Детската градина- всичко, което ни вълнува- 9

Естествено ! И половината ССФ си пускат децата в първи клас на 6г, за да не отнемат хоризонтите пред необятните им умствени способности .

Това беше моя реплика, трябваше аз да я кажа.  
А Гитадам дори още не е пуснала ежегодната си тема за допълнителните занимания и какво хвърляне на пари на вятъра са.

Иницианивата на директорката на градината ви за библиотека е похвална, Тонка.

Коя е "тази" възраст?

Всяко дете е индивидуално,няма възраст както има желание и запомня или научава букви,цифри на по-малка възраст,така няма на същата такава.И ето идва първи клас където всички стват равни и започват  да учат началото на всичко.

Момичета,
не знам защо ми дойде на ум да задам този въпрос,но да знаете беше за да получа всевъзможно повече мнения.
Изгубих майка си като дете и имам спомени,че ме е учила да пиша и др.неща и исках да разбера вашите мнения по въпроса,а не той да се превърне в повод за раздор и кое дете било по - по най.

Точно защото знам, че на възраст под 3 (моето сега навърши три) не се очаква от него нито да знае азбуката, нито да рисува по пунктир, затова съм го оставила да се занимава с каквото му е приятно и каквото го влече. Като ми мрънка, че иска да четем книжка и да играем с буквите, няма да го накарам да седне да рисува.
И мен майка ми ме е учила. Чистосърдечно си призна, че и е било много по-лесно да седнем на пейките да четем книжка, отколкото да търчи след мен на площадката. 

Аз не мисля ,че някой е седнал толкова да си хвали детето.Пък и да е -какво толкова.Мен не ме дразни ,че някой си хвали детето.Всеки иска да си похвали отрочето.И всеки е горд от постиженията на детето си и тъжи с него за неуспехите му.За мен спора и намеците са излишни.

А аз точно бих го накарала да ми оцвети буквите и цифрите, споделяйки ентусиазма му и отчитайки факта, че моториката е по - важна задача за "тази възраст". Под тази възраст може би /или поне аз/ се има предвид, че преди да научи съзнателно употребата на буквите, трябва да се отработи моториката. Така съм чувала, но честно, ако ме питате, не мога да се обоснова. В случая се доверявам на знанията на педагозите и тяхната персонална оценка на детето.

Темата никак не ми е заприличала на кой е по-по най, но малко еднообразно стана само за буквите. И все пак - на кой каквото му е на дневен ред, това да си пише.

Лисичке, не ти беше поводът да се заговори за кой е по-по-най-на-мама-гардженцата. Всички са по-по и най. Това е ясно. Но и темата все пак е за детските градини и всичко, вълнуващо ни в и около тях.
Оттук насетне следват недоразуменията. Общо взето родителките звучим плашещо. Ама то детето е толкова умничко, а в градината госпожите не му бършат дупето/или не го загащват/или му отварят прозорците/или ги извеждат при около 10 градуса навън/или каквото се сетим от битово естество и то затова изстива и е постоянно болно.
А ние, милите орлици толкова много сме свършили за гардженцата си. Научили сме ги да четат, пишат и логаритмуват още преди да са тръгнали на градина. Моля, нека никой да не се обижда, защото и аз съм в тази групичка. Това лято положих сериозни усилия да променя поведението си. Е, снощи чух, че тази година градината била много по-приятна от миналите години. Миналите години, докато другите деца играеха, моето седеше и си рисуваше кротичко.    

Не бих могла да се обидя, защото детето ми самО се научи да чете и то добре. Нали е умното гардже на мама. 

Не мисля, че има зависимост едни умения да са за сметка на други.
Надали е закон, ако детето обича да рисува да не обича да играе или четящото дете да е навлечено със сто ката дрехи и да излиза навън само при плюс 15 градуса, както и да не може да се храни само и да си вдигне гащите
Но да, всеки си има някакви неща, които ги слага на първо място. Но то в повечето случаи е според детето. Щото на всички ни е кеф децата да се чувстват добре в детската градина. Аз например си мислех, че малкото ми дете ще се адаптира доста по-лесно от голямото в градината, защото е много социален, но уви ... продължават сутрешните ревове. Като е с менмалко повече, с баща му е ок- даже се радва на учителките. Явно е само някаква форма на протест, че го оставяме там. Все едно не го искаме....

Въпросът за буквите тръгна от мен. Някой каза, че познаването на буквите ни най-малко не значи, че детето е готово да се научи да чете и аз илюстрирах с пример как моят син на година и половина познаваше буквите и въпреки това много ясно, все още е много далеч от четенето. Някои обаче прочетоха единствено как съм похвалила детето си колко е супер-дупер умно.
Съветвам и някои възрастни да се поупражняват в четене с разбиране.  

За четенето и писането, мога да споделя впечатления от племеника ми. Той е на 5, ходи в ЧДГ и сестра ми се е хванала за главата от него. Няма абсолютно никакво желание да се занимава с нищо,различно от скачане, тичане и правене на пакости....  Изобщо не съм на мнение, че трябва на 5 да знае да чете и пише, но поне малко от малко според мен трябва да знае някои работи. Ако седнат да разглеждат книжки интереса му изчезва на 5тата минута и всичко приключва. Да, знае буквичките на най - близките му хора, може да брои до 100 примерно, знае и азбуката, нооо до там. Отделно вече госпожите в градината му споделят, че трябва някой да се занимава индивидуно с него,защото ако е заедно с децата само прави маймунджулъци и разсейва другите деца... Просто не го влече... а пък сестра ми се подтиска, защото не знае как да му привлече интереса. Тя съди по нашето детство, не че искам да изтъквам или да се хваля - напротив, аз можех да чета още на 4 години, а тя на 5. В първи клас, когато бях на 7 четях перфектно, даже класната ми ме оставяше да чета по цял час на класа и да ги изпитвам хахах... и мога да кажа, че това ми е помогнало страшно много. Майка ми в никакйв случай не ме е притискала - аз много исках тя да ми чете, но нямаше как да е все тук и накрая поисках да ме научи да чета.... е на 5 вече четях абсолютно гладко, без сричане. Мисълта ми е - според мен е по - добре да не се гледа толкова как едното видиш ли на 5 чете идеално, значи и моето трябва... едни деца имат интереси в една област, а други в друга. Няма да останат ненаучени, въпроса е дали ще искат да си помогнат сами преди училище или не... 

Може и друг път да е ставало въпрос, но аз от тези дни влизам в темата.
Днес синът ми се похвали,че в градината ял чипс. Кой го даде- г-жа А. А на нея кой й го донесе- Д., едно от децата в групата. Знам, че редовно майката на едно дете праща бисквити. Вчера го видях, че носи две кутии шоколадови. Нямам нищо против да се черпи по различни поводи. Моето дете за съжаление също яде неща, които не одобрявам, но все пак се старая да отбягвам и да ги давам като няма накъде. Но не виждам нужда всеки ден да се дават зорлем бисквити и кой знае какво друго. Но чипсът днес ми дойде в повече. В някои градини чета, че не допускат торти, а при нас всеки ден има сладкиши и други неща без повод. Не ми се ще да предизвикам някакви драми , но мисля да повдигна въпроса на родителската среща.

Да попитайте,при нас е забранено внасянето на такива неща.Изрично предупредиха.