След колко време дойде предложението за брак и как?

Ако и двамата в една хармонична и щастлива връзка са ОК с това да не се женят, значи проблем няма. Но ако единия няма намерения за нещо по- сериозно, а другия години наред го очаква с нетърпение и се тормози защо не се случва, не прилича на хармония. Стискам палци случая на авторката да не е такъв, но има и едно такова нещо като серийна моногамност. И след Н броя години гаджосване и планове единия си взима шапката, а другия трябва да започва отначало. Ужасно звучи, съгласи се.

Не съм много съгласна, че ако не стане през първите години, нямало да стане никога. Аз например като е загаджих с мъжа ми бях на 18, а на 22-23 ми беше немислимо да се женя. Предложи ми като бях на 26. Честно казано ми беше ама абсолютно все едно в онзи момент  Живеехме заедно и бяхме семейство във всяко отношение.

Предложи ми най-отгоре на Окото на Лондон. Когато кабината достигна върха, стана, помоли един човек да ни снима и докато онзи ни снимаше, той коленичи и ми предложи... има го заснето. Безценен момент и безценни са ни физиономиите и на двамата просто... Има два кадъра, преди и след "да" - лицето му просто грее на втория, никога не го бях виждала по-развълнуван и щастлив. Трогателно за мен в случая беше и това, че него принципно го е страх от високото, но беше избрал този начин, за да ми направи предложението, защото знаеше, че ще ми хареса много. 

Нелка*, и моето мнение по принцип е такова. Но единствената вероятност обстоятелствата да се променят е да поставя ултиматум. А аз не искам това да е причината за евентуалния ни брак. И хиляда пъти предпочитам да живея с него без брак, отколкото да имам брак, който един от двама ни не желае. Да не говорим да го изоставя заради това - обичам го повече отколкото обичам идеята за сватба и брак. За това и живея в компромис със себе си и собствените си разбирания.

Иначе и ние като авторката сме си семейство във всяко отношение. Живеем доста години заедно, споделяме абсолютно всичко, дори от началото на тази година работим в една и съща институция на едно и също поприще.
Не искам да си мисля за момент, в който един от нас ще си тръгне. Не мисля, че и подписът ще попречи на раздялата, ако връзката се е изчерпала.

Тормози ме и ми тежи, но гледам да мисля за това, което имам, а не за това, което нямам.

П.С. Заедно сме от 19 годишни, а сега сме на по 29.

И на мен ми звучи неприятно, все едно от него да мине. А и това е нещо, дето ако човек сам не го поиска, по-добре да не го прави. Независимо дали мъж или жена.
По-скоро аз бих предложила на ММ, отколкото да поставям ултиматум.

Здравейте на всички!

С моя приятел сме заедно от 7 години и миналата година ми предложи брак.Беше уникално преживяване! Предложи ми в Париж на разходка с корабче по р.Сена,на микрофона пред сигурно 200 човека. Нямах никаква представа и всичко ми дойде като гръм от ясно небе  Обмисляхме сватбата да е другата година,но може и да се поотложи,мисля че има и по-важни неща от това,а и всяко нещо с времето си.

Най-добре поговори с него на тази тема,за да видиш неговата гледна точка,неговите страхове и т.н. Винаги всичко си има обяснение може да не е готов все още,може да се притеснява за други неща. Ако не сте говорили за сватба по-добре го направете може пък да има притеснения,че ти не си готова за това.

На 6-тата ни годишнина  ми предложи  моя хубавец      , беше по домашни дрехи , даже скъсани. 

Сватбата се отлага за неопределен период или поне докато малкото човече в мене , стане за шаферка. 

6 месеца след като се запознахме, на рождения ми ден. Не беше изненада, защото ме беше питал да му покажа хубав годежен пръстен като минавахме покрай един бижутер 
Подписахме 1 месец след това.

Ако минаваха години без предложение аз бих действала като Кейт.

На втория месец от връзката ни 
2 години по-късно се състоя и сватбата

ММ ми предложи на 4 ден от запознанството ни.Запознахме се в тях на едно събиране.Наши общи приятели ме поканиха на това събиране и вече почти 15 г сме заедно.2 дни след предложението заживяхме заедно.Имали сме трудности и проблеми през годините,но сме се справяли.Явно съм имала късмета да намеря МОЯТА половинка.
За мен няма значение от колко време са заедно 2 души,дали от 10 дни или 10г.Ако нямат общи виждания за нещата и се налага все единия да прави компромиси,мисля че връзката е обречена.

Заживяхме заедно още на втория ден от познанството ни. Ходихме година, като лятно време работехме заедно. Аз екскурзовод, той шофьор на автобус. В този момент имах един лаф: "Когато правиш нещо важно, ако не те видят два автобуса хора, значи нищо не си направил!". Случи се така, че бяхме на различни дестинации, но в един момент трябваше да се засечем на пътя. Случи се в Румъния, на една отбивка, точно на брега на Дунав. Те бяха пристигнали преди нас и ни изчакваха. Когато спираме, аз обикновено слизам първа. В момента, когато шофьорът на автобуса, в който аз пътувах, отвори вратата, ММ ме чакаше, паднал на колене, с пръстена. Е, направи го пред два автобуса хора Беше ми купил и огромен букет цветя, минавайки през съседния град. Беше невероятно, чувствах се като по филмите

Подкрепям идеята да говориш с него, особено ако не сте обсъждали тази тема.

Ние с ММ сме от 3 години заедно, заживяхме от първия ден, буквално.
Година и нещо след запознанството почнаха разни разговори, съвсем случайни, на тема брак и т.н., където той ясно ми показа, че по-важно за него е детето, а не институцията "брак", и че сватба може и след време... Аз малко се притесних, но така ни завъртя живота, че забравих въобще за притесненията си и някак си не го мислех - бяхме много щастливи заедно, правехме общи планове, мислехме за деца.
Е, явно е искал да ме забаламоса (или, не знам, променил си е мнението), защото няколко месеца по-късно, на 2рата ни годишнина, ми предложи на няколко метра от мястото, на което се залюбихме.
Половин година по-късно се оженихме.

Същата история като на авторката, запознанство по интернет, живот заедно на вторият месец, но аз бях на 27 той на 30. Три години по-късно ми предложи брак, на рожденият ми ден, в работата. На 4-та година се оженихме, това беше 2007. 2013 ни роди прекрасно момиченце и това е.

Наистина, поговори с него - щом е важно за теб.
Хубава тема - вчера станаха 9 години от предложението, а на 23-ти ще станат 9 години от годежа.
Ние с ММ се запознахме в Свищов - и двамата студенти, на квартира - аз и моя съученичка на 8-ия етаж, той и негов съученик - отдолу. Шест месеца след запознанството ни започна връзката. Една година по-късно заживяхме заедно. Малко преди да завършим решихме, че ще заживеем в неговия град - у техните, докато си намерим квартира. Преместихме се в техните, изкарахме си стажовете, записахме си магистратурата, намерихме си работа и квартира и започнахме да говорим за годеж, докато си учехме за държавните изпити. Тогава около 22-ри септември се падаха 4 почивни дни и решихме годежа да е на 23-ти - да не е на празника и да си починем след това, а да са минали и държавните изпити. Аз имах 2 държавни изпита (две специалности) - на 1-ви и на 20-ти, а ММ имаше на 2-ри. За първите изпити бяхме двамата - от 31.08. до 02.09. С наближаването на втория ми изпит се чудехме как да направим, защото хем исках да сме заедно - за подкрепа, хем след изпита аз щях да си се прибера в моя си град, за да дойдат "да ме искат" три дни по-късно. В крайна сметка тръгнахме заедно към Свищов на 19-ти. Докато пътувахме ММ ми се видя притеснен, но нямах време да го мисля - и аз се притеснявах от изпита на следващия ден. ММ така завъртя нещата, че вечерта трябваше да вечеряме в пицарията с наши познати свищовлии. По някое време започва моята песен, ММ вади нещо от джоба и пада на коляно пред мен. Направо щях да припадна. Въобще не бях очаквала предложение, при положение, че след три дни ни беше годежа. Наложи се два пъти да ме пита, докато се освестя и му отговоря. В следващия момент захвърчаха из заведението тапи на шампанско и разни фоерверкчета (всички са знаели и са го подготвили) - беше много мило. А аз - като ревнах  . Понеже съм по-емоционална. Не ме питайте за изпита на другия ден - не си спомням нищо. След безсънната нощ, цяла сутрин си гледах пръстена и още не мога да повярвам, че изкарах единствената шестица на този изпит. 

Така като гледам май само аз съм точно в положението на авторката и я разбирам напълно. Провеждала съм десетки разговори, самата аз съм предлагала. Всичко това е било отхвърляно с аргументи - това е работа на мъжа, когато му дойде времето и т.н. Е, за 10 години не дойде.  И най ме дразни, че един свестен аргумент освен "какво ще се промени с това?" нямам насреща си. С всеки изминал ден ми тежи все повече и повече. Мразя се, че е така, защото до себе си имам човек, който е всичко, за което съм мечтала във всяко едно отношение...без това. И когато в поредния спор поставя нещата на кантар, бракът е толкова незначителна подробност, че дори не си струва да се тормозя за него. За това "забравям", не говоря, потискам в себе си до следващият път, когато край мен се чуят думите сватба и брак и на мен пак ми става болно.

Claudia, не мога да рискувам и да си тръгна. За тези 10 години нито за ден не сме си играли на "иди си", "ела си" и знаем, че раздялата, поставена на масата е окончателна. Изходите са два - или се разделяме окончателно, въпреки, че се обичаме, защото аз брак само за да ме задържи не желая, или живеем както до сега и решаваме, че следващата стъпка са децата, а не бракът. Придържам се към второто, защото за мен първото изобщо не е опция. Със сигурност няма да стана по-щастлива от сега.

Разбера се за нас въпросът е само с романтичен аспект, докато при авторката я има чисто прагматичната страна - общ бизнес. Ние нямам какво да делим, а при нея ситуацията се усложнява от това. Но като гледам и за нея изходите са сходни. Дано да греша и да получи така желаното положително развитие. И все пак ще ти дам съвета, който си повтарям като мантра всеки ден - не се вторачвай в това, което нямаш, а цени това, което имаш.

П.С. И нашето запознанство е по интернет...да не би в това да се крие прокобата?

krem4et0 не е в това, нали казах, че и ние така се запознахме преди 11 години, но от 7 сме женени