Случи ми се нещо странно XI

Да се запиша и аз в темата с една странна история, която ми се случи тази година.
По принцип не спя на обяд, не ми се получава, но във въпросния ден бях уморена и реших да полегна за малко, завих се и се оказа, че съм заспала. По едно време се събуждам, обаче не мога да мръдна, все едно въздуха ме беше затиснал. На всичко отгоре около мене чувах някакви шептящи гласове, но не можех да различа какво казват. С много усилия си вдигнах главата и се огледах, в стаята нямаше никого, бях сама, а в мига, в който се надигнах, гласовете спряха. Свалих си главата пак на възглавницата и същата история - не можех да мръдна, а шепненето почна, и то не беше само един глас, бяха няколко. Пак си надигнах главата и пак спряха. Не съм сигурна колко точно пъти се повтори, може би само два, може би повече. Накрая отново заспах. Когато се събудих окончателно, първоначално не си го спомнях, но после изведнъж се сетих. Отдадох го на това, че съм била уморена и съм се опитала да се събудя докато всъщност съм сънувала и се е получило едно полу-заспало състояние. А и нали по време на REM фазата от съня, човек е парализиран и може би за това не съм можела да помръдна. Но и досега като се сетя ме побиват тръпки.

Без да броим дежа ву-та, странни сънища и съвпадения, имам три странни неща, които са се случвали в живота ми.
Бях ги писала и не си спомням дали пък не е било в някоя точно от тези теми, затова ще ги напиша пак.
Ще е малко дълго, простете.
Първото странно нещо, което помня беше когато бях малка. Около 5-6 годишна. Бях на гости в баба ми и трябваше да закусвам. Никога не съм яла хубаво, а закуската винаги ми е била кошмар.  "Искаш ли това? А това? ....а това?" ме пита баба ми и аз все "не" отговарям. По едно време жената се изнерви, умори се и вика "мляко тогава искаш ли?" и отнякъде се чува "Да".  Ама дори не прилича моя глас. Много по-висок и звънлив. Аз се стряскам, ама мълча, може да ми се е причуло. Обаче баба ми отговори "ех, най-накрая нещо да искаш". Изплаших се много и в паниката си откъснах езика на играчката, която държах.

Второто странно беше преди няколко години. Седнала съм на компютъра, а той е на такова място, че като погледна в дясно и виждам коридора и кухнята. Сама съм и е тъмно. Котката се качва на бюрото до мен и се взира в кухнята. Тя адски често се взира в нищото и винаги ме побиват тръпки като го прави. Почвам да й говоря тя продължава да гледа. Цялата се е наострила, мустачките й са наперени, въобще не ме отразява. Хващам й главата, бутам я настрани, въртя й я, тя обаче така е приковала поглед натам, че е като в транс. И изведнъж чувам трясък, ама така силен и толкова се изплашвам, че дори не мога и да извикам. Седя и искам да рева, ама не мога, трябва да съм "мъжко момиче" и отивам да проверя...като всеки страшен филм, само дето по бельо не бях.  Оказа се, че в кухнята е паднал полюлея, стъклен беше, всичко беше на парчета. Котката естествено се покри.

Третото и последното странно нещо, което ми се е случвало беше преди една-две години. Излизах от метрото и бях застанала на спирката да чакам трамвай. Докато го чаках имаше към 4-5 човека. Гледам си аз моите неща, търся си запалка в чантата и ровя като главама. Пооглеждам се дали хората ме гледат колко съм неподредена и забелязвам, че една жена ме гледа. Не много възрастна, не мога да кажа, че беше на повече от 55 години, седи такава и ми се усмихва супер широко, даже главата си беше малко наклонила. И аз й се усмихвам, защото....ами не исках да съм груба. В момента, в който й се усмихвам, тя се опулва насреща и ми казва "ама ти виждаш ли ме? Виждаш ли ме?". Първото нещо, което си помислих е "тази жена, горката, нещо е луда" и й кимвам и се обръщам с гръб, защото от опит знам, че разговори с такива рандом хора са меко казано странни. Бях с гръб към нея няма и две секунди, защото не се почувствах сигурна и реших, че ако седя с лице по нея е по-добре. Като се обърнах я нямаше. Огледах спирката, нямаше я, другите 4-5 човека си бяха там, има само един път ако няма да се хваща трамвай от тази спирка и там я нямаше. Просто все едно беше изчезнала. А после бях малко като в транс, едно такова хубаво ми беше, усмихнато, даже минаха няколко дни преди да се замисля, че цялата история беше малко странна.

А относно врачките, не вярвам. Но имаше една жена, която ми каза точно тези думи: Ще срещнеш момче, голяма любов ще бъде, уж е българин, ама не е. Висок и с очила, тъмен, музикант. С Т ще е. Буквата Т много ясно я виждам. Няма да продължи повече от три години и ти много ще страдаш, а той не. Ще ти се успокои душата и ще видиш нещата отстрани докато не сте разделени наполовината на колкото сте и ходели.
И аз си казах "пффф...окей" Няма и година по-късно и тръгнах с едно момче, българин, но майка му виетнамка. Висок, с очила, тъмен. Той вярно, че беше като празен, неамбициозен и мека казано посредствен, но пък свиреше на китара...това правеше постоянно. А пък името му с А, започваше, но аз в продължение на точно трите години, в които ходихме нито един път не му го казах, все Тамагочи му виках. След като скъсахме не можех да дишам, а сега се чудя как въобще не съм виждала какъв персонаж е. 

Четейки някои от по-горните постове ми се струва,че говорите за сънна парализа или поне някои от нещата отговарят на симптомите й-
"Сънната парализа се среща или като заспиваме, или като се събуждаме. Когато се случи, когато заспиваме, човекът остава в съзнание, докато тялото прекратява работата си и започва БДО сън, това се нарича хипнагогична или предсънна (predormtial) парализа. Когато се случи, когато се събуждаме, човекът става наясно, преди БДО цикълът да е завършен и се нарича хипнопомичен или следсънна (postdormital) парализа. Парализата може да трае от няколко секунди до няколко минути и в някои редки случаи, в които трае с часове.

В допълнение, парализата може да бъде придружена с ужасяващи халюцинации (хипнопомия или хипнагогия) и голямо усещане на опасност. Сънната парализа е особено плашеща за човека, заради яркостта на тези халюцинации. Халюциниращият елемент на сънната парализа кара човекът още повече да интерпретира преживяването като сън, тъй като напълно измислени или мечтани предмети могат да се появят в стаята, наред с обичайните неща."

Звучи зловещо,надявам се никога да не ми се случва....

Зловещо е, обаче след като знаеш какво е можеш да експериментираш и става много интересно. Плашещо е винаги, защото е много истинско изглеждащо, но ако преодолееш страха ще се убедиш във възможностите на силата на мисълта. Можеш да се научиш да излизаш от тялото си от сънна парализа. Аз го направих, когато ми се случи, без да знаех нищо. Чак след като ми се случи няколко пъти потърсих инфо и се светнах. Та разказах по горе за краката, които скачаха зад мен на леглото. Будна бях вече, но не можех да мръдна. Тогава, преди да ми дойде на ум за молитвата, реших да опитам да ги изгоня със силата на мисълта си. Някак съвсем естествено в следващия момент бях над тялото си, гледах се отгоре и, трудно е да се обясни, но със силата на мисълта си ги разпръсквах над мен, после дойдоха лентите. Пак ги отблъсквах, те минаваха над тялото ми и се разпръскваха, но явно не ми стигна контрола, защото те ставаха все повече и повече и накрая ми надвиха. Тогава си казах, че явно няма да стане така, прибрах се в тялото си, вече гледах от положението, в което лежах и се сетих за молитвата. Интересното е, че това, че излязох от тялото си, го приемах като нещо съвсем нормално и изобщо не се замислях върху него. Като че беше най-естественото и ежедневно нещо на света. Сега знам, че ако пак ми се случи, хич няма да се боря с каквото там е, а ще пробвам какво още мога да направя в това състояние. Обаче не знам как да го предизвикам умишлено, ако е възможно изобщо.

Прочети за сънната парализа. Точно това ти се е случило. На мен също, само че при мен едни човешки крака до коляното, черни като сенки скачаха на леглото зад мен, както бях по корем, постепенно натискаха осезаемо леглото ми надолу. Като станаха много започнаха да скачат и по гърба ми и да ме натискат надолу и навътре в матрака. След това едни черни ленти със силен шум като метално триене ме обвиваха цялата и ме стягяха все по-силно. Откъде в целия зор и ужас ми дойде на ум "Отче Наш", не знам, по-скоро мислено я казвах, защото не излизаше почти никакъв глас от мен, а само мъцане, а и металния звук беше адски силен. Молитвата обаче прекрати всичко изведнъж.

Едно от странните неща ,което са ми се е случвали е че знаех ,че баба ми е починала,бях в 6 клас и баща ми влезе в стаята в която спях и каза-Баба ти почина ,на което аз отвърнах ЗНАМ.И да знаех,не знам откъде ,човека до ден днешен е ужасен как съм му отвърнала ,че зная. А най гадната ми случка е спя с дъщеря ми която беше тогава на четири,събуждам се ама не мога да мръдна и виждам как един мъж влиза в стаята ни облечен с риза и черен панталон ,леко плешив,абе помня всяка чарта на лицето му ,аз се опитвам да изкрещя ,а той се навежда към детето ми и направи знак с ръката си да мълча,,,ужасноо хора ,успях да изкрещях името на мъжа си,никой нямаше в стаята,а токова реалнооо беше,бях готова и полиция  да извикам.

Здрасти, астрална пътешественичке! Щом веднъж си излязла от тялото, няма връщане назад, ще излизаш отново, но е възможно да има доста дълъг период на изчакване. Мисля, че се дължи на естественото чувство за самосъхранение на астралното ти тяло след нападенията, които са ти се случили. Била си нападната от разни същности от ниския астрал и си се уплашила, защото нямаш защита.  Ако искаш да предизвикаш ти нещата с излизането, има упражнения за тази цел. Ще ти бъде лесно, защото астралното ти тяло вече има опит. Изтегли си от нета книгата на Р. Монро "Пътуване извън тялото" и там ще намериш инструкции как да излезеш по свое желание. Вълнуващи пътувания ти пожелавам!