Интересна тема сте подхванали за ФМ, имаше мнения на последните 2 страници, които буквално ме смаяха в отрицателния смисъл на думата.
1. Думите " гинето", " педито" - обидно е, не може така да се наричат лекарите. Какво е това " гинето", обръщение към съседката Гина или нещо друго?
2. Да си мислиш, че жена под 30-35 години е " застрахована" срещу генетични заболявания и синдроми, за мен лично е връх в невежеството по тази тема. Скоро ми разказаха за 20-годишна жена, която е родила дете със синдрома на Даун. Това са генетични мутации, природа, грешки при възпроизвеждането на генетичната информация, дефекти в гените, както искате ги наречете. Вярно, че с напредване на възрастта се увеличава риска поради стареенето на клетките, промени в структурата, броя, подреждането на хромозомите и т.н. Но това може да се случи на всяка възраст.
3. Ако в България ФМ беше задължително изследване, което се покрива от ЗК, всички щяха да си го правят без да питат как, защо, ще се облъча ли излишно и т.н.
И аз искам да разкажа за моят опит с ФМ. Не съм против, правих си първата ФМ в Темелков, лекарката беше много мила и обяснителна жена, всичко беше ОК докато не ми написа в листа, че НТ е между 3 и 4 мм, но не е измерена убедително. И ме изпрати още на следващият ден в Терапията за БХС. Аз съм под 30 години, първа бременност, нямам наследствени заболявания, алергии, вредни навици - това по анамнеза, каквото се е искало от мен и съпругът ми сме го направили за да износя и родя здраво дете. Заради това неубедително измерване рискът ми за Даун беше изчислен 1 : 75. В Терапията дадоха всичко от себе си за да ме убедят да направя амниоцентеза. След голямо мислене и няколко консултации, всички АГ бяха категорични, че рискът от спонтанен аборт или усложнения по време на бременността след тази манипулация е по-голям, отколкото рискът да родя дете с увреждане ( 2 от 100 амниоцентези приключват с аборт ). Отделно заради ФМ и БХС влязох в страшен конфликт с моята АГ от ЖК. Тя ми се развика, защото съм послушала друг специалист (образна диагностика). Думите й бяха, цитирам: " Не съм те пратила на ФМ, защото съм видяла всичко, което е важно и ме интересува и исках да ти спестя първия БХС. За мен вторият БХС е в пъти по-важен, аз ще ти направя ФМ и ще те пратя в друга лаборатория, да не си посмяла да стъпиш пак в Терапията". Един вид аз съм направила нещо през главата й и сама съм се филмирала, за което се оказа права. Рискът от втория БХС беше 1 : 552, амниоцентеза така и не направих. Друга ФМ не съм правила, а вече съм 31 г.с. Нямам нищо против ФМ, ако имам второ дете пак бих отишла, но просто стресът ми дойде в повече покрай първата и реших, че за тази бременност ще си остана само с тази ФМ.
Както каза и Кокошинка - има лекари АГ, които по време на ехографията гледат всичко и умеят да правят ФМ. Моята АГ е точно такава -всеки път гледа обиколката на главата, дължина на бедрото, коремна стена, гръбнак, череп, стомах, пикочен мехур, бъбреци, сърдечна дейност, крайници, кръвоснабдяване на плода и плацентата, количеството на водите, в началото мереше НТ и гледаше носни костици, ъгълът на долната челюст. Според мен е безупречна в ехографа, но аз имам други забележки към нея.
,именно заради този твой опит не си правих ФМ,и моята гинеколожка(айде този път ще го напиша)ми казваше всичко и всеки път,теглеше ме,мереше кръвното,оглед за отоци,разпитваше какво ям,как се чувствам,някакви неразположения,кара ми се заради ниския хемоглобин,че продължавах да ям тестени изделип,казваше и за дебеланата(така наричам дъщеричката си,много е лакома и е има бузки
. Беше ми горещо препоръчвана от много приятелки и познати. От 3та г.с. до 5ти месец повръщах, наложи се да влизам в болница, където й бях пред очите 5 дни, но подобрение не видях. И все пак така до 9ти месец тази жена не успя да ми направи добро впечатление. Невероятен темерут!
Имаше брутални изцепки като - няма направления за изследвания; нито веднъж не ми каза размерите на бебето и не ми го показа, когато питах все казваше - отговаря си на седмиците; обяснявам, че съм с анемия, а тя не ми пуска изследвания по ЗК и се налагаше да си ги плащам; питах няколко пъти за тонове, а тя все ги отлагаше; нито веднъж не призна изследвания, правени в друга лаборатория, които показваха инфекция (в началото дори инфекциите бяха 4, но благодарение на д-р Емин ги сведохме до 1); обеща ми направление за хирург, защото съм с ингвинална херния, така и не ми даде.... накрая се опитваше да ме убеждава да раждам естествено; когато трябваше да ми даде изследванията, обменната карта и направлението за болницата не ми даде всичко... съответно в АГ се наложи да правят чудеса от храброст; болничните никога не бяха изрядни и постоянно се налагаше да се дооправя нещо..... Два дни преди да родя бях на ЖК при нея и тя ми каза, че няма никакви изгледи събитието да е скоро и ми отказа да ми даде изследванията, те си оставали за нея. Обаче култовото беше, когато отидох за бележка потвърждаваща датата на термина (педиатърът я искаше)... Д-р Димитрова ме пита редовните въпроси - Име? Какъв цвят Ви беше папката (в която държи изследванията на всяка пациентка, така и не разбрах на какъв принцип ги подбира цветовете)? Какво трябваше да правим днес, да слушаме тоновете на бебето?... Дори не ме погледна, че нямам корем!!! При което аз зяпнах от изумление и й казах, че то бебето спи вкъщи с баща си и няма как да му чуем тоновете точно сега. Веднага й се изкриви физиономията и се нацупи.