Алкохолик

Здравей prekrasnost,

Случайно попаднах на темата, не знам дали още я следиш, но изчетох мненията и съветите. Всъщност ти трябва да решиш дали можеш да живееш с мъжа си, защото алкохолизмът е болест наистина. Аз живях с мъжа ми 15г отначало нещата бяха в рамките на системно пиене, видимо не му личеше, не ме излагаше на гости и пред приятели, нямаше проблеми с ранно ставане за работа, колкото и количество да е изпил вечерта. С годините нещата се влошиха, започваше да пие от сутринта, понякога от ранни зори 3-4 часа, беше негоден за работа но той самият твърдеше, че нищо му няма, че има кротко пиянство /което е вяроно заспиваше/.Беше ми омръзнало да натяквам и да се моля да спре с най-различни доводи. Тогава дойде първият припадък и той осъзна че нещата са извън контрол.Искаше да се лекува, но е трудно трябва силна воля. От там нататък спираше да пие за 3-6 месеца и пак започваше. Спреше ли без да близва капка на третия ден нещата ставаха страшни - изпада в алкохолен дилириум, не може да се ориентира във времето, халюцинира.
Аз също го обичах, но не можех да се боря по-вече.Ние нямахме деца.Заминах за чужбина, той влезе в клиника да се лекува след година се разведох.
Разликата между пияницата и алкохоликът е, че при пияницата можеш да държиш алкохол в къщи без той да се изкушава да пие, докато свърши. Алкохоликът пие по всяко време, с повод или без дори и сам /не знам ти дали му правиш компания, но ако е така по-добре недей/. Алкохолизмът е болест, която се обостря с годините лечението е пълно въздържание от алкохол, нито капка. Пияницата се напива, но на другия ден му е лошо и 1-2 дни реанимира, това е защита на организма. При алкохоликът тя липсва, той не повръща не му е лошо на следващия ден и се чувства напълно добре.
Каквото и да решиш премисли нещата добре. Ако притесненията ти се свеждат до това че те излага пред приятелите не е голям проблем. Ако наистина нещата са стигнали до зависимост/а според мен не са/, ще трябва да решиш дали можеш да се справиш сама с тази болест. Защото пак да се потрятя, това е болест и не знам защо в Бг всички го смятат за срамно.
Успех ти желая мисля, че си струва да опиташ, ако не се получи млада си имаш време да подредиш живота си. За протокола аз съм на 39 преди 1,5 се разведох сега чакам първото си дете 

Имам личен контакт с няколко човека алкохолици. Братовчед на майка ми почина преди две години от менте алкохол на около 60 години напълно провалил се във всяко едно отношение (професия, семейство). Гледаше кози накрая и умря като куче в мизерия.
Баща ми получи инсулт преди 7 години, понеже не помнеше да си пие лекарствата за кръвно. Сега е 95 % инвалид първа група с придружител и не му се пие въобще. Но моя живот е съсипан, понеже аз трябва да го обслужвам. Той вече е добре с кръвното, понеже си взима редовно лекарствата, но моето кръвно не е добре.
Познавах и един друг алкохолик, който криеше бутилки навсякъде.

Пожелавам на авторката да намери верния път за мъжа си, за себи си и за семейството като цяло! Успех!

Здравей, prekrasnost,
Случайно попаднах на темата и не зная дали я следиш все още,но скоро прочетох за
инжекция,която помагала при алкохолизъм.
Давам линк към тази тема,в която има и координатите на лекаря.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=778164.msg28019847#msg28019847

Не се наемам да дам съвет,но каквото и да решиш,ти желая успех!

Хазартът е сякаш по-различно. По-рядко лечимо. Дори мисля, че няма такова лечение. Алкохол и наркотици, макар да е едно на 1000, все пак има спасени". Ето даже в темата писа човек, посещаващ "Анонимни алкохолици".

Би било хубаво тук хората да не бяха така изостанали или с предразсъдъци към това да признаеш проблема си. Зелени сме още в тия неща и патриархалните ни обичаи, макар и далечно, диктуват решенията ни - срамното трябва да се скрие.

Иначе, без да имам опит с тези неща, не съм имала в рода си алкохолик (дано и да нямам), но.... имам опит с хазартно зависим. Нищо по-различно от останалите няма да кажа - остави го.

Ако те мъчи угризение на съвестта, че си изоставила човек, който е паднал, то пак продължавай да се опитваш да му помогнеш - говори с него, предлагай му терапии, бъди му приятел. Но преди това да си се разделила официално с него и да живеете отделно.

Здравей,
моят баща е прекрасен човек..невероятен,но...алкохолик.
Травмата от баща ми ми остана за цял живот ,като по-малка ми трябваше доста време да свикна с мисълта ,че хората пият алкохол ,събират се на купони и това не води до скандали и побои.Всеки път щом вижддах пиян човек срещу себе си ,изтръпвах от страх,съзнанието ми се пълнеше със спомени и в същото време мъка за погубения живот на един прекрасен човек.
 Майка ми обичаше баща ми безусловно,ходили сме по лекари,терапии,психолози и т.н, но той е е човек ,който рисува ,пише стихове,живее в собствен свят полят с много алкохол.Свят, в който не съществуват грозните неща,няма проблеми ,няма сълзи ,няма липса на пари...само бутилка алкохол и пълна наслада.
  Това което знам от специалист е че дали един човек ще стане алкохолик или просто пияч зависи от организма му и психиката му.Човек може да пие всяка вечер литър и да не се пристрасти,но може и да пие една чашка и да се разболее.
  Грешно е мисленето на хората ,че алкохолно зависимия човек се разтоварва или забавлява.Алкохолно зависимият е болен.Тази болест е страшна ,защото е физическа и психическа и обхваща всяка малка частица на човека.
 Тука е мястото ти да си дадеш сметка имаш ли сили да се бориш?Много пъти съм се ядосвала на баща си ,мразила съм го ,обаче като помислих трезво ...Ами ако аз се разболея и всички ме изоставят.Най-лесното нещо е да си тръгнеш.Да спасиш себе си и детето си и това е нормално,но оставиш ли този човек сам и той наистина е алкохолик,това ще е краят му.Той ще мрази света и всички,ще се оправдава ,че пие от мъка.Ще потъва все повече и повече.Ако имаш сили бори се ,помогни му !

Здравей, prekrastnost,
Темата е много стара, през 2014 г. Когато си създала темата,аз родих първото си дете. Леля ми се бори в момента с алкохолната зависимост и поради това, реших да чета теми в сайта. Прочетох цялата тема и реших да ти пиша , ако можеш да разкажеш какво се  случва след поста ти? Останахте ли заедно със съпруга ти, той спря ли да пие? Благодаря!

+1
Майка ми също е съсипана, както и моята психика и тази на сестра ми.

За съжаление алкохолик се оправя само ако самият той има желание

Няма как друг да го спасява...

Моят баща също е алкохолик. От съвсем млад пие. Страда от алкохолна енцефалопатия, всъщност страдаме майка ми и аз. Съсипа живота на трима ни - неговият собствен, на майка ми и моят. Имам психически травми, които докато съм на този свят няма да е възможно да бъдат излекувани. Ако не се грижехме така добре за него, до сега триста пъти да е умрял. Живеем с него в единственото жилище , което имаме. Няма къде да избягаме, не можем да го изоставим. Само Господ знае какво и колко ни е причинил. И само Бог може да ни избави от ада, в който живеем откакто се помним. Моля, не ми казвайте, че е можело майка ми да се разведе, защото понякога нещата, които отстрани изглеждат много прости и лесни, всъщност не са нито лесни, нито прости и само този, който преживява подобно тегло, знае какво е - съсипани нерви, разбита психика, ограбен и унищожен живот. Страшно е не за алкохолика, страшно е най-вече за тези, които са принудени да живеят с него и да понасят всички негативи от зависимостта му. А той дори не осъзнава, а омаловажава проблема си и цял живот се прави, че всичко си е в реда на нещата. Че той пие малко, че не е зависим и че майка ми е тази, която му къса нервите и му съсипва живота. Абсолютна деградация на личността. Много е страшно, ужасно и невъзможно и най-страшното е, че на моменти изглежда, че няма да има край. Но, Слава Богу, все някога ще има край.

Оставам с впечатление че си млада и имате 1 дете. Изобщо не губи време.

Мило момиче, нещата щом изглеждат прости и лесни отстрани, повярвай ми такива са. Ние си ги правим трудни и сами си слагаме граници. Осъзнаваш, че твоя живот и на майка ти са съсипани, но в същото време се грижите така добре за него..И очакваш Бог да ви избави от ада...Единствено ти и майка ти може да се избавите....но трябва действие и да излезите от омагьосания кръг...живота е един и ако ти не се помъчиш да си го подобриш, няма кой...

Няма да се избавят. Те са вече съзависими. Майка ми до последно му бърса з@дника, въпреки всички простотии през съвместния им живот. Сега даже реве за него, а забрави как му викаше "изрод" и "отрови ми живота" и какво ли не.

Все едно за моята майка говориш 1 към 1

Ами явно по един и същ начин се бъгват мозъците на съзависимите. И други случаи около мен са точно по същата схема. Някои дори отричат зависимостта и изкривяват действителността. Майката на моя приятелка ѝ беше казала, че се бърка, и баща ѝ никога не бил имал проблеми с алкохола, а той си е алкохолик.

Той алкохолика проблеми няма.Тези около него страдат.

Интересно,  с години съм се чудила защо аз съм лошата, като съм се карала с баща ми - алкохолик, а него го обгрижват майка му, жена му и синът му... Баща ми на 60г. възраст се научил да си отсервира, майка ми се беше похвалила, как се е променил.