Много ти благодаря, ще я прочета. Когато на човек му се случи нещо такова, просто не може да не започне да си задава въпроси и да търси отговори. За мен лично тези ми преживявания са доказателство, че има много повече от това, което виждаме. Тези неща ми се случиха в един период, когато имах чувството, че съм станала много по-интуитивна и, може и да звучи странно, но като че ли някаква завеса се вдигаше и усещах, че светът не е само това, което знаем. НЕ, наистина не мога да го обясня с думи. Това беше период, в който си задавах много въпроси за смисълът на живота, за това дали всичко свършва със биологичната смърт, четях за последните открития в областта на квантовата физика, за изследването по въпроса на д-р Сам Парния и т.н. След това се случи така, че животът ми по независещи от мен причини тръгна на доста зле и тогава като че ли всичко се затвори пак. Все едно едни врати почти се бяха отворили пред мен и изведнъж се фраснаха под носа ми с трясък. Разбрах едно, трудно е да търсиш такива отговори, ако на материално ниво животът ти е шит, трябва максимално спокойствие на съзнанието, нещо много трудно в наши дни. То затова и предполагам тибетските монаси медитират на спокойствие в пещерите, а не на Таймс Скуер.
Ще разкажа още един странен случай, събуждам се, вече е светло, чувам как останалите в апартамента разговарят в коридора, нещо, което после потвърдих, не че имах нужда, но държах да съм максимално наясно. Та лежа на ребро и усещам много ясно, с абсолютна сигурност, как нещо скача по леглото ми. Като котка, която тича, претичва зад мен на възглавницата, усещам съвсем истински краката и как нагъват възглавницата и как се отърква в косата ми, минавайки. След това ме прескача и се блъска в дървенията на секцията. Пак ме прескача и тупва на дюшемето. Абе чувстам го и го чувам отвсякъде, спор за мене няма. Преди години имах котарак, почина. Като се сетих за него, и че вече не е на този свят, а тичането продължава, честно ви казвам, голяма жена, посред бял ден, но не смеех да се обърна да видя. Не знам това дали е точно сънна парализа, защото въобще не съм се пробвала да се размърдвам, не исках да мърдам, докато не спря всичко и след това вече станах и се огледах. Нищо не видях, естествено, но излязох да се уверя напълно, че нашите наистина разговарят в коридора. После ми се случва на няколко пъти както спя, събуждам се и усещам как нещо ми натиска главата към възглавницата, сега ме е яд, защото в такъв случай веднага си казвах на ум " Пак ли ти, я марш", и си заспивах, а не трябваше, трябваше да действам. Извинявам се, че стана много дълго, а на теб лично ти благодаря за съвета!Пак ще ти пиша.
Като прочетеш книгата на Монро и ще се удариш по челото, все едно ти си го писала...Това, дето те натиска по главата са същите тези астрални същности, влачиш ги с теб когато се връщаш. Не те съветвам да се опитваш да ги гледаш, не се знае какво ще видиш.... 
Просто се събуди добре, размърдай се и те ще избягат.Ааа, да, не зависи това с излизането от личния ти живот, определя се от нивото на съзнание, което си стигнала. И то не само в този живот. Застоят идва от вътрешната съпротива на астралното тяло, което се бои от тези натрапници, дето те тормозят. Те са зловредни, реално могат да му навредят. Помоли за помощ и защита. Не е нужно да викаш никого, само го помисли и този, който може да ти помогне, ще те чуе. Надявам се да откликне. Може дори да ти се покаже, тогава ще разбереш, че наистина има повече от видимото. Помоли за придружител. Ако ти бъде изпратен, ще преживееш нещо страхотно. Не се отказвай и не унивай. Отвъд видимото има чудеса. Просто бъди внимателна.
Не мога да си го обясня. 
; Иначе последното странно нещо- заминаваме на почивка - предишната вечер загубихме стикера на застраховката, купихме друг преди да тръгнем рано на другия ден. Загуби си и ключовете мъжо, взехме резервния за колата, търсих вкъщи като луда и по джобове и тнт.Натоварихме се в последния момент ни дадоха и парите и пристигаме в Банско. Мъжо хваща документите, в които сме ровили 100 пъти! хоп и стария стикер вътре.Викаме абе 3ма души гледахме- аз , той и колегата му.. Викам айде нищо, жалко за ключовете. Качваме се в стаята мъжо бърка за цигари в чантичката си и вика, а ключовете. Викам бъзикаш се - не е възможно!Имах чувството , че някой ги е сложил там по пътя да Банско - няма нужда да ви казвам , че чентата я ровихме 100пъти , а и наръч ключове не се крие току- така.... Нямам обяснение. 
Мен и по светло не мож ме накара да мина през такова място 
