Бихте ли взели количка от бившата?

Има много хора, които я считат за излишна, ползват само слинг, така че не им се занимава въобще да търсят и купуват, ако някой даде, седи в гаража като резерва.

Прочетох темата назад, ако аз съм в положението на авторката, ще ми стане неприятно, но ще им я дам количката.
Ясно е, че искат, да спестят пари, но за мен това си е наглост и не бих искала количка от бивши, освен ако не съм много на зор.
Явно мъжа не го е срам, сигурно защото той я е купувал преди години, много жалка история.

Няма значение за мен, кой на кого и дали изневерил и прочие, все пак са разведени, това с приятелките отношения с новата жена го има само по филмите.

Авторке, дай му количката, но като ти поиска други неща, а това сигурно ще стане, му кажи, че си ги обещала на твоя приятелка вече и толкова.
Да не става много нагъл.

Начи - ако съм тая, която ще взима - бих я взела, да. Просто количката я смятам за почти излишна и въобще не държа да давам пари за нея, та ако има кой да даде - супер. Това, че е от бивша, хич няма и да ме смути.
Ако съм тая, която ще я дава, и то без много-много да са я питали - нямаше да я дам. Мразя да си раздавам нещата, ще се притесня, че ще ми я развалят и ако се впрегна някога евър да имам друго, пак ще трябва да се харча  Но пак няма значение, че ще я давам на новата на бившия мъж, аз на никого не бих я дала, освен ако не реша, че я прежалвам завинаги.
Много съм нахална, така като се чета...

Бухтичке, ако наистина мислиш да имаш още деца, не разчитай на тази количка, почти сигурно  и да ти я върнат няма да е във вид, подходящ да си сложиш детето там. Аз бих я дала, но не бих взела.

Всъщност количката я плати майка ми. Но както и да е, това не значи, че той нямаше да ми я вземе. Той купи други неща.
Аз при мен нямам много неща от бебето. Почти всичко сме дали при баби и дядовци, но повечето неща според мен са при неговите. Разбира се предполагам, че ще вземе нещата, които са при неговите, но не очаквах, че и от мен ще събере абсолютно всичко Още не знам какво точно ще вземе, но каза всичко...

И аз съм така. Давала съм различни неща през годините и много малко от тях са ми връщани. Затова давам само неща, които бих могла да прежаля, а количката не е точно такава.

Е той уж щял да ми купи нова ако й стане нещо Количката наистина е хубава, запазена, здрава и в общи линии ако не я потрошат умишлено трудно би й се случило нещо толкова фатално. Но пък на него хич не му вярвам, така че нищо не се знае

Ами, от всички постинги стигам до извода, че си е до човек и най-вече до възприемането му и отношението му към вещите ... Дори не е до отношението към бившия, повода за раздяла или настоящата ...

Ето, Ео и Бухтичка имат ... "привързаност" ли да го нарека   ... към вещите си. Аз нямам такава. Освен към книги  , ако не ми се върне книга съм много ядосана   Но напоследък и към тях не изпитвам такава привързаност - свалям си невърнатата книга в е-вариант (повечето са такива, че ги има вече в такъв формат) на Киндъла и си я имам

Дай им някой шезлонг или повивалник, ако имаш останал - остави си количката, явно не можеш да я ''прежалиш'', пък ако искаш я продай и си вземи нещо по-практично на този етап. Хем ще си ''дала'', хем ще си запазила...
Стана малко като за вълка и агнето.

Почти Безобидна,      

Тези неща трябва да са при неговите родители, както и много други. Както и да е. За даването ще я дам по всяка вероятност, така съм преценила.

Просто ми беше интересна нейната реакция, защото аз нямаше да направя така. Освен това тя също има нейно си дете, което е по-голямо от нашето. Предполагам може и да е продала/раздала всичко, ама все пак... Някак си ми се струваше по-логично да си ползва нещата от нейното дете, ако ги има, разбира се.

А тя, дали е наясно, че той има намерения да вземе количката от теб? 
Каква е вероятността, да ѝ е казал, че ще вземе от приятел, а не от теб?

Точно това се чудя, какво й е казал. Но след като мислих известно време трудно ще му е да я излъже, защото детето ни е достатъчно голямо и ще отиде и ще каже всичко.

Нека оставим хората да възприемат вещите и света, който ги заобикаля, точно по начина, който чувстват, без да им вменяваме усещания, които мислим, че трябва или не трябва да имат.
Така или иначе най-правилния подход е този, който идва от самия човек, другото не мога да определя за нещо повече от опит да се възнасяме в собствените си очи.

Напротив,лично за мен отношението би било единствено към самия човек, ако съм в позицията на бившата и майка ми е купила средство/а, които да служат на мен и внучето, бих се изсмяла на подобно заявление от страна на бившия, че щял да дойде и да взима, особено ако отношенията са на границата на поносимостта... бих се изсмяла именно на наглостта, защото това, което описа авторката е откровена наглост.
Ако съм в позицията на настояща не бих била доволна, че на мъжът ми изобщо му е минала подобна идея през главата.

Не прочетох отговорите. Аз съм получавала книги и дрехи за бременност от бившата. Тя ги предложи мило и от сърце, аз ги ползвах и върнах заедно с белгийски шоколад за благодарност Но ние се познавахме отдавна, а когато се събрах с нейния бивш, те бяха разделени отдавна, та нямаше драма и напрежение. Сега има, но това е съвсем друга тема. В общи линии зависи от конкретните емоции и отношения. По принцип на мен вещите, дрехите, ми носят емоция, случва се изхвърлям неща само защото ги свързвам с нещо неприятно, та не ми е безразлично какво ползвам.

Сега ще стане съвсем водевилно, но години по-късно имаше мини-драма с нашата количка. Нейният втори бивш чакаше дете от друга жена и знаех, че тя трудно го преживява. Там раздялата беше кофти. Та изведнъж ми се обажда нейният втория бивш мъж да иска количката ни. Аз много тъпо се почувствах и се чудих какво да правя. По принцип, бяхме в приятелски отношения и с двамата, не ми пукаше за количката, обаче мислех, че на нея може да и стане гадно, че помагаме на новото семейство. Така че и се обадих и казах, че много съжалявам за всичките развития и че ако и е неприятно, ще им кажа да си гледат работата. Тя помисли и каза, че всъщност не и пука, но мисля, че и стана приятно, че я попитах. В крайна сметка новата жена реши да си купи нова количка, а моята я дадох на приятел.

Сега като го чета си давам сметка каква сапунка е всичко, а това е 1/100 от обърканите отношения. Около 85 епизода тази сага може да запълни. Снощи, например, ми беше на гости новата жена на втория бивш на бившата на мъжа ми, който пък отдавна живее с друга (втория бивш, не моя)   Лудница.

Сега прочетох и останалото. Бухтичка, не си длъжна да я даваш. Щом ти е неприятно, по-добре недей. Ситуациите с нови сватби и деца на бившите често са травмиращи, дори и раздялата да е била отдавна. Нали е мъж, да си се оправя с новото семейство.

Да, абсолютно нагъл си е по принцип за всичко...даже не бях подоризала, че човешката наглост може да достигне такива върхове преди. Не толкова за количката, а за много други неща.

Наистина имам някаква емоционална привързаност към количката, но по-скоро бих искала да нямам такава към някаква вещ (както го описа Почти безобидн@). И заради това мисля да я дам. А и също защото не ми се спори с него. Знам ли го накъде ще му избие. Понякога просто предпочитам да си пазя силите за други неща, а има такива, които са ми по-важни от количката.