ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема 17

Ми то, Еню ,ходих 2 пъти. Януари психото в Правителствена едва ме изтрая, не ме погледна даже, изписа Коаксил без нищо друго и ме отпрати.
Август пък ми дадоха лекарство, което го няма в БГ 
Ако днес и утре не пукна, няма кога да е

Благодаря на всички за пожеланията. Ей не ставам по добре и това е. Сериозно вече се замислям да посетя специалист.Днес пак здравословен проблем ми се появи. Отделно детето май ще се тръшне и то за пореден път и ми е както винаги едно свито и притеснено. Писна ми от всичко.Все оплаквания и болежки. Пък и ми е притеснено дали ще мога да се сменя в работата,че май утре през деня няма да го пускам малчо в градина. И аз плача сега. Не виждам изход от нищо.


Ох,млад човек съм. Даже 30 нямам. Желая и аз като другите да живея нормално, а не във вечен страх.  Искам приятел да си имам„. Да се развивам в живота, да ходя като другите по екскурзии ит.н. Даже вече и в натрапчиви мисли влизам. Мисля си как съм съгласна примерно никога да не се видя булка или пък да нямам сериозни отношения с мъж само и само да спрем тези болести.

Кими, аз съм на 34 и има дни, в които се моля да не се събудя 
Да ви питам как се отнасят семействата ми към проблема? На мен ми казват
1 - Дръж се по-мъжки.
2 - Ооо, се стегни.
3 - Айде да спрем с тия лигавщини, а?
ММ е категорично против да пия АД.

Аз имам пълната подкрепа на приятеля ми. Когато ми е зле и той не спи и яла нощ ме пази. Преди 2 седмици като се влоших, дори се обади на шефа си и се прибра по-рано от границата , за да е до мен. Той ме беше нахъсал да не пия АД, и разпитваше къде ли не да ми намери подходящи билкови алтернативи, караше ме да играя с него упражнения от чи гонг,които играе от много години и е рядко позитивен и усмихнат човек.....чак ме е срам, че с такава подкрепа пак се оставих на течението и опрях до АД. Родителите ми и детето също ме подкрепят......майка ми постоянно виси в нета и чете за ПР и методите за лечение.  Но ако колегите ми разберат, защото по-големи злобари и интриганти никога до сега не съм срещала, на мига биха ми причинили нещо.....не ми се мисли.....
Ноа, същите симптоми за, които говориш получих от първото лекарство преди дни. Възможно е АД да е изчерпало действието си......сещам се, че преди години с промяна на ситуация, моето АД беше спряло да ми действа и се наложи след година да ми го сменят.
Аз още не успявам да получа ефект от Тритико, дори миналата вечер, въпреки него и ксанакса пак цяла нощ бях с кризи......А вчера направо сама си се издразних на себе си. Племенницата на приятеля ми имаше рожден ден и аз само за да кажа наздраве, пийнах глътка бира.....ама точно глътка, дори стомахът ми не я усети. Като влязохме в колата да си ходим, че като започна едно припотяване, едни паники и страхове......направо от страх заради тази глътка бира, щях да подивея. А иначе интересното е, че преди това 3 часа обикаляхме по магазини да пазаруваме-ама чак забравих, че не ми е добре  И въпреки тритикото и ксанакса, сънят ми все още е доста неспокоен......и това ходене до тоалетната буквално през минути ме изумява.....та аз почти не пия течности-не мога да си обясня откъде изхвърлям толкова вода, а като се има предвид ,че и се потя постоянно и обилно и плача  Нищо, че половинката се подсмихва и вика да съм си поплачела на воля, че да ходя до тоалетната по-рядко  ......... утре ще си взема до края на седмицата още болничен и от другата седмица на работа.....направо не ми се мисли. Пак при чудовищата , че и тази година се очертава много натоварена......по 50 индивидуални консултации на месец и още куп групови тренинги.....то мен да има кой да ме консултира 

alinnna. и аз имам дни в които доста често съм помалка нужда в тоалетната, но гледам и в това да не се втелявам,че ми стигат редовните диагнози.

Кими, аз също се старая да не му обръщам внимание, но като ми се налага да ставам толкова често през нощта и почти не успявам да заспя.......а и пътуваме често, че като се застоя на едно място още повече подивявам и е направо кошмар да ми се спира на всяка бензиностанция  Пси ми каза, че и това било свързано с ПР-то и депресиите. Доста хора с проблемни нерви се оплаквали от често уриниране  Докато пътувахме до Мармарис и обратно, щях да се обезводня в жегите, защото почти не съм пила вода, за да не се налага да  спират автобуса извънредно, понеже почивки ни се полагаха на 3 часа

Ех, това ПР е***и . Ама на мен не ми се вярва всичко да е от ПР. За уринирането може, ама кашлица от ПР не вярвам.

А хора с проблемни нерви, които се оплакват от тежест във ...интимните части дали има 
Ако не - аз съм първата

Не искам да засегна никого, но как очаквате да сте добре, когато само се чудите каква болест да си намерите. Кашлица, кръв по тоалетната хартия, често уриниране са неща, които и аз имам, но не им отдавам чак такова значение. Нелепо е да изпадате в паника за такива неща. Казвам ву го с най-добро чувство. Психясвате се от несъществуващи проблеми

Може, може. В станичните ефекти на някой АД е отразено. На мен нищо ми нямаше, но като пих първото АД, освен всички гадни екстри ми се беше появила адски гадна, задушаваща кашлица и в момента в ,който се изчистих, изведнъж спрях да кашлям.

лекарката каза че от тревожност, стрес, подтиснатост е всичко това. на моменти имам и мисли за самооубийство..

Не си първата, няма да си и последната

Луда работа 

въпроса е да се разбере от повече хора, че това не е болест и не е психическо разтройство, лудост  и т.н. Наистина недоумявам как има толкова мн психиатри, които с лека ръка изписват АД наляво и надясно (не отричам ползата им,но не смятам че са правилният път за справяне с ПА или паническо разтройство). Kristalno много си права, че постоянството е важно....имаше доста дълъг период в който като всички хора с паническо разтройство отказвах да правя разни неща, който си мислех че стимулират атаките (пътуване с автобус, затворени пространства, концерти, кино и т.н.) докато в един момент не ми писна и започнах да пробвам малко по малко....не е въпроса да се насилваш да правиш нещата от които те е страх, но в един момент наистина трябва да се изправиш срещу тези страхове, иначе няма как да ги победиш. Първият път с автобус получих ПА, вторият път отново, чак на 4ти 5ти път започнах да пътувам нормално и малко по малко си върнах всички неща, които съм правила преди...въпроса е да не се отказваш и когато се почувстваш по-добре да опиташ отново и отново докато не се получат нещата както трябва.....Няма да лъжа, че изпитвам лек страх ако трябва да пътувам с автобус на дълги разстояния или ако трябва да летя (там си имам направо паника, понеже ме е страх и от високо  ) Kristalno дъщеря ти на колко години е ?
[/quote]


Привети, слънчица! amir4eva дъщеря ми е на 15. За първи път й стана лошо в кино, беше с приятели. Беше изхвърчала с 300, прибра се ужасена. Имала задух, пръстите и устните изтръпнали, сърцебиене, студена пот. Веднага се сетих какво е, дядо ми и майка ми лекуваха ПА. Разбира се, беше вечерта - направих каквото можах да й обясня, че не умира. Премерихме кръвното - нормално. Като поговорихме и сърцебиенето поизчезна. После ледена вода по лицето и до лактите, също малко на вратлето - после малко насилствена разходка около блока. Доизтощи се и я сложихме да си легне. На другия ден - преглед и диагнозата беше потвърдена. Изписаха АД, не се подобри и отидохме пак, смениха лекарствата и всичко започна лека-полека да влиза под контрол. Но нито за миг не сме я оставяли само на лекарствата - много говорене и всякакви други методи. Всичко помага - натрапчивите мисли са победими - адски е трудно знам, но е възможно!!! Всъщност докторът ни посъветва да се излагаме лекичко на стресовите ситуации - всеки път по малко повече. Сега сме добре. Имаме спадове, когато се появи някакъв силин стрес в живота ни, но нищо не е със същата сила. И борбата продължава...

Момичета, знам, че е много трудно! Разбирам ви! Но НЕ се предавайте, помогнете на лекарствата, борете се със себе си, задълбаването в мислите е вредно, ама много вредно. Гонете ги, борете ги, Ще се оправим, бъдете здрави и не се отказвайте!!!    

И аз от вчера не съм добре, сега ме удари в сърцето, ама аз съм си виновна щото на своя глава намалих хапчетата като се почувствах по-добре, ама всеки му се иска да живее с по-малко хапчета. Вчера ги почнах отново, но няма подобрение. Чак сънувах кардиолога, явно ме е боляло много през нощта. Нямам грам силица.