Сватбени "селски" номера и пинизи

Аз съм ходила на ритуал само, не го намирам за толкова странно... Ходихме с майка ми на сватбата на дъщерята на нейна колежка. Не сме били толкова близки с булката и не виждам никаква причина да ни бяха канили в ресторанта. Но отидохме, видяхме я, поздравихме я, снимахме се и толкова.

За мен не е достатъчно да познавам даден човек, за да прави присъствието на личен момент като сватбата ми, задължително.
Ние поканихме единствено хора, с които споделяме най-близки и топли отношения, и които участват в живота ни, независимо дали са роднини или приятели.
Например сестрата на майка ми и семейството 'и не поканих. Едно, че за 20 години ме е виждала точно три пъти и второ, че при тези три пъти държеше да ме отрови с подходящото си отношение, което не 'и попречи да вдигне олелия до небето, че не била на сватба. Ами мястото просто не 'и беше там и толкова.
Нито някой си е позволявал да отправя покани, или да бъда притискана кой да бъде поканен или не.  Имах ясен критерий и него вече споделих.
Всичко 50 поканени, от които около 40-45 (така и не преброих тично колко бяха на сватбата) присъстваха, а от останалите бяхме уважени с поздравителни картички и подарък, въпреки, че бяха възпрепятствани.
Имаше такива, които дойдоха на ритуалите по собствено желание, за да ни видят и поздравят. Обърнах им внимание и благодарих за което. Не го намирам за селско, нито за неприятно. Ако ме поканят само на ритуал не бих се почувствала обидена.

Не приемам каненето на родители на кумовете, освен ако те не са близки приятели или роднини на младоженците.

Не приемам и каненето само в ритуалната зала. На сватбата съм поканила само най - близките ми роднини и приятели, както в ритуала, така и в ресторанта. На някакви далечни роднини или не близки колежки изобщо не съм казвала, кога е ритуала, за какво ми е да идват, щом не са ми толкова близки? Почерпка в службата естествено занесох, даже ми подариха символичен подарък и картичка, зарадвах се много, но нямат място в ритуалната зала..

Не мога да разбера и сватбите по 200 души, за мен това не е готино, защото не се обръща внимание на гостите, а и тези 200 човека надали са много близки всичките.
Някакви далечни братовчеди и лели, които съм виждала 1 път в живота ми, защо ми е да ги каня? Или пък всичките ми колежки с децата и мъжете си, или съседките и т.н.?
Ние с най - близките роднини и приятели докарахме 30 човека, ако бяхме поканили някои по - далечни роднини и не толкова близки, но все пак добри приятели, най - много 50 да ги направим.

За мен не е нормално човек да има 50 много добри приятели.. не сме в училище все пак, приоритетите се променят и човек подбира, малко са истинските, а Пена от 2 етаж, с която пихме кафе 2 пъти не я броя..
Дори хората на село нямат толкова голяма рода, че всички да са супер близки роднини и да се познават, да си общуват, най - много 100 човека да са.
Другото е вече ненужно за мен, да се кани на бабата лелята, че нейната доведена сестра.

Най - добре е да се дават пари на младо семейство, аз само пари давам по сватби + картичка и букет.
Те да си купуват каквото пожелаят с тях.

На нашата сватба имаме 2-3 подаръка, другото е пари.

Съгласна съм с последните два поста на **Sisi** и Vermilion` . И ние поканихме само близки на сърцето ни хора без приятели на приятелите ни или роднини, които не сме виждали 20 години. Да, мн роднини не поканихме, пък макар и преди 20-30 години да съм била на сватбите на техните деца или на самите тях. Като не са ми близки, не съм ги виждала и чувала с години- мерси. За щастие никой не ни се бърка в това кой да поканим. Родителите на кумовете също не сме ги канили.

За подаръците- не обичам да отбивам номера. Винаги даваме пари. Последните няколко години оставяме по 200 лв в пликчето. Всеки да си купува каквото иска.

Преди няколко дни разговарям с едно момиче, което живее на село. Тя казва тука се спазва традицията. Каниш някой за кум, значи той си знае, че това е финансов ангажимент и трябва да плаща всичко, което е по традиция. Ако нямаш възможност за това, ако не вървиш с парите напред- отказваш да станеш кум, защото иначе ще те одумва селото. По селата даже още правили булчински хора, където булката се кичи с пари. Аз направо се ошашавих. И за капак като разбрах какви подаръци се подаряват на младоженците... колкото да се отбие номера.

Ами аз съм близка с роднините, които ми бяха на сватбата. Примерно чичо ми идва да ми смени спуканата гума, как ще си остави племенницата (всъщност на жена му съм) с трите деца и спукана гума? На леля ми винаги мога да и оставя децата за няколко часа, никак не е лесно да се намери човек готов на подобна жертва, моите са три маймуни, не е едно и кротко. Изобщо поддържаме отношения

А за мен е чест и много по-престижно да ме поканят само на ритуала.
Яденето и пиенето са нещо ежедневно, пък било и в официален тоалет.
Но да присъстваш и споделиш вричането на двойката един на друг, е много по-специлна чест.
Жалко е, че най-важната част от сватбата, е принизена така. Какво ти там, един ритуал.

Скоро попаднах на едно клипче с интересно хоро и адски много танцуващи млади хора на някакъв мегдан...та се зарибих да разбера какво е това странно хоро, какъв е повода и рових яко из нета за инфо. Оказа се, че става въпрос за традиция в селата от Шуменска област с преобладаващо помашко население. Там сватбите се оповестяват публично, даже се прави "Събитие" във Фейсбук. Някои села имат и Фейсбук страница и там хората се приканват да дойдат на мегдана в деня на сватбата, за да видят и почетат младоженците. А може би и сватбите са повече от 1 ден. По-запознатите може да се включат с инфо. За някои може би това е селско, за местните си е супер яко и повод да се съберат много млади хора, които са се пръснали из региона и не само.

Това е хорото, жалко само, че го играят на някакъв турбо денс поп-фолк

Има логика в това. Не случайно в западняшките сватби е така. Специална част е ритуала, а купонът е в отбран кръг.

Джулая, аз имах колежка от турския етнос и съм ходила на такава сватба. Значи там се кани всеки. Или по- точно се оповестява и всеки, който иска отива. Като там няма ресторанти, торти и всякакви светски маниери. На поляната, на едни сковани пейки, по един курбан и едни толумбички. Който дойде, сипва му, изяжда го и си тръгва. Вечерта младоженците излизат облечени на мегдана и започват танци. Като в това време се изрежда цялото село и на микрофона се обявява кой колко пари дава. Идеята им е, че младото семейство трябва да се подкрепи финансово за старт в живота. Не случайно по тези села къщите им са големи. Не искам да им правя сметките, но примерно техния разход за сватбата беше не повече от 2 000- 3 000 лева- за рокля, костюм, едно теле и единствено имаха видео оператор.
Тя след това беше и на моята сватба и зяпна като видя ние каква разтуха правим по сватбите. В ресторанти, на всеки няколко степенно меню, DJ, торти, фотографи и т.н

едит: Забравих да спомена, че правиха и "къна". С техните народни носии, играха нещо подобно на нашите хорА и къносваха ръцете и краката на булката.

Аууу, наистина. Попаднах на такъв клип...шоуто започва от 36:00 мин. Поне така на мегдана...няма как някой да се покрие и да не даде, щото какво ще кажат съселяните Само не знам дали сватбарите имат някакъв списък, където да отмятат кой е дошъл и дал. Макар, че като гледам водещият е много вещ кой кой е.

Смаяна съм…. 

Обясниха ми, че ИМА списък. Защото като се зажени някой трябва да се даде приблизително колкото са ти дали на теб от неговото семейство на твоята сватба (или повече).

Доколкото помня от детството ми, сватби, новобрански, кръщенета и всякакви такива се правеха на улицата пред къщата.Там по дължината на цялата улица се опъваха маси, готвеше се в големи тенджери и си има поканени, но и много хора идват непоканени и се черпят. Ходи се в центъра на селото и там се играят хорА. Зимата се правеха в ресторанта, но пак идва който иска.
Сега вече не е така. Имаме къща и роднини и в съседното малко градче.Там са им направили басейн и това лято имаше кръщене, правиха го около басейна. Детето от църквата до басейна беше закарано от огромна бяла каляска с 2 бели коня 

Никога не съм присъствал на селска сватба, новобранска или кръщене. Нямам село, но винаги ми се е струвало доста екзотично изживяване. Ако някой ме покани, ще отида, но май няма шанс...

Аз съм ходила на селска сватба и беше весело. Беше в стола на някакъв завод и имаше поне 200 човека, кебабчета и салати на корем и много люта домашна ракия и домашно вино.
Изкарахме си много добре.
Моята сватба беше малка - 50 човека, в това число и приятели. Колегите ми дойдоха само в гражданското - те изявиха желание, защото си споделях организационните драми. Не искахме голяма сватба и те бяха наясно, че каня само много близки хора.
За парите и подаръците.... честно не знам какво да мисля, ние като се женихме имахме всичко от домакинските неща, защото аз живеех сама отдавна. Понеже поканихме наистина много близки хора всички ме питаха какво искаме, аз казах някои неща, от които бихме имали нужда и като се изчерпаха казвах нещо за спомен или каквото ви хрумне.
Не съм искала да финансирам нищо чрез сватбата си, но пак събрахме сума за прилично пътешествие.