Сватбени "селски" номера и пинизи

Може би зависи от колегите и фирмата. Аз не работя в много добре платена сфера и при нас колегите се канят само на ритуала, а не в ресторанта. Идват без съпрузите си и заедно купуват подарък или дават сума с пари. Така че за мен не е билo проблем да отида на такава сватба и дори аз така съм канила свои колеги на моята. Изцепки на моята сватба не помня, първо бях толкова щастлива, че въобще не ми пукаше за нищо, второ ритуалите ги бяхме уточнили предварително, а и най-важното родителите ни не са ни се месили в подготовката и организацията.

Ние също не избирахме по финансови възможности, макар че свекърът се опита да ни притисне за старите кумове, щото били богати . От кумовете си не очаквах нищо: бях си поръчала чашите още преди да имаме дата (летяха от Хавай), букета също го платих аз. По собствена инициатива кумата ни купи панделки за чашите, украси шампанското и купи късметчетата за хвърляне.
Ако един ден ни поканят за кумове, ще очаквам същата финансова неангажираност.

Шушулче, ти ще очакваш, но младоженците може да са с други очаквания.

При нас кумовете също нищо не дадоха, но аз не съм и очаквала, а и не за това съм ги поканила. Изцепки при нас нямаше почти никакви. Само някои от гостите имаха притенции на коя маса да седят и това наистина ме вбеси ужасно.

Странно ми става, като чета за тези годежи, как родата на едните ходят при другите, да искат булката, че свекървата да подарява пръстен...
Преди колко години е станало това?

Ние не сме правили годеж, но и да бяхме правили, най - много да се съберем на ресторант, а не да идват вкъщи, че да увещават нашите да ме дадат.

При нас кумовете дадоха подарък, не съм искала нищо да купуват или плащат, нито чаши, нито букети, въпреки че предложиха, аз отказах естествено.

Това с годежите и пръстените все още се прави. Разбира се всичко си зависи от хората. Някой изпълняват всички ритуали от А до Я, годежи, вземания, подаръци, кой какво да купи, други не.
Имам приятелки, които получиха пръстен при годеж, друго златно бижу на сватбата и трето при раждане на дете. Познавам и такива, включително и себе си, които нищо не са получили 

Ние например не спазихме нито един ритуал и изрично казах на кумовете, че няма да купуват и плащат нищо. Не си разменяхме и подаръци. Никой не е длъжен да се ангажира финансово с нас.

Но ние сме ставали кумове, когато бяхме млади с не големи финансови възможности по това време и булката не се посвени да поиска да й купя част от аксесоарите, при все че другата част ги беше взела от нейна приятелка. Накрая се оказа, че няма да я вземат от тях, но пък у нас, тогава ние на квартира, дойдоха с цялата рода, за което разбира се ние се бяхме подготвили подобаващо. Всеки познат им направи или даде по нещо безплатно- роклята и булото ги взе от друга булка, камера- снима друг познат, кола им даде трети, даже и DJ така си изпросиха. И се получи, че ние се бяхме ангажирали повече с тяхната сватба, отколкото те.

Лелее.. много авантаджийски са били настроени. 

Сгодяването за мен е предложението на брак, даването на годежен пръстен и дотам.. без сбирки с родата, но всеки си знае.

На нашата сватба първа аз влязох в ресторанта, за да проверя всички маси как са, табелките с имената на гостите дали са добре, след това влязоха гостите.
Аз после излязох, за да ни посрещнат уж тържествено в ресторанта с ДЖ, но проверката за мен си беше висша форма на доверие и нямаше как да я поверя на друг, тъй като единствено аз си знаех, как искам да са гостите по маси.
Всичко си държах под контрол и по време на самата сватба, макар да танцувах много, да общувах с гостите, винаги виждах къде има нужда от още вино или лед или друго..
Дали ДЖ е окей, дали програмата върви по план и т.н.
Обаче сватбата ни беше с малко хора, ако беше 200 човека, най - вероятно не бих се справила без нечия помощ.

Да, и до ден днешен, тези същите продължават да се излагат по чужди сватби. Общо взето напълно попадат в категорията на "селските номера"- "да отидем да се наядем и ако може да минем тънко с подаръка"  

Иначе имам близки, които не са правили годеж и сватба, само брак имат, но булката си има пръстен от младоженеца при предложението, след това има пръстен и от свекървата след подписването на брака. Така, че си зависи от хората.

Аз си имам пръстен от съпруга ми при предложението, а от свекърва ми колие от бяло злато, подарено ми за първи път, когато отидох у тях като годеница на сина и. Годежи с роднини не сме правили, тя само покани сестра си да ме посрещнат, но това не ме е подразнило, беше мило.
Не си спомням никакви изцепки от сватбата ни, нито от сватбите, на които съм била, а те не са малко.  От кумовете нищо не съм искала да ми купуват, само си разменихме подаръци, но това преди самата сватба, не сме ги носили в ресторанта.

По принцип годежното тържество е събитието, на което, освен даването на пръстена, двете семейства се запознават официално, защото скоро ще се сродяват. На него младоженците най-често обявяват и кога ще е сватбата и  евентуално се разбират кой какво ще плати. Моят годеж беше това (датата не я помня) - запознахме семействата едни с други и мъжът ми ми даде пръстен. Дори да няма официален годеж е хубаво двете семейства да се запознаят и видят преди деня на сватбата. Това го има във всички европейски култури.

Да кажем - средноплатена държавна работа. Каненето на ритуала според мен не е много обвързващо, виждала съм хора да се самопоканват, т.е. направо питат къде и кога и да дойдат.
В моите случаи си беше пълна програма, доколкото помня - повече от половината колеги бяха канени с половинките си.
Признавам, че и материалната част не е за пренебрегване - хем не ми се ходи много, че и да си плащам за това. Това със 100-те лв. ме  

Това е лично мое мнение, но аз, дори да не отида някъде- на сватба или на рожден ден, винаги, ама винаги нося подарък.
Щом съм поканена и влизам в кръга на близките хора, считам че е задължаващо.
На моята сватба много хора /общо към 20/ не дойдоха без да предупредят, и не само, че не дойдоха ами и не получихме и подаръци, с едно изключение само 8но изключението беше предупредило, че няма да дойде/.
Аз съм на другата крайност, и мисля,че така е правилно.

А извинете, как точно се кани "само на ритуала"?
Какво казвате на човека? Ела, ама само в ритуалната, и после, извинявай, ама няма места и ресторантът е малък...
Как не е неудобно да поканиш някого само, както се казва, да се похвалиш с роклята? Не ми се е случвало да ме поканят само на ритуала, и не съм правила и  аз така. Ако ме поканят само на ритуала, това би било обидно за мен, и не бих отишла, нито бих го считала за покана за сватба /за да купя подарък/.
Не ме разбирайте погрешно, не съм за яденето в ресторанта, но ако не искаш да споделиш с някого празнуването, защо да го каниш изобщо, излишно е!
Да не поканиш някого ми се струва по-приемливо то ТОВА.

Като се жених, бях на нова работа от около месец, и не поканих никого от работата си.
Те пък, въпреки, че знаеха че се женя, не ми купиха нищо, дори символично. И само един колега дойде и ме поздрави тогава. Не зная защо така. Не съм очаквала кой-знае какво и не смятам, че личният ми живот е чужда работа, но при раждане на дете или при сватба да не кажеш едно "честито" ми е странно...

И на мен би ми било неудобно д апоканя смао за ритуала. Как точно  се казва"Елате в съвета, но после в ресторанта не"    И ще ми събират пари, ще ми дават подарък, а аз няма да ги почерпя 

След сватбата ти занесе почерпка да почерпиш, че си госпожа вече и те какво? Изобщо не са си взели или взимат и мълчат като пукали?

"Само за ритуала" и аз не съм чувала за подобни покани. Баба ми и дядо ми имаха навика да ходят "само за ритуала" на сватби, когато ние бяхме деца и им гостувахме. Беше им неудобно да ни мъкнат и нас на тържествата на хора, които не познаваме, а нямаше кой да ни гледа за по-дълго (майка и татко при тези гостувания бяха у дома в друг град). Винаги бяха поканени и за тържеството, но те отиваха на ритуала, поднасяха подаръка и се прибираха.
На моята сватба всички, които нямаше да дойдат ме предупредиха, а близка приятелка от отсъстващите, въпреки че не дойде ми даде подарък.
Относно колегите. Работех в тази фирма над година и половина, но не ги чувствам близки и не съм канила никой, почерпих ги, когато се върнах от отпуска, поздравиха ме, но не е имало подаръци от тяхна страна или друго, не е имало подаръци и по други поводи (РД), на предното място обикновено за РД имаше подарък и аз съм правила подаръци на колежки, но бяхме по-близки.

Да, почерпих ги, естествено. Мълчаха си май, точно не помня. Но си спомням, че само един колега ми честити и бях много потресена от това.  
Чудех се какъв точно им е проблема.