Здравейте, мили мами, надявам се някой да има опит или поне мнение по въпроса.
Вкъщи имаме 2-годишно женско кастрирано куче, а от 2 дни и женско коте на 45 дни. Дотук добре, кучето обожава котето, а котето спря да гледа на кучето като на кръвожадно чудовище и изобщо докарват доста сносни взаимоотношения.
Има обаче някои въпроси, които се надявам да не се превърнат в проблеми.
Кучето беше научено, че има моменти, в които не може да седи при мен и приятелят ми в стаята - вечер докато спим или в други ситуации, когато не можем да се занимаваме с нея. Излизаше и си седеше в легълцето, докато не я поканим обратно.
Сега обаче приятелят ми не иска да се раздели дори за секунда с котето и да изведем кучето значи да сме се събрали тримата (цялата глутница) и само тя да е изолирана навън. Как да смекча чувството на обида (което в момента се изразява с постоянно хленчене пред вратата) и да не се получи остра ревност и озлобяване спрямо котето?
Оптималното решение би било да сме си четиримата - голямо щастливо семейство, но идва един момент, в който котето не се включва в играта, а кучето се скъсва да лае (тъй като това е нейния начин да те повика за игра). Ние можем да го преглътнем, но не съм убедена за съседите. Няма как и да е така през нощта, при положение че котето спи в леглото, а на кучето му е забранено (ето и още един повод за ревност).
В момента компромисното решение е, като приключат с мирните игри и почнат да вдигат къщата на главата си, да отида с кучето в другата стая където спим заедно и не е сама. Приятелят ми пък си спи с котката и всички са доволни. Можете да си представите обаче, че далеч не ми е това представата за нормален семеен живот между хора. Какво да правя с животните?
(Огромни благодарности, ако някой го е дочел цялото!)
Виж целия пост
Вкъщи имаме 2-годишно женско кастрирано куче, а от 2 дни и женско коте на 45 дни. Дотук добре, кучето обожава котето, а котето спря да гледа на кучето като на кръвожадно чудовище и изобщо докарват доста сносни взаимоотношения.
Има обаче някои въпроси, които се надявам да не се превърнат в проблеми.
Кучето беше научено, че има моменти, в които не може да седи при мен и приятелят ми в стаята - вечер докато спим или в други ситуации, когато не можем да се занимаваме с нея. Излизаше и си седеше в легълцето, докато не я поканим обратно.
Сега обаче приятелят ми не иска да се раздели дори за секунда с котето и да изведем кучето значи да сме се събрали тримата (цялата глутница) и само тя да е изолирана навън. Как да смекча чувството на обида (което в момента се изразява с постоянно хленчене пред вратата) и да не се получи остра ревност и озлобяване спрямо котето?
Оптималното решение би било да сме си четиримата - голямо щастливо семейство, но идва един момент, в който котето не се включва в играта, а кучето се скъсва да лае (тъй като това е нейния начин да те повика за игра). Ние можем да го преглътнем, но не съм убедена за съседите. Няма как и да е така през нощта, при положение че котето спи в леглото, а на кучето му е забранено (ето и още един повод за ревност).
В момента компромисното решение е, като приключат с мирните игри и почнат да вдигат къщата на главата си, да отида с кучето в другата стая където спим заедно и не е сама. Приятелят ми пък си спи с котката и всички са доволни. Можете да си представите обаче, че далеч не ми е това представата за нормален семеен живот между хора. Какво да правя с животните?
(Огромни благодарности, ако някой го е дочел цялото!)
Когато се запознах с мъжа ми той имаше 3 годишен некастриран котарак, а аз две кучета. В началото беше трудно, защото за разлика от при вас тримата не бяха очаровани от съвместното съжителство. Котката съскаше и нападаше, а кучетата и отговаряха. След около месец всички свикнаха, че ще трябва да живеят заедно и рова премина. Започнаха опити за игра, но безуспешни. Сега всички спят заедно и всичко е ок. За няма драми и ревност помежду им правилата за всички трябва да са еднакви. За кучето новото попълнение си е стрес. Те се привързват много и в такива случаи изпитват ревност. Не и обръщайте по-малко внимание от преди и покажете, че няма от какво да се притеснява. Разбирам увлечението по новото попълнение, но щом има рестрикции за един, те трябва да важат за всички. При нас единственото изключение е излизането на разходка, от което котаракът страда, но винаги е компенсиран с допълнително внимание. Имаме и бебе на 4 месеца, и всички изживяха стреса от новото попълнение, но свикнаха. Желая ви успех и търпение 
, но нашия френски се отучи много бързо да не яде нищо от котешката тоалетна. 
