Изпращаме лятото сега, Декември ще сбъднем голяма мечта!

Хаха, голям срам ме хвана Ами непросветлена съм по този въпрос аз.
На обикновения съм му свикнала и не ми правят впечатление такива неща, но сега ми стана много интересно и изобщо не можах да направя връзката.
Иначе и аз се надявам на бебе с голяма коса, хихи Винаги съм си мечтала за русо, синеоко бебе с много коса Не знам защо. И двете ми хлапета са руси и синеоки, ама се родиха плешивички Особено Елена.. На нея коса й порасна чак след годинката
Някой назад беше питал за една количка - Бейби Дизайн Лупо. Гледахме я на живо и много ми хареса. Много лесно се бута, на външен вид ми хареса страшно много, изглежда много удобна и маневрена.. И сме решили, че това ще е количката. И една позната много ми я похвали, така че определено си заслужава. На мен лично тя ми отговаря на всички изисквания, които имам за количка.

Здравейте, мами! Ех, че дълъг петък!

Добре дошли на новите попълнения! queen, много вълнуваща история! И аз до към 4-я месец не споделях за бременността си след неуспешната бременност преди това - все се страхувах тази до къде ще изкара. Е, живи и здрави да сме всички и да си дочакаме декември без проблеми!

за брака - и аз като всяко момиче като бях малка си мечтаех да се видя булка, но това време отдавна отмина. Обичам традициите, обичам сватбите, но бих направила сватба само заради веселбата, ако имам достатъчно финанси за такава и мноого ми се прииска, а бих подписала, ако е належащо. Иначе и аз не смятам, че бракът би променил нещо между нас. Според мен подписът не би предотвратил една раздяла. Ние сме заедно от 15г., имаме едно дете на 8г. и друго на път. Никога не сме мислили какво бихме загубили при раздяла, защото никога не сме допускали раздяла. Ние се чувстваме семейство в пълния смисъл на думата и никога не се е налагало да уточняваме пред някого, освен когато записвахме детето в болницата. Преживели сме толкова трудности заедно...
 Не съдя в никакъв случай женените, сигурно е голяма тръпка и си заслужава изживяването, но като си помисля за всички роднини и негативни емоции, които може да се случат... айде нема нужда, добре сме си така!

А думата "извънбрачно" ми звучи архаично. Може би го дължа на родителите ми, които са ми обяснявали, че думата не е грозна и мръсна. Днес вероятно половината семейства живеят така или са разделени, на мен не ми прави впечатление и не обръщам внимание на детето си кой как живее (по-скоро ми прави впечатление как една раздяла се отразява на детето, но това е една друга тема). Той съвсем наскоро ме пита: "Е, как така не си била булка?" и аз също му обясних, че не е задължително, а има много по-важни неща, има си родители, които го обичат... и той ме разбра.

за храните, които ми се предлагат - нямам нищо против, даже понякога сама си искам, и без това всичко ми се яде. Корема ми галят само близки приятелки и си личи, че искрено ми се радват. Но ме дразнят някои абсурдни коментари на познати, като: "Е, щом сте се решили..." или "Ама без да искате ли стана или умишлено си го направихте?"!!!

Току-що прочетох статиите за студентките!

Абе това служебно правителство друга работа няма ли си - като например да подготви изборите? Аз не съм веща, ама промените в закона се гласуват в парламента, а сега имаме ли парламент?

Много съм възмутена! - Злоупотреба с помощи! Не виждат ония цигани, дето цял живот лежат на наш гръб, ами се огледаха в студентките, дето раждат българчета!!!

Dakota, как успях да забравя въпроса- Планирано ли беше?  Този въпрос естествено не стои, когато имаш брак, но иначе, независимо че живееш с този човек на семейни начала от 2 години, не е ясно дали не е станал фал Както и да е ,това са единични случаи.

И по- зле може да бъде, момичета! Не, че е успокоително де.
На мен ми е трета бременност. Едва ли има нужда да ви казвам, особено в началото, с какви въпроси ме заливаха, как ме укоряваха, а сега по улиците много от хората ме гледат с голямо неодобрение, а понякога дори със съжаление.
Най- гадно и криво ми ставаше от думите на хора, намекващи ми, че не трябва да го раждам това дете.. И така си развалих и отношенията с уж много близък за мен човек, който пък се оказа, че явно не ми е бил чак толкова близък...
Много навътре ги приемах нещата в началото, но в крайна сметка осъзнах, че не живея за хорското мнение. Щом важните за нас хора ни разбират и подкрепят, другото не е от значение.
Дразня се на въпроси от рода на "Ама защо, ама как, ама имате ли възможност, за предпазни средства не сте ли чували" и т.н. Щом се преценили да имаме трето дете, значи сме премислили нещата... И много ме дразнят подмятания от рода на това, че щяло да ми е много трудно с три, че нямало да имам време за себе си, че щели другите деца да се подиграват на моите И още един куп такива глупости, които направо ме влудяват..
Та така, извинявам се, но имах нужда да споделя и аз...

Мен ме питаха само 1-2 приятелки дали е планирано. На близките им казах още веднага, че е било изненада.
Но беше планирана изненада. Искахме и планирахме, но се съмнявахме да стане, по принцип уж не можеше да стане   Не е като да не ни изненада и двата пъти, особено втория.
И аз искам да се роди с коса, винаги са ми изглеждали много хубави бебетата с коса. Мъжът ми се е родил със стърчаща и черна коса и в него ми е надеждата.
А.и ако няма коса ще се почувствам много излъгана след тези ужасяващи киселини  

Ирайн, много хубав термин - "планирана изненада" Крада ти го веднага!  при нас беше точно по същия начин - искахме бебе, но не вярвахме, че ще стане от първия път, защото нали го бяха излъгали, че са му мързеливи човечетата на мъжа ми Дали не ме попитаха 150 пъти дали е планирано или е гаф Е може ли да говорим за гаф при хора, които са от 7 години заедно, още повече женени..

А пък за многото деца - това за мен е геройство! Аз, например, не бих могла - не че не искам. Но доколкото се познавам, сигурно ще мръдна психически, не е за мен. Затова искрено се радвам на майките с много деца! Ние сме три деца и пълната къща с деца винаги ми е била много приятна

Мили момичета, безкрайно благодаря за топлото посрещане! Чувствам се като сред приятелски си кръг тук!   Забравих по-рано да пиша, че желая на всички ни лека бременност до края и най-вече здрави бебчета на финала. Това е най-важното и това е нещото, което обединява сърчицата и душите на всички ни!
Аз също мисля да запиша магистърска програма и да се възползвам и от помощта, но тъй като съм се спряла на специалност, която ще ми е интересна, плановете са ми да я завърша до край. Смело, но се надявам с помощ да се справя! Та, и аз се дразня и дори смятам че изказването на министъра е обидно, защото видиш ли майките-студентки ограбили държавата и заради тях сега сме на това дередже. Циганките оставят да източват държавата, но когато стане въпрос за българки и веднага се злоупотребявало!
Мисля че няма вероятност за промени, тъй като бюджетът за 2014 е приет отдавна. Предвид, че това правителство има срок на работа до края на месеца, а после кой знае колко време ще се формира кабинет. Докато се подготвят промените в закона, докато се гласува и обнародва в ДВ със сигурност ще минат няколко месеца.

Не са безплатни, но според мен не са и много скъпи Знам за две жени - едната е акушерка в АГО и бивш спортист и групичките й са по 2-3 момичета, малко гимнастика, малко лекции - Аз при нея ходя. А другата жена е бивша акушерка, сега си работи като сестра при една АГ и знам че и тя води подобен тип Ако те интересува повече, пиши ми на лични

За брака никога не съм се представяла с бяла рокля и винаги ми е било по-важно да се разбирам с човека до мен Ние сме от 9 години заедно и винаги сме знаели, че някой ден може да се оженим.. Просто заживяхме заедно, взехме да мислим за деца, правим си ремонт на жилището и пари за сватба все като че ли не са оставали... Ама и аз не съм настоявала може би.. Сега преди 2-3 седмици седим нещо и си говорим да си направим фотосесия с коремчето и не знам как се стигнахме до това - дали да не вземем да подпишем преди бебо да се роди.. Аз винаги съм искала, като правим сватба да не съм бременна и още като забременях, въпреки че пробваме от 2-3 години и имам една неуспешна бременност, MM ми пак ме пита, абе да не би да искаш да се оженим... И така оня ден решихме да подпишем, а някой път като имаме пари да си направим сватба.. Определено смятам че нищо между нас няма да се промени, ама напоследък ми е толкова емоционално.. даже ММ вече не ми казва категорично нищо - Оня ден му викам Освен след 2-3 години да си направим сватба, той само ме поглежда и кима - че няколко дни преди това му викам не искам сватба... абе голям смях сме В едно съм сигурна - заедно сме до края с подпис или без )) ама вчера отидохме и запазихме дата за след  2 седмици Аз, той и двама много близки приятелии, та ей така ще подпишем   Тук искам да подчертая, че аз обичам да ходя на сватби и след всяка сватба с ММ ми си викаме : Абе и ние трябва да си направим, колко е яко, егати купона.. и все от тази страна сме го гледали, а не за брака като институция и важността на подписа... даже сега пак като се замисля, не знам и защо ще подписваме...

Напълно съм съгласна с Мимченце, след толкова години заедно, идеята за сватба сякаш вече избелява.. все други по-важни неща има..

За храната и аз малко се дразня, все ми бутат неща, ама едно е да ми се даде нещо когато реша да си го изям, друго е няква баба като земи едва ли не в устата да ми слага, с думите - ама толкова си слабичкаа... иначе често на пазара ми дават плодове или пък на гишето за меса и сирена - без да ме питат, режат малко парче и да съм пробвала

Добре дошли на новите мамии  

На мен ми я похвали АГ-то На прегледа вчера лягам за ехографа и на шега казвам - кажи ми пак, че е момиче, че ще купуваме розова количка. И тя ме пита каква количка сме харесали и че нейната е Бейби Дизайн и още я ползва от време на време, детето и е на 3 годинки. В квартала има магазин на вносителя на Бейби Дизайн и влязохме да я видим, е наистина е чудесна Обаче още в третия месец решихме, че ще е Куини Спиди, та сега не знам...

Сутрин като отида на работа си намирам на бюрото я чепка грозде, я редче шоколад, обаче през деня не ми досаждат, като откажа веднъж не ми молят насила.

Добре дошли на новите мами.
Напълно съм съгласна, че след дълго съжителство без брак след това трудно се решаваш да организираш сватба. други по важни неща са на дневен ред. Точно поради тази причина ние направихме сватбата много скоро след като се събрахме да живеем заедно, защото вече бяхме готови да имаме дете , а аз бях напълно сигурн, че роди ли ни се дете сватба в пълния смисъл на думата няма да направя никога. най- много 1 формално подписване.

Да попитам - относно помощта при записване на висше в агенцията за социално подпомагане ли трябва да отида за повече информация?

G-style , прочети първия пост в тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=797791.0;topicrefid=20
 
Смятам, че ще ти станат ясни нещата Ако имаш въпроси след това пиши, аз Tsvetivn, Politam, и още някой май, следим темата

Ние сме от 5 години и няколко месеца заедно, не е малко, но не е и много. Аз със всичките си връзки по-скоро съм мислела как искам да се разбираме и да сме завинаги заедно, не е имало някакъв момент, когато съм мечтала конкретно за сватба. Представяла съм си понякога кой бих поканила, каква музика бих пускала, обикновено покрай чужди сватби.Но цялата хамалогия ме изпълва по-скоро с досада, не е някак прекрасна идея. Та някой ден ако реша да сключа брак ще е с подписчета с кумове и после екскурзия. Примерно  Моя позната се омъжи преди 3-4 години за нейния мъж, имат дете на 10. Все още никой освен тях тримата и кумовете им не знае 
На мен нищо не ми дават по магазините, а и нали съм болничен все съм в нас. Но поне близките ми угаждат от към храна и ми е мило като го направят. Мъжът ми се кара на баба си, че ми навира разни неща в устата, но на мен ми е хубаво, по-добре да ми навират, че чат пат ме е срам от огромния ми апетит

Galla, благодаря.    Изясниха ми се нещата и ми спести едно ходене до социалното подпомагане  . Направо ще ходя в ПУ да питам кои магистратури са акредитирани. Чудя се само в нашата държава ли е толкова трудно да си знаеш правата и да разбереш какво да направиш и къде да отидеш да го направиш и какви документи ти трябват  . Понякога ми се е случвало да се откажа от някое преимущество само, защото ми се струва безумние да се справиш със системата.