас.

Някой беше питал дали бих си оставила детето на него - да, категорично му я оставям. Още от родилното той се грижи наравно за нея. Вечер я къпе, храни, облича, сменя памперси, играят си. Все пак, той не е е пиян/подпийнал всяка вечер, а дори да е подпийнал, това е доста след като малката е заспала. Мога да си заложа живота, че ако му я оставя за няколко дни, ще я гледа прекрасно и няма да се напие, убедена съм.

  Последно?

Мисля, че ти самата не си наясно какво и защо точно те тревожи. Човърка те нещо, но в същото време се опитваш да го омаловажиш...

Обичайният парадокс на темите във форума. Ако всички тук вкупом започнем да те убеждаваме, как нищо му няма, нека си пие, ще ни убеждаваш, че всъщност това не е редно, и че много пие. Като ти обясняваме, че това пиене е много и трябва да вземеш мерки, казваш - абе не е чак толкова много, защото не му личи...

Всъщност не става въпрос за темата във форума, а за вашия живот. Първо ти сама трябва да решиш къде те стяга чепикът, и тогава да търсиш как да го разшириш. Или, иначе казано - за да получиш правилен отговор, трябва да зададеш правилен въпрос. И да си готов да го понесеш.

Не си готова за този разговор. Дано поне не си държиш очите широко затворени твърде дълго.

Да, не съм наясно, аз ако бях, нямаше изобщо а пускам тема, най-вероятно.

Опитай се да подходиш рационално, не емоциално, въпреки че е трудно.
Как виждаш живота си с този човек за в бъдеще, можеш ли да живееш по този начин и харесва ли ти, какво вижда детето - то расте и осъзнава повече неща...
Ако дъщеря ти е в такава позиция като твоята, какво би я посъветвала?

Здравей,
не мога да кажа дали съпругът ти е алкохолик,но за себе си знам 101% че съм.Общо взето така както описваш нещата не са добре.Аз минах през ада,но това е част от болестта.Сега се възстановявам благодарение на Анонимни алкохолици.Това е нещото което работи поне за мен,а вярвай ми съм пробвал почти всичко.Вече 16 месеца съм чист без грам алкохол,а пиех като за световно.Минал съм през какво ли не.Трудно се живее с алкохолик,шапка свалям на съпругата си и съм и благодарен за търпението.Аз не знаех че алкохолизма е болест на ума ,духа и тялото.От  както се помня когато и да почнех да пия все се напивах.Не че съм го искал,вкараш ли първите 50гр.,спиране няма.През годините минах през какво ли не и какви ли не опити за пиене нищо не се получаваше.Едва преди година и половина открих Анонимни алкохолици и малко по малко нещата станаха.За мен това е чудо,спрях внезапно от 500мл и повече твърд алкохол,един ден спрях.В момента даже и боза не пия.Нямам желание за алкохол,нещата почнаха да се оправят.Много е важно да се  работи по програмата на АА.Ако мога с нещо да помогна пиши.Поздрави и успех.

Скъпо момиче, бягай от мъжа си като дявол от тамян! Моят съпруг беше алкохолик, вече е покойник. Хората са казали: "За мъртвите или хубаво, или нищо", но аз ще ти разкажа за дългото мъчително съжителстване с него. Отначало беше такъв, какъвто ти описваш мъжа си. Но с годините ставаше по-зле и по-зле. Не напразно народът е казал, че кривото дърво не се изправя, а става на кука. Имаше много лошо пиянство: заяждаше се, започна и да налита на бой - първо на детето (детето вече е мъж с дете), после и на мен. Синът ни също си имаше календар, в който отразяваше датите на яките запои на баща си (явно това е характерно за деца на алкохолици). Първоначално и аз обичах съпруга си, но постепенно любовта отстъпи място на страха, на раздразнението, после дойде омразата. Да, наистина го намразих, не можех да го понасям, правех секс по принуда, след което отивах в банята да се измия и там тихичко си поплаквах. Накрая ми стана безразличен. Но аз търпях - исках детето да има баща. Докато "детето" порасна, започна да учи задочно, за да може и да работи и се изнесе от къщи - отиде да живее с приятели на квартира. При наличието на апартамент 120 кв.м. в централната градска част (умишлено не споменавам от къде съм). И тогава вече казах СТИГА!!! Исках сина ми да има баща, а в крайна сметка го изгубих именно заради баща му. Подадох молба за развод. Започна наистина ужасен тормоз от страна на съпруга ми: имала съм любовник и т.н. Скандали, побоища... Криех се у съседите, защото се страхувах, че ще ме убие. Една вечер не издържах и повиках полиция (беше ме подгонил със сатъра). Единият полицай ми обясни, че мога да подам оплакване в районното РПУ, а също и в Районния съд и да му бъде издадена ограничителна заповед. Не знаех, че и в България издават такива заповеди, обясниха ми, че е от скоро и повечето хора не знаят. Така и направих. Подадох оплакване, привикаха го в полицията, където май доста са го стреснали, та до съд не се стигна. Паралелно вървеше и развода. Разведохме се по негова вина, той се изнесе от къщи и замина да работи и живее в друг град. След няколко месеца ми се обадиха от полицията: паднал от терасата на квартирата, където живеел и починал на място. Естествено, бил е пиян - в кръвта му е имало над 4 промила алкохол. Дали е било случайно или го е направил нарочно, не зная. Не е оставил писмо, нито се е обадил на някого. Надявам се, че не е посегнал сам на живота си - все пак това е голям грях. Синът ми вече си имаше сериозна приятелка. Малко след смъртта на мъжа ми тя забременя и дойдоха да живеят при мен - защо да дават излишни пари за наем, след като аз сама живея в голям апартамент. Сега съм щастлива баба на прекрасно внуче.
Това е накратко. Не допускай да изживееш това, което изживях аз. Желая ти успех!

Моята история е малко по-различна от повечето описани. Съпругът ми е алкохолик. Мина през същата фаза като твоя, но после стана по-зле. Не проявяваше агресия, не беше груб нито с мен, нито с детето. И въпреки това не беше лесно да се живее с него. Чаках и настоявах да спре пиенето, докато един ден осъзнах, че той просто не може сам. Пробва се доста пъти, но безуспешно. Човек с невероятна воля за всичко останало, която обаче не работеше по отношение на алкохола. Не го напуснах, защото бях убедена, че трябва да се опитам да му помогна, и заради себе си, и заради детето. Защото каквото и да става, той ще си остане баща на детето ми, и каквото и да се случи с него, дори и да се разделим, дори и да се самоубие или катастрофира пиян в някое дърво, това неменуемо ще се отрази на детето. Това беше и единият ми аргумент, с който го натиснах да потърси помощ в Анонимни алкохолици. Скоро след това започна и програмата им. Влезе в АА убеден, че има проблем и то много сериозен, че е алкохолик и не може да се справи сам. И най-важното той искаше да спре. Засега не пие. Не съжалявам, че му подадох ръка тогава. Ако не бях го направила, сега детето ми можеше и да няма баща вече, дори много вероятно. Поне спечелихме време в битката с алкохола. Докога, кой знае. Алкохолизмът е до гроб, поне засега не е измислено лекарство срещу това. Има алкохолици, които са с по 20-30 и повече годишна трезвост в АА. Значи има надежда.
Но не мога да те посъветвам нито да напуснеш съпруга си, нито да останеш с него. Ако няма кой да му подаде ръка, вероятността да се справи с проблема е много по-малка. Но може и никога да не спре и ада и за него, и за теб и детето, да стане истински голям. Мога да те посъветвам само да се запознаеш възможно най-добре с въпроса що е това алкохолизъм и как се отразява и на алкохолика, и на близките му. И не толкова заради съпруга ти, а заради теб самата.