След колко време дойде предложението за брак и как?

  • 36 851
  • 99
# 30
Хора, не се тормозете за брака. Опитайте се да си го избиете от главата, да не е фикс идея. Да, аз също нямам брак с моя мъж, е ние и не сме от толкова време заедно, но като цяло историята ни е интересна и 6 месеца след като се видяхме официално и след като започна връзката ни, аз си събрах багажа и се преместих в Пловдив, намерихме си квартира и се разбираме повече от чудесно! Не се караме, просто ту единия прави компромис, ту другия, само да е мир, грижи се за мен, както и аз за него, чак (колкото и аз да исках брак) започвам да си мисля, че един брак може и да провали нещата помежду ни, не една и две двойки са били с влошени  отношения след заветното "ДА" .
Иначе сме говорили на темата, при нас проблема са паричките, всички знаят на какви суми излиза една сватба, просто не можем да си го позволим, но и честно, някак вече не държа на това, разбира се, кое момиченце не е мечтало един ден да се види в бяла рокля и с красив воал, тя да е най-красивата и център на внимание, но просто вече не държа толкова на това. Дори баща  ми наскоро направи подмятане, че то се е видяло, че сватба няма да има  ooooh!
Сега най-важното, което искам е да си имаме детенце, само че и тук въпроса опира до пари, до колкото знам трябва да имам година трудов стаж преди да мога да взимам обезщетение за майчинство, нали?  (не съм сигурна дали така се казваше)
Виж целия пост
# 31
Това е много тънък момент.
След 4 години заедно с ММ заговорих за брак вече по-сериозно. Но всичко се отлагаше за неопределен период от време. При всеки удобен момент му натвърдвах, но уви. И аз съм романтичка и исках да стане както си му е реда. Но той като че ли не осъзнаваше колко го исках, а освен това имало време.
Еми, накрая забременях! И предложението най-после дойде. А въобще не го очаквах.
Успех ти желая, все пак не сте на по 40.
Виж целия пост
# 32
krem4et0 не е в това, нали казах, че и ние така се запознахме преди 11 години, но от 7 сме женени  Peace

Аз по-скоро в кръга на шегата го написах.
 
Awesome user name, вие си имате обективна причина. Ние можем да си позволим сватба, особено във вариантите, които са допустими и за двамата. Нито имаме кой знае колко близки, на чието присъствие държим, нито голям приятелски кръг, нито аз самата искам трополия със 100 човека. По-скоро ме тормози чисто романтичната страна на въпроса - че той не ме е пожелал с красиви думи и романтичен жест, че не е заявил пред мен и пред най-близките ни своите чувства, че аз самата се чувствам недостатъчно жена, недостатъчно обичана и недостатъчно желана заради тези липси. Тормозя се от неща от типа: тези се запознаха преди месец и вече са сгодени...значи той е по-влюбен, тя е по-желана от мен, той е по-сигурен в чувствата си, отколкото ние дето сума ти години живеем заедно, делим всичко и сме си най-близки в света. Може би страдам и от известни комплекси на любовния фронт още от тийн годините, а неговото поведение хич не ми помага да се справя с тях, а все повече ги задълбочава.

Не знам...вече ми омръзна да говоря за това, да спорим, да се чувствам наранена. Предпочитам да замълча и да не го мисля.

П.С. Осигурителният ти стаж трябва да е 18 непрекъснати месеца, ако искаш да вземаш пълното полагаемо ти се обезщетение. Аз също трупам стаж, след като годините ми в докторантура не ми се зачитат като никакъв стаж.
Виж целия пост
# 33
Заживяхме заедно на 6-тия месец след началото на връзката ни (дотогава аз живеех в чужбина) и ми предложи още 6 месеца след това, т.е. на първата ни символична годишнина. Бях страхотно изненадана, мисля че първо казах нещо като "Ти си луд!" Embarassed, съгласих се, разбира се, и получих пръстен.

Така или иначе, всички тези събития се развиха преди почти 7 години и още не сме женени. Имаме детенце на 4 и никога не сме се разделяли. Не успяхме да стигнем до концепция за това каква трябва да бъде сватбата ни, как трябва да изглежда това събитие и защо е важно за нас и така и не го направихме. Понякога става дума за това, но откривам, че продължаваме да нямаме добра обща идея и не искам да настоявам.

И аз мисля, че бракът не трябва да става на сила. Ако да останете заедно без брак е неприемлив компромис за теб, по-добре потърси друга възможност, защото накрая или ти, или той, или и двамата ще се чувствате прецакани.

Виж целия пост
# 34
аз не знам дали бих могла да преглътна такова нещо. според мен годините да минават и един мъж да знае, че приятелката му мечтае за брак, а той да си трайка, това е чист мъжки егоизъм.

и scaramouche е права - не бива да става насила.
Виж целия пост
# 35
Съвсем в началото, около третия месец от началото на връзката ни. Намеренията и чувствата ми бяха изключително силни и сериозни, но последното нещо в главата ми беше брак. Заживяхме самостоятелно веднага и така през годините още няколко пъти, докато на седмата година не каза директно - тази година се женим и аз отговорих добре... Grinning Няколко месеца по-късно ми предложи "официално" и след два месеца беше сватбата, въпреки, че и такава не влизаше в моите планове. Изобщо никога не съм мислила да се омъжа и тази ми нагласа не е имала нищо общо с чувствата ми или по някаква причина да е била свързана с мъжът ми. Никога не съм правила връзка между тези неща и за мен лично това не може да бъде доказателство за нищо, защото всеки носи своите усещане и нагласа, които често са свързани основно с определено отношение нямащо връзка с човека отсреща.  Разбира се моментът е уникално емоционален и пр., но както и при други въпроси възникват разминавания, решение и избор в такъв случай правиш за себе си.
Виж целия пост
# 36
аз не знам дали бих могла да преглътна такова нещо. според мен годините да минават и един мъж да знае, че приятелката му мечтае за брак, а той да си трайка, това е чист мъжки егоизъм.

и scaramouche е права - не бива да става насила.
Не мисля, че е от егоизъм. Просто както аз правя компромис с безбрачието, така и за него би било въпрос на компромис това да се оженим. А и хората, които обичат преглъщат къде-къде по-сериозни неща като изневери, лъжи, побоища и т.н. В случая съм приела, че това е един от необходимите компромиси да живеем добре. Да, мъчи ме, да гадно ми е, но за кратко. Мога и с месеци да не се сещам и да не го мисля. Вече и съумявам да се шегувам със ситуацията. В крайна сметка идеално никъде няма. Това да ни е проблемът. Свикнах с него  Simple Smile

scaramouche, кое е по-прецакващо - да живееш с чудесен мъж, но при така разглежданите в темата обстоятелства, или да се разделиш със същия този мъж, който обичаш и на който си посветила n на брой години, без гаранция, че някога ще срещнеш някой, с който да споделяте подобни чувства и отношения, защото той не иска брак? Питам честно, защото за мен това е основната дилема.

Авторката би ли дала малко повече разяснения за конкретиката на техните взаимоотношения? Имало ли е разговори и в каква насока са били?
Виж целия пост
# 37
 Запознахме се преди почти осем години.....седем месеца след официалния старт на връзката ни заживяхме заедно. Брака дойде по моя инициатива след близо 7 години имахме пари и възможност. Много исках да се омъжа заради момичешката суета рокля специален ден заради емоцията. Бях казала, че няма да се омъжа защото съм бременна примерно намирам го за глупаво/ мое виждане не искам да засегна никого  Peace / След брака нищо не се промени особено освен, че се появи дребната. Лично аз съм ЗА това хората да сключват брак /стига да имат възможност чисто финансова/ мисля, че няма жена която да не си мечтае за този ден. Също така смятам, че жените също вече трябва да са по открити по темата за брака и да не чакат мъжете, защото след по дълъг период на съжителство принципно няма голямо значение за мъжа дали ще има халка или не.   bouquet
Виж целия пост
# 38
krem4et0, по това, как описваш нещата, мисля, че имаш много трезва и ясна преценка за ситуацията. Стискам ти от сърце палци да се случи най-доброто за твоя живот и за твоето щастие!
Виж целия пост
# 39
Благодаря   bouquet. Аз и така си се чувствам достатъчно добре и щастлива.
Виж целия пост
# 40

scaramouche, кое е по-прецакващо - да живееш с чудесен мъж, но при така разглежданите в темата обстоятелства, или да се разделиш със същия този мъж, който обичаш и на който си посветила n на брой години, без гаранция, че някога ще срещнеш някой, с който да споделяте подобни чувства и отношения, защото той не иска брак? Питам честно, защото за мен това е основната дилема.


кремче, мисля, че за всеки човек нещата, с които може да се примири и да живее и тези, с които не би могъл да се примири, са различни. Компромисите имат различни измерения за мен и за теб - аз напр. съм си ок да живея без брак, но не бих се съгласила да бъда с мъж, който е категоричен в това, че не иска деца. За друг обаче може да е точно обратното. Това, което имам предвид е, че трябва да си дадеш ясна сметка за това с какво можеш и с какво не можеш да живееш, защото времето минава и в един момент може твоята непримиримост да застане между теб и иначе чудесния мъж, да се почувстваш прецакана и без друга възможност, да ги обвиняваш и това да скапе отношенията ви. Същото важи и за него, разбира се, ако се обвърже с брак без да го иска наистина той ще започне да се чувства прецакан и без изход...
Виж целия пост
# 41
Аз също не бих живяла и не бих се обвързала с мъж, който не иска деца. Това е 100 пъти по-сериозно от брака и там компромиси не бива да се правят, ако има разминаване във вижданията. Имам си и други неща, с които не бих направила компромис като се почне от най-дребните като мустаци, през пушене,  до алкохолизъм, агресия и изневяра.

Мислех, че и с бракът няма до мога да се примиря, но в личната ми класация на нетърпимост стои даже по-ниско от мустаците Grinning
Виж целия пост
# 42
След дългото чакане, накрая оака и предложението. е, приех, но не беше нищо оригинално, да не кажа, че беше и по-зле отколкото съм си го представяла. Той не е особено изобретателен, но е добър човек и сме заедно от цяла вечност. Не мога да си представя живота си без него и в същото време се надявам, че някой ден ще срещна човека, който ще ми направи най-романтично предложение и не само....
Виж целия пост
# 43
Запознахме се март, юни се премести при мен, юли забременях (желано, не инцидентн), предложи ми официално с пръстен през септември - почти 6 месеца от запознаването.
Оженихме се почти година след като се роди бебето, значи 2 години без 3 дни от запознаването.
Още от началото обаче някъде в първите срещи, още докато не живеехме заедно и освен срещите, прекарвахме по 3 часа на телефона преди да заспим, стана ясно, че и двамата сме за брака и държим все някога да се оженим за партньора си. Peace
Виж целия пост
# 44
моя близка приятелка имаше подобен случай мъжа и не искаше брак ,деца уж искаше, всичко продължи  9 години  #Crazy ,без брак и без деца и сега вече си има друг мъж ,омъжена е и има бебе, въпросния мъж деца иска ли да има
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия