Здравейте! Не знам точно как да формулирам темата, за да не бъда веднага „изядена с парцалите“ , но държа да уточня, че я пускам с най-добро желание и чувства и съвсем не от името на общоприетия образ за българите в чужбина, които желаят да се изфукат, да покажат колко са добре, колко за нищо не става България и т.н. Не това искам да кажа и дано не бъда разбрана погрешно. Всички ние (в чужбина) си носим кръста и си плащаме цената. Иска ми се темата да стане място, където всеки да може да каже как би могло да се промени нещо конкретно в България. Не глобалното „ как да се оправят нещата“, а нещо съвсем простичко и конкретно. Защо не се използва положителния опит от чужбина, толкова хора пътуват и живеят навсякъде, може всеки да разкаже и сподели. Защо не? Ако за нещо започне да се говори, може пък един ден и да се направи:)))))))) Ето аз започвам с нещо съвсем простичко на пръв поглед.
Мислих си затова днес, докато се връщах от работа с автобуса...Едно от нещата, които обожавам тук (Канада), е отношението на хората в градския транспорт. Всички чакат ред в индианска нишка, влизат само през първата врата и плащат съответно при шофьора (така даже няма гратисчии), почти всички го поздравяват, а на слизане му благодарят. Ей това нещо, толкова простичко наглед, ми е толкова, ама толкова приятно, сравнено с това, което помня от родината. Трудно ли е, според вас, за реализиране? Толкова ли е невъзможно да се случи в България...Поне няколко човека може да поздравят или благодарят на шофьора, а той на свой ред може и да се усмихне:)))Ще се радвам, ако има и други, които желаят да споделят. Може и да е много наивно, но все пак...
Виж целия пост
Мислих си затова днес, докато се връщах от работа с автобуса...Едно от нещата, които обожавам тук (Канада), е отношението на хората в градския транспорт. Всички чакат ред в индианска нишка, влизат само през първата врата и плащат съответно при шофьора (така даже няма гратисчии), почти всички го поздравяват, а на слизане му благодарят. Ей това нещо, толкова простичко наглед, ми е толкова, ама толкова приятно, сравнено с това, което помня от родината. Трудно ли е, според вас, за реализиране? Толкова ли е невъзможно да се случи в България...Поне няколко човека може да поздравят или благодарят на шофьора, а той на свой ред може и да се усмихне:)))Ще се радвам, ако има и други, които желаят да споделят. Може и да е много наивно, но все пак...
Направо да се чудиш откъде тоя манталитет. Не се хаби, колкото и да се говори, ще ти ревнат сега че ръгането и бутането е нормално за слизане и качване в автобус и откъде накъде пък да поздравявали тоя намусен шофьор, да не им е роднина я.
Ама едва ли ще пробваме, че да се убедим.