Малки сме родени , но ще станем силни и големи :)

Благодаря ти много    звънях на всеки телефон в центъра и ме препращаха не остана на някой да не съм звъннала.Разбрах,че работи в четвъртък и ще сме там

ДАН ние сме от Ямбол , от Карин дом ми дадоха номера на Щилянов като ми го препоръчаха. Ще го видим утре какво ще каже.

Здр. Мами!
Някой знае ли каква е цената на ТФЕ при доц. Ралица Георгиева? И също така доволни ли сте от прегледа?
Мерси предварително!

По здравна каса безплатно.

Можеш да отидеш с напранление от личен лекар или платено-45 лева. Ралица Георгиева е неонатологично светило.

Мерси момичета!
По ЗК няма как да стане. Разбрах, че тя прави най-добрите ТФЕ. Та идеята е след нейния преглед да отидем при доц. Чавдаров.

Защо да няма как - имате право на ТФЕ по каса.
При нас слава Богу вече няма нужда от ТФЕ-та и не смятам да поемам ин'циативата. Само ако нещо се промени.

Когато през Септември правихме ТФЕ при нея и трябваше да запиша час за платено имаше свободен час за Ноември. За тези с направление имаше за Декември. Сега мисля, че записват сигурно за 2015 

Здравейте на всички! Аз не съм нова във форума, но за съжаление и на мен се наложи да се запиша в тази тема... Нашият син Мартин се роди в началото на 26 та седмица, 900 гр. 34 см.. Няма да се впускам в подробности относно ужаса и стреса ,който преживяхме и преживяваме предвид непредвидената му ранна поява на белия свят, вярвам че всяка една от вас тук знае какво е усещането... Страхът, болката.. надеждата.. Нашето момче преди два дни направи два месеца, и засега Слава Богу всичко е наред, предвид обстоятелствата разбира се. Все още е в МД, в легло в интензивното. Беше 35 дена на апаратна вентилация, после малко палатка, няколко дни Ципап, сега за съжаление все още е леко кислородо-зависим.. и нас разбира се това много ни притеснява но..утешавам се , че все пак е малък още... Има месец и една седмица до термина.. Първия преглед на очите показа че са ок, знам че е рано още да се каже така че това не ме успокоява особено. Чета ви, и си давам надежда ,че и при нас всичко ще бъде наред..и просто трябва време и търпение..  Той наддаде много добре и в момента е 2,600гр, но проблема сега е че като се опитвам да го уча с биберона сатурацията веднага му пада и не може без кислорода..  Това направо ме побърква и макар че гледам да се държа, онзи ден не ми издържаха нервите и ревах в нас цял следобяд... Мили мами, дайте ми сила защото наистина  вече едвам се държа...

  zangada,много бебета имат в началото  трудности със сукане,гълтане и дишане.Ще  го превъзмогне и Марти.Въпрос на време е всичко.Чакането направо е убийствено,но това е начина детенцето  да порастне и да преодолява всичко.
 Ако ти се плаче,плачи това много спасява.Аз всеки ден си поплаквах у нас.Игнорирай хората,които биха могли да те уязвят и гледай напред.Моли се и всичко ще е наред

Хаха, кислородозависим, то май всички сме така.
Ако ми простите мини майтапа, защото много добре знам за какво става дума (те май лекарите използват този термин).

zangada, доста дълго бебчо е бил на апаратна вентилация, но все пак и доста дълго време е прекарал без апарат, така че явно проблемът е същия като при нашия Нико. Ще ти отговоря условно, а ти ще прецениш доколко ще ти е полезен моя отговор.

Първо, според мен отчасти проблемът е психологически (в твоята глава). Какво имам предвид: докато Марти е закачен за монитора, все ще се тревожиш и ще огласяте отделението на всяко хранене. Няма начин сатурацията да не пада при хранене - тя пада при всички бебета, а при недоносените по-рязко, т.к. те още нямат необходимия добър баланс м/у хранене и дишане, тоест чудят се кое по-напред, да дишат ли, да се хранят ли или и двете едновременно (не се сещат, че най-добре и двете, хахах).

Не казваш как се храни обаче - суче ли добре, изяжда ли си лесно, заспива ли на хранене. Това е ключово за храненето му вкъщи, а не сатурацията (освен ако случаят не е особен и не ти препоръчат и вкъщи да го следиш, ама надали).

Прощавай за откровеността и дано не те подразня, но до тези изводи стигнах, след като нашият Никола, единствен от всички бебета пред изписване (също е раждан и отглеждан в МД Сф), беше закачен на монитор (и наречен „малко кислородозависим”), и съответно аз смятах, че единствено неговата сатурация пада и единствено той има проблем. Накрая, след като последните 2 дни го откачиха от монитора, мирясах. Но той нито ми е посинявал, нито е спирал да диша, просто като тръгне да суче, дишането минава на заден план и пустата сатурация пада, а мониторът започва да пищи и аз естествено се чувствам като в интензивното на Бърза помощ.

Та така, гледай лесно ли се храни, наблюдавай цвета на кожата му - следи се да не посинява, да не спре да диша. А ако спре, започваш яростно да го щипеш, май така беше - Кати беше споделила подобен случай с нейната Нелина.

В случая с Никола, прибрах си го вкъщи в 35 г.с., с тегло 2200 кг., като даже бях опитала да го кърмя в отделението успешно и установихме, че суче по 30-40 грама за 15 минути още там. Смятай туй със сатурацията колко е тревожно. Когато си го прибрахме, веднага започнах да го мъча да суче и нито веднъж не съм го хранила от шише до този момент (той е на 9 месеца  реални вече и 6 коригирани) и никога не е имал проблем със спиране на дишането.

Но както и да е.

Ще споделиш ли в коя седмица се е родил Мартуш, какви са причините за преждевременното раждане и пр. други подробности (по желание разбира се).

Имай предвид, че отсега се почва едно ходене по мъките (аз така се изразявам), тоест чести прегледи, които обаче са силно препоръчителни, даже направо са си задължителни и чак някъде към 6-я коригиран месец уеекинко си поемате въздух, и то ако детето е здраво и не се зарази с някой вирус.

Пожелавам ти късмет и борба!

Дани е права, ако ти се плаче, разтоварвай си се - хубаво е. Аз не съм плакала, нямах необходимост. Правех други неща.

Аз сега се върнах от МД, казаха ,че имал затруднено дишане през нощта и са му сложили кислородна палатка.. Това още повече ме сдуха, защото от поне две седмици, а май и повече нямаше нужда от нея... За мен лекото влошаване е именно поради прибързаните опити за биберон.. то се виждаше ,че детето се мъчи .. Относно храненето до момента, какво да кажа, опитвам го с биберона от миналият петък, когато му беше първият път, и макар че апарата пищеше почти през цялото време го храних с биберон и залепена за него тръбичка (без нея не ставаше) Успя от 50мл да изяде сам 25,което отчетохме като успех като за първи път.. На втория път, в понеделник( след като събота и неделя е бил почти през цялото време с изключен кислород и хранен през сондата) успя да изяде 40 мл, макар и със залепената тръбичка. Виждам,че като си лежи в леглото има  доста моменти в които не му трябва допълнителния кислород, но гушнеш ли го  веднага започва да побелява, посинява.. диша макар и трудно. Следващите два дена върна назад... Висяхме с биберона и тръбичката сума ти време , но успяваше да изяде съвсем малко количество. Първия път дремеше нещо, вторият  път просто нищо не стана и се отказах.  Вчера една акушерка която видях за първи път ми каза: не го мъчете още детето, доста кислород му трябва и се мъчи с биберона само.. Казвам ,че лекарите ме карат да го опитват, а тя отговори: Ами карат ви понеже той вече е 2,600 но му е рано ,още с тоя кислород.. как да яде като не може да диша.. Днес още по-зле..  Иначе по горе съм описала как се роди : В 26 седмица, 900 гр, след спукване на мехура, казаха от инфекция , но всички показатели ми бяха и винаги са ми били ок.. Ходила съм преди това по доста изследвания и нямаше нищо... Така и не разбрах тази скрита инфекция каква е била точно...

zangada, извинявай ако ти прозвучи грубо, обаче опитай да не се връзваш на акушерките! Доверявай се само на лекарите! Моето дете също го понатиснаха (лекарите), много по-рано му дадоха шишето, спряха му кислорода, когато уж беше още „зависим” и пр. и пр., но ефектът беше по-скоро добър. Това се прави за негово добро, щом лекарите така са преценили. В МД изглеждат много смели, обаче решенията им са перфектно премерени.

Колко позната история, с тази разлика, че при мен мехура така и не се спука до самото раждане (пукнаха ми го с онзи чудовищен шиш, муахахаха). Аз родих в 27+6 дни, де, и хлапето беше една идея по-голямо и по-зряло.

Моля се Мартин бързо да преодолее нуждата си от допълнителен кислород, а ти да бъдеш по-спокойна и то този момент нататък да получаваш САМО хубави новини за него!!

Благодаря, Мяуче. Благодаря и на ДАН преди теб... Знам ,че това което казваш е така...  Те лекарите понатиснаха и моето дете с отказването от апарата преди това и.. той успя да се справи с дишането , иначе преди това не си го даваше пустият маркуч.. В понеделник ще говоря относно това с някоя лекарка там.. Да видим какво е тяхното мнение. Има една д-р Петрова ,мисля че се казва, тя доста неща ми обясни. И единия ден докато се мъчехме, а той не искаше да гълта, сама ми каза да го оставя, тъй като той по този начин губи и енергия да се опитва много неща наведнъж. Но ...не знам.. ако искат да го опитвам с биберон ще се съобразя.. Какъв ми е избора в крайна сметка.. Дано да е добре само...  Иначе за плаченето.. знам ,че облекчава но някак не ми идва много,  ние имаме и друго детенце и пред него не искам да плача. Добре , че го има.. много често ми е било достатъчно само да си го гушна и съм се успокоявала... А в нас съм го обърнала на параклис вече...

zangada, много и силни прегръдки  Ще се справите  Пиши си наволя ... Казват, че споделената мъка се намалява наполовина ... Винаги ще имаш едно, две ..., а и много повече рамена, на които да се облегнеш тук