Сватбени "селски" номера и пинизи

Това си е стара балканска традиция, заедно с нанизите банкноти. Но мисля, че почти е отмряла. Ходила съм на сватби и  преди 20 г., но не ми се е случвало да се обявява по микрофона. Само на едната беше казано, че кумът дарил незнам-какво-си на младоженците, а пък родителите еди-си-какво-си, ама беше 1995 г. на сватба на тогавашни новобогаташи, та мисля си беше в реда на нещата. За останалите гости не се обяви.

"пияни чичаци" - страхотен термин, вече ми е любим!

Сватба в малко провинциално градче от селски тип с не повече от 3 500 жители, отпразнувана в единствения наличен ресторант. Менюто - пилешка пържола с два кюфтака и зелева салата, евтин български алкохол и безалкохолно, произведено в гаража на свекъра, т.е. не може да се говори за каквато и да е било изисканост. Свекървата пристигна преди младоженците в ресторанта и наред хокаше тези, които са дошли облечени по-неглиже като ги наказваше да  сядат на най-отдалечените маси или отвън, за да не ги "хващала камерата"  .

Отивам преди десетина години на гости у една приятелка, която реши да ми пусне видеото от сватбата на братовчед си, на която е присъствала наскоро. Сватбата е била в малко провинциално градче, в единствената кръчма-ресторант. Младоженците строени и чакат гостите пред вратата на ресторанта. Гостите минават и подаряват подаръците на младоженците на входа. Естествено гостите до един все дивни екземпляри, докато не пристига най-дивния, метнал на рамото си един има-няма 4 метров килим, завит на руло. "На ви, айде честито".
Същата тази приятелка след години се жени и ми обяснява, че ще кани бившия мъж на леля си, с който са разведени от 20г. Тя го вижда на две години веднъж за 5 мин., но тъй като той, забележете, като я видел, много добре се държал с нея и затова щяла да го покани /не знам какво немило отношение е очаквала - сигурно да й вкара два шамара, защото е племенница на бившата му жена/. Обяснявам й, че не е уместно да го кани /то леля й не го иска та го е пратила по дяволите, за какъв тя ще го кани/. Тя се опъва като магаре и ми вика "Нье, без калеко ни можи". Спорът продължи известно време, като по едно време ми щукна да я питам "Абе душицо, как се казва калеко ти". Тя: "Ми не знам". Аз   иначе продължавам "Не знаеш дори как се казва, а го каниш на сватбата си?!". Тя "Ами аз му викам калеко"   То и аз на моя вуйчо му викам "вуйчо", ама му знам и трите имена. Та въпросния калеко и другата част от дивната рода присъстваха на сватбата от 300 души знайни и незнайни люде и тъй като всички са от село, спали натръшкани като избити на пода в апартамента й /въпреки че им беше подсигурила по-годни за хора условия/, други пък като едни "отговорни" граждани се юрнали подпийнали да си ходят по родните места веднага след пукницата. И да не забравям най-важното за всеки уважаващ себе си меркантилен сватбар - подаръците. Въпросните селяци /които бяха поканени, за да не се обидели, щото били осемнадесети братовчеди на бащата на булката/ бяха подарили масово вази, свещници тип слонче с вирнат хобот, слонче с виснал хобот и пр. изкопаеми от магазините за един лев. Да живеят китайците!!!!

Подаръците нямали значение Кажете го на онази булка, която е получила китайските вазички за по 5 лв. Но пък са късметлийски... щом хоботът е вирнат е на щастие...

Преди петнайсетина години бях на сватбата на една приятелка и по време на сватбата не ми направи нищо лошо впечатление. Доста от нещата, които сега се описват като "пинизи", за мен тогава си бяха в реда на нещата. Но не затова тръгнах да пиша. Както казах по време на сватбата всичко беше ОК. Но след няколко дни младоженците си получиха видео касетата и събраха приятелите си да я гледаме. Всички хубави моменти събрани в 3-часово филмче. Гледаме, гледаме и в един момент виждаме едно мощно дупе в зелен панталон заело целия екран, потръсквайки се в ритъма на чалгата. И това 10 мин., и само задник без да се вижда гордия му собственик. Оператора толкова се беше впечатлил, че не беше отместил обектива поне за миг. Съответно ние обсъдихме яко тръскащото се дупе и доста се посмяхме. След 10мин. кючек, музиката спира и камерата ще не ще и се наложи да отмести "голямото си око" и ние видяхме чие притежание е "огромното" дупе. Е както сигурно се досещате мое беше  . А не че бях толкова дебела - 50 кила бях, но толкова отблизо снимано, всичко изглежда огромно. Потънах вдън земя от срам - това остава за спомен на младоженците от мен.

Ох, изчетох ви най-накрая   
Радостта ми от предстоящата сватба, на която сме канени, плавно премина в ужас   
Ние сме двама, без деца, поемаме си пътя и спането сами, дано сме уцелили сумата в пликчето, че да не се чета после тук 
Сватбата е във Враца...    

Ами сватба във Враца......правилно се ужасяваш 

"След 10мин. кючек, музиката спира и камерата ще не ще и се наложи да отмести "голямото си око" и ние видяхме чие притежание е "огромното" дупе. Е както сигурно се досещате мое беше  Embarassed. А не че бях толкова дебела - 50 кила бях, но толкова отблизо снимано, всичко изглежда огромно. Потънах вдън земя от срам - това остава за спомен на младоженците от мен."



Много неприятно!!!
 И аз имам неприятна случка с касетата от сватбата на девера ми. Понеже свекърва ми е много притеснителна жена, аз съм добра снаха ( ) се бях нагърбила с доста неща по организацията на сватбата , а децата си бях поверила на моите родители да ги гледат. През цялото време се щурах да проверя, подаръци, украси, меню, да настаня гостите и т.н. и почти ме няма на снимките. Куриозът беше след няколко седмици се събираме в младото семейство да гледаме касетата от сватбата/ това е преди около 20 години/  В началото започва със статични снимки на младоженците оградени в сърце , няколко поред и последваха няколко такива снимки, оградени  в сърце на кумовете. Само че в ролята на кум беше моя съпруг. Много неприятно ми стана. Снимките бяха от един-единствен танц на съпруга ми с кумата. Те са ни приятели от години и не е никакъв проблем за танцуването, но никой не разбра защо по-дяволите оператора е решил, че той е кумът? . На това събиране за гледането на касетата естествено бяха и кумовете. Отначало всички се сконфузихме, но после много се смяхме.  Сега го разказваме често като куриоз.

E, тоя оператор не е ли бил на сватбата? Как така няма да знае кой е кумът? 

Леле, на какво ли не се начетой и тук, и в първоизточника на тая тема.

Не знам дали е "селски пиниз" или по-скоро отживелица да се канят почти непознати роднини. Много неудобно съм се чувствала в подобна ситуация. Моя трета братовчедка се жени. Не я познавам, нито сестра ѝ, майка ѝ съм я виждала преди повече от 5 години. Била съм на 17-18 години, когато тази моя братовчедка се зажени. Майките ни са близки горе/долу, но не се виждаме често с тях, защото живеем в различни градове. Бабите ни са много близки. Канят баба ми, която отказва, защото вече се чувства стара и е по-добре някой млад да иде. Братовчедката на майка ми кани нашето семейство. Майка ми не иска да откаже, защото смята, че са близки роднини и е голямо уважение това да се иде. Баща ми няма как да присъства, поради работни ангажименти. Майка ми решава, че ще идем двете с нея. Отидохме само в ресторанта, което на мен пак ми е тъпо, ама да кажем айде, приема се, пътувахме от София все пак. Отиваме на сватбата, сядаме на места като не познаваме никой от гостите. И как се запознах с младоженката? Засякохме се в тоалетната на ресторанта. Беше ми много неловко, чувствах се доста тъпо да ходя на сватба, на която не познавам нито булката, нито младоженеца.

С ММ сме си говорили, че здраве и живот като се заженим няма да имаме такива гости, които не познаваме или десетата братовчедка по лелина линия.

Темата е много забавна, чета я с удоволствие.

Аз май не ви разказах за братовчедката на баба ми на първата ми сватба...
Та баба ми (лека й пръст) си имаше любима братовчедка, софиянка. Покани я на сватбата ми, цяла стая отредихме за нейна светлост. Пристигна бабата (ама тя е от натоканите и наперени бабки) и стана ясно от думите й, че в едната й чанта е сватбеният подарък. В деня на сватбата нашата се тръшна, че вдигнала кръвно, легна си пред телевизора и не дойде на сватбата. После поостана още 2-3 дни на гости и по живо, по здраво я изпратихме... с чантата с подаръка обратно плюс още една чанта допълнителен багаж, който не носеше на идване.  После се оказа, че ни липсват разни неща от вкъщи, включително и чифт обувки на баба ми. 

 

Aй стига бе!!!!

Егати. Сигурно след тази случка въпросната вече не е била любимата братовчедка на баба ти. Тя явно жената е отишла на гости, не на сватба  

Преди няколко години братовчедка на майка ми жени дъщеря си. Уж майка много се имаше с братовчедката, докато в един разговор с вуйчо ми, майка не разбира, че същия е поканен на сватбата. При положение, че: сватбата не е била голяма; младоженците не познават вуйчо ми; въпросната братовчедка също не е първа дружка с вуйчо ми; вуйчо ми е състоятелен бизнесмен, лъсна защо е бил поканен на сватбата. На майка й стана болно, въпреки че не изкоментира нищо. Какво да се прави - явно младите са имали таргет за изпълнение. Не са им трябвали гости със средностатистически статус. Учудих се на вуйчо ми за какво е отишъл, като беше повече от ясно, че го използват. Мой близък приятел със завидни финанси пък лятото през седмица ходи на сватба - я някой далечен познат, я момчето от поддръжката, я някой клиент........и между временно му ползват и колата на аванта /че то, за да наемеш луксозен автомобил за сватбарска кола, се плаща/. А той един добряк. Всички му казват, че го използват, сигурно и той се усеща, пък за какво ходи да го пита човек. Миналото лято мъкна и жена си, която беше бременна, а спокойно можеше да се измъкне с това, че жена му не се чувства добре и да откаже поканите. И жена му му говори, ама кой да слуша. Явно на някои хора им харесва да бъдат използвани.
Аз пък ако усетя, че ме канят на сватба заради парите ми, ще отида с материален подарък и то нескъп.

Може да обича да ходи на сватби, а подаръкът му да е ползването на колата. Всички доволни.