Момиченце или момченце живее във февруарското коремче? 7 тема

Аз имам едно питане, май към мамите с детенце вече, но и не само Дали е вярно това, което казват, че мъжете започват да се чувстват истински бащи едва с раждането на бебето? 

Защо съм на тази тема: на нас таткото ни е много грижовен, интересува се, на ранната ФМ много се зарадва като видя бебо, но...като цяло не е толкова развълнуван, колкото мен (или колкото на мен би ми се искало). Аз повече го мисля, притеснявам се, чета - а той е малко по-встрани от нещата. При вас как е? Дали съзнателно да го ангажирам повече (не че знам как ) или нещата ще си дойдат на мястото по-натам. Може би като стане истински голям корема, като почне да рита...

Аз ще раждам на около 60 км от Русе, където живея. Аз не смятам да ходя по-рано, въпреки, че много се притеснявам да не затворят пътища точно в "подходящия" момент. Разчитам, че доки ще ме вземе в болницата няколко дни по-рано и ще предизвика раждането /но не съм го коментирала все още с него/.
[/quote]

dotiraz,и аз мисля да раждам там живот и здраве   И мен малко ме притеснява това,че ще е зима,а знаем как честичко затварят пътя в нея посока.За всеки случай ще си подсигуря и д-р в Русе  

JT, ама изобщо не се притеснявай, нащо тате и то е по-сдържан. Интересува се, кара ми се да не правя някакви неща, да не си лежа на бебето и каквото се сетиш. Мъжете са такива, малко по-трудно се отпускат. Аз не искам да ми е като свекърва, да не дава Бог, че знам за един такъв ужас е. Редовно е с мен на доктор и винаги ми помага. Не се притеснява, след като ни пораснат тумбаците и най-вече като се родят тогава ще е друго    

Моят също не е от най активните , по отношение на бременността ми и нещата свързани с нея . Някак си се е дистанцирал , но това никак не значи , че не  го е грижа за мен. Винаги ме пита как се чувствам , пита ме разни неща дали това и това е редно и т.н.
Но на мене сякаш ми се иска малко повече интерес , ей така да седне да прочете нещо  , да се интересува повече .
Веднъж му подхвърлих на майтап : " Ти няма ли да седнеш да прочетеш някоя книжка ... за бебета , ала бала  ... ? "
Пък той вика : "Ооо не ме мисли , аз имам интуиция , книги ми не требват "   

Каза обаче , че на ФМ му потекли сълзи от кеф , когато док. каза ,че ще е момиче.

Повтарям си запитването за фейсбук групата.

dotiraz,и аз мисля да раждам там живот и здраве   И мен малко ме притеснява това,че ще е зима,а знаем как честичко затварят пътя в нея посока.За всеки случай ще си подсигуря и д-р в Русе  
[/quote]

mon_shery: Аз от 15 г. все там ходя и не ми се иска да мисля за друг лекар, просто се чувствам спокойна там. А и като имам нагласа да раждам там, представи си как ще се паникьосам като се разминат очаквания и реалност. Но знаеш много момичета от Русе раждат ежедневно в Тутракан. Но и аз се замислям много за твоя вариант, но как ще се разберем с някой лекар под условие тук?Няма ли да се засегне изначално още като му обясним ситуацията?

Писа ли на Алина ? 

Не се притеснявай мъжете са такива,но когато се роди бебето ,започват да помагат.Моят мъж с 1- то ми дете много помагаше.Имахме проблем със съня и ме заместваше когато бях уморена Люлееше дъщеря ни в количката докато заспи.

Ами относно бащинството мисля, че е важно в каква обстановка и семейство са расли мъжете, по-патриархално или не. ММ е изключително грижовен и отговорен. Доколкото знам не чете в интернет статии за бременността, но пък аз му пращам линкчета някой път от офиса, забавляваме се заедно. Когато се роди дъщеря ни много ми помагаше, още първата вечер си я изкъпахме двамата, той се грижеше за пъпа, до 6-я месец само той я масажираше преди къпане и т.н. Никога не е ходил да спи в друга стая, защото бебето му пречи. Напротив, аз ставах да кърмя, а той люлееше леглото на детето, докато заспи, за да мога и аз да си почина.  Нищо, че работата му беше натоварена и години наред не беше излизал в отпуска. Често пътуваше, включително и събота и неделя, но всяка свободна минута прекарваше с нас. Сега също много ми помага за малката и до ден днешен си я поглезва, гушкат се, играят си. Е, нахвалих си го, но мисля, че е добре мъжете да се включват активно в отглеждането на детето. А ако те сами не се сещат да бъдат подтиквани, защото бащинството не е само създаването на едно дете.  Просто има мъже, които не знаят как да се включат, израсли са в семейства, в които жената прави всичко - работа, домакинство, деца и т.н., а бащите пият бира на дивана пред телевизора, защото са уморени.

Та на въпроса да, мисля, че с порастването на корема и появата на бебето се отключва бащинството, все пак те няма как точно да почувстват нещата, които нас ни вълнуват. Аз лично не очаквам ММ да се лигави и да говори на бебешки на корема ми, но ми е хубаво, когато идва и си слага ръката, за да усети ритничетата, когато говорим за бебока, правим планове за децата, за отглеждането, възпитанието и т.н. Не се притеснявайте, ако сега не са много активни мъжете, но ако и след раждането си останат такива по тактичен начин ги включете в грижите за малкото човече. Важно е и за вас и за него и за бебето! 

Благодаря, полезни ми бяхте   

Мен практическата страна на нещата не ме тревожи - знам, че ще помага и ще се включва активно. По-скоро емоционално малко да се отключи  Аз припадам от умиление и кеф като гледам снимки, дрешки...ама сигурно с раждането ще стане при него, сега не си го представям да се умилява пред малки роклички 

Хайде и аз да се разпиша.
 
В моето коремче вече
има розово човече,
Поне тъй доктора отсече
-едни 90% рече.
Най -сигурно ще е обаче,
когато ф0вруари то изплаче,
Тогава ще се разбере
- момиче ли или момче...
 
Е все пак се надявам и на ФМ да се види. Аз все още нямам идея къде ще я правя, а трябва някъде в 22-та седмица да свърша тази дейност. Другата седмица ще чуя доки ,за да видя накъде ще ме насочи.Надявам се ,че няма да е много трудно да си запиша час.
 
По темата за болницата и раждането.При мен е втора бременност и тъй като първата мина достатъчно добре в бившата Тина Киркова, сега отново ще съм там, а пък и доктора ми е там.
За разлика от първия път обаче сега ще избера секцио, защото имам висок диоптър, а нормалното раждане е рисково в такива случаи (да го имат предвид мамите с този проблем).
 
По повод мъжката ангажираност към бременеенето...Повечете мъже няма да правят салта за това ,че чакат бебе,въпреки че повечето са във възторг от това...ММ напр. е супер щастлив ,но това го разбирам не защото кудкудяка щастливо около мен и/или чете като мен материали по темата (това грам не го интересува), а по реакциите му в различните ситуации.
В общи линии това искам да споделя засега по темата ...

Добър вечер, и аз д ас евключа.

Съни91 Радвам се че всичко е минало добре при вас дано изписването да е скоро и бързо възстановяване.
megans79 Честити розови гащи! Хубаво стихче

Спорът за болниците, лекарите и т.н. наистина е много безмислен. За всяко нещо и за всеки може да се намери положителни и отрицателни мнения в нета. Зависи от преживяното, ситуацията, индивидуалният поглед за нещата и късмета понякога. Най-накрая всяка една ще си реши и прецени.

Аз следващата седмица ще вляза в 21 г.с. и в петък имам час за втора ФМ. Нямам търпение, скоро отхвърлихме с моя доктор варианта да ми правят амниоцентеза и сега трябва да му се обадя след прегледа на феталната, за да потвърдим че всичко е наред. Другото е че вече ще ми кажат със сигурност и пола. Забелязвам че става доста активен след като хапна нещо особено на обяд, а вечерта понякога си прави як купон там вътре.

megans79 Страхотно стихче

Аз за мъжете и моя не е особено активен. Не чете, не пита, но аз по цял ден го заливам с информация така, че май не му се и налага . Иначе планирам да намеря някой курс за родители събота и неделя, не много скъп, че да идем заедно, за да има някаква подготовка и той, че ме е страх, че няма да се справям достатъчно добре.

Аз си мисля, че е нормално ние мамите да сме по заинтересовани, развълнувани и грижовни, тъй като бебо живее вътре в нас и ние го усещаме и чувстваме. Обичкаме си ги още от момента в който са били колкото оризово зърно.   Разбира се, че и бащите се радват, но те се мъчат да свикнат със самата мисъл    и го усещат истински едва, когато види бебо наживо. ММ се радва от самото начало, пита как съм всеки ден, искам ли нещо, какво ми се яде, как е бебо   , наистина се грижи за нас, но да седне да чете като мен, без аз да му кажа да пита кога ще ходим на ФМ, при кого ли да отидем ?!   и аз не го очаквам от него
Първа бременност ми е, но си мисля че е изцяло нормално ние да се вълнуваме повече - та ние сме навсякъде заедно  

И аз мисля като makeup88 . Мъжете не могат да усетят на 100% вълненията от бременността, дори заради чисто физиологически причини. За което, честно да си призная, ги намирам ощетени от природата . Това не значи, че не се вълнуват и радват, но не могат да го правят със същия ентусиазъм и енергия като нас. Моят мъж при първата ми бременност, когато бях в 7ми месец, получи пристъп на паническа атака. Сериозно! Тичахме в бърза помощ. Там хората си помислиха, че той ме води заради започнало раждане. Високо кръвно, изследвания, дори скенер му назначиха. Умрях си от притеснение да не получи инсулт. В крайна сметка всичко беше в норми и се оказа на психическа основа. Тези оплаквания изчезнаха в момента, в който родих. Слава Богу, с второто бебе беше вече спокоен.
Та мисълта ми беше, че и мъжете преживяват бременността, но не по нашия начин. По-скоро техните притеснения са дали ще се справят с промяната, ще бъдат ли добри бащи, ще могат ли финансово да издържат семейството, ще ги обичаме ли пак толкова след като родим . Не им е толкова важно да четат книги за бременността или да следят седмица по седмица как се развива бебето.