НВ-ВМХ, част 84

Дълго време се стремях към много мазнини и малко В. Все не успявах да постигна абсолютно изчистване на храненето, все имах малки отклонения, но като цяло в някакъв момент докарвах 80% стриктност, а после и по-голяма. Само дето за месеци с най-малко В сънят ми се наруши ужасно много, бях писала за това. Не бяха спала като хората поне 3-4 месеца, в следствие на което започнах постоянно да се чувствам все по-изморена. Разбира се, смятах, че това е защото не съм достатъчно стриктна и се стремях да бъда още по-стриктна. Махнах изцяло хляба от менюто си, в лентичката се вижда от колко месеца не съм яла хляб. Само дето продължавах да не спя, също не отслабвах на кг, ама никак, а и визуално нямах кой знае какви резултати от почти ежедневните ми тренировки. Като цяло не се чувствах в най-добрата си форма. Да не говорим, че за тези месеци минах през 2 сравнителни тежки депресии - нещо, което не си спомням преди това да ми се е случвало. Овулацията ми стана изключително болезнена, а преди даже не я усещах. А не е като да съм стояла гладна, аз под 2000 калории рядко падам, независимо от това, как точно се храня.
Изкарах цял месец на изчистено хранене, с 2000 калории на ден. Но подобрение не настъпи в никоя посока.
С идването на лятото включих в менюто си плодове. После започнах да експериментирам по-смело и леко покачих В. Добрият ми сън се завърна веднага...И скоро след това забелязах изчистване на мазнините в областта на корема и леко орефляване даже  , което за мен е изключително постижение.
Точно преди да заминем на море изведнъж много, ама много започнаха да ми се ядат ориз и картофи, а иначе не бях яла от не знам кога, а и не ми се беше дояждало. Рекох си: ще ям, да видим какво ще стане...Включих ги в менюто си, основно на обяд. На морето по ред причини не следвах режима, а се храних по следната схема. Закуска: режимна. Обяд: режимен+малко В (картоф, боб). Вечеря: В (картофена супа, леща). Плувах по 2 пъти на ден стабилно, по 1 час. Признавам, че в някои дни даже си хапвах за следобедна закуска по някоя бисквита с масло и мед. Иначе джънк и други неприемливи храни не ме изкушаваха и не съм яла. При тази схема на хранене на морето кипях от енергия и добро настроение, а и се радвах на хубав сън. Освен това за първа година се върнах от почивка без качени кг, даже бях източила някаква вода, която от доста време задържах по неясни причини. Също овулацията ми не беше никак болезнена, за първи път от не помня колко месеца...
Поради всичко написано дотук от личния си опит предпочитам да не демонизирам въглехидратите. А и каквото и да се пише, установила съм, че хич не е все едно за мен дали ям ориз/картофи/бобови или тестени, да речем. Последните определено са ми многоо проблемни, за първите знам вече със сигурност, че в разумни количества мога да ги включвам в менюто си, ако усетя нужда.
Също за знаците на тялото. Никога, ама никога не съм обичала тахан. Имам вкъщи, правя хляб от време на време с него, но така да го ям - ами неприятен ми беше. До това лято, когато изведнъж с такаха се сближихме много. Хапвах всеки ден, особено преди следобедното плуване. Даваше ми енергия за плуването, а и след това няколко часа не бях никак гладна (за разлика от останалите случаи, в които винаги след плуване искам да изям света). Зачетох се един ден в етикета и какво да видя: тахана бил богат на магнезий. Замислих се, че точно откак взе да ме влече, ми се появиха крампи в краката. Рекох си: ще ям, да видим какво ще стане....Ядох, ядох, крампите минаха...И после един ден осъзнах, че не съм яла тахан от не знам колко дни, погледнах буркана и нищо - нямаше го пламъка към тахана...Сега го гледам всеки ден и той ме гледа, но страстта между нас засега изчезна...
Изводите за мен:
1. Хранене с прекалено малко В не ми се отразява добре. Най-добре се чувствам при 100-120 гр В на ден, също и ако редувам дни с около 100 гр с дни със сравнително по-малко (40-50гр)
2. Много по-добре от преди мога да разчета сигналите на тялото. Осъзнавам кога нещо ми се яде на уста и кога наистина имам нужда от повече П/В или М.
3. Тестените са ми основен проблем, не само ме карат да пълнея и да задържам вода, но и получавам киселини, оригване и като цяло усещане за стомашен дискомфорт.
4. Картофи, ориз, бобови мога да хапвам от време на време, но за да се чувствам добре,  трябва да съблюдавам количествата, а не да ям, докато ми е вкусно.
5. Плодове също мога да си позволя, даже всеки ден.
6. Когато ям повече В, задължително трябва да намаля мазнините. Тогава не задържам вода. Най-добре ми е, когато мазнината в тези дни е само от зехтин.
7. В дългосрочен аспект бобовите/оризът/картофите не са оптималната храна за мен, понеже по принцип не ме нахранват, да не кажа направо си ме разяждат. Ако не чувствам истинска нужда от тях, по-добре е да не ги консумирам.
8. Винаги, когато ми се развали сънят, трябва да правя опит да си го върна, понеже, като не спя добре, после с дни съм ужасно гладна и поглъщам големи количества храна.

Изчетох доста неща, но вместо изясняване се обърках още повече. Става въпрос за пълнозърнесто брашно за хляб с квас и какъв вид да избера. Имам купено грахам, но сега прочетох, че бил с висок % глутен, а мислех, че колкото по - голям е номера на брашното толкова по - малко глутен има в него (а грахама е 1750). Кое е по - полезно за организма - по - пълнозърнесто брашно или по - нисък глутен?

Например в Пловдив има нещо средно между кафене, ресторант и място, където продават разни брашна и хляб. Оттам може да се купи както хляб с лимец, така и безглутенов с квас, който съдържа смес от няколко безглутенови брашна, без добавки и консерванти и се разваля за 3 дни, което за мен показва, че е читав. Има и хляб от лимец, обаче е убийствено вкусен. Мястото се казва Fresh House Meleto, сега видях, че и в София има такова.