Това има своите недостатъци. Когато живееш по гореописания начин идва момент в който мъжете се плашат от теб. Те осъзнават прекрасно, че можеш и без тях и че не са незаменими и това ги сковава. От друга страна, когато си дълго време сама започваш да изпитваш онази нужда от близост, която е патент на цял един холивудски жанр. Получава се чудесен параграф 22. Започваш да си мислиш, че онзи готин джаз китарист май бе доста хубава компания всъщност. Появява се съмнението, започва да те гризе. Накрая това те вбесява. Важно е да запазиш присъствие на духа и да не позволяваш на въпросното съмнение да те накара да вършиш глупости. Винаги съм смятала, че е ужасно глупаво да ревизираш важни житейски решения взети преди ужасно много време. Часовникът цъка, нямаме право на втори опит освен ако не се касае за бизнес начинания. Животът е твърде кратък. Незаменими хора няма. Вярвам, че конкретно по отношение на мъжете случайността е приятелски настроена и ни дава възможност да срещаме все по-интересни екземпляри.
On the bright side, изборът да бъдеш свободен електрон дава възможност да преследваш всичките си мечти, без значение колко странни биха изглеждали на останалите хора. Дали става дума за това да отидеш на експедиция в Антарктида, да се запишеш в Чуждестранния легион, да станеш активист на WWF, да харчиш пари за обувки и дрехи, да отвориш собствен ресторант, всичко е на една ръка разстояние. Светът е един голям увеселителен парк. Когато си сингъл имаш възможност да пробваш всички атракциони. Когато не си, влакчето на ужасите е заменено от Tunnel of love и стрелбище на което подаряват плюшени играчки. Най-голямото предимство е липсата на отговорност спрямо деца и съпруг. Аз не бих била добра майка и съм съвсем наясно с това. Намирам за чудовищно правенето на деца с цел да се осмисли един брак или да се поправят счупени отношения. Колкото до съпрузите, наблюденията ми показват, че рядко двама души се бракуват с идеята, че човекът до тях е на 100 процента това за което са си мечтали. Винаги съм се питала какво се случва когато бидейки женен/омъжена един ден срещнеш точно копие на моминския портрет заключен в чекмеджето "Моят принц". Ще оставиш ли мъж и деца за да раздадеш картите отново? Или ще направиш компромис в името на семейството. Аз лично бих се чувствала ужасно прецакана ако някога трябва да правя подобен избор.
За да резюмирам - да си сингъл на 30+ има повече плюсове отколкото минуси. Може би не много повече, но повече. Особено в дългосрочен план.
И една песен с пожелание за добро настроение и много усмивки: