Сватбени "селски" номера и пинизи

В случая на моето семейство - повечето неща са плащани от страна на майка ми, чувала съм го от много хора.
В другия случай - баба ми и дядо ми бяха продавали земи да направят сватбата на другия син, госпожата дойде буквално гола и боса и нищо никога не е плащала  

Да бе, сакън, какво ще кажат хората. На моя приятелка сестра й като се зажени, родителите й /чистачка и пазач/ изтеглиха кредит, за да поканят цялата рода , представляваща някакви дивни селяци. Не можело да не ги поканят, защото щели да се обидят. Направиха си селската сватба, даже и хотел им бяха запазили, но гостите решили да се приберат веднага след сватбата, добре почерпени, по родните си места. И не само набутаха горките хора да им плащат нощувките, но и се отчетоха на сватбата с разни малоумни подаръчета, купени от някое китайско магазинче. Младоженците получиха няколко дървени свещници във формата на слончета 

Абсолютно съм съгласна  Това за тегленето на заеми е пълно безумие, както се казва по наше село - на гол гъзец - гайтанец.  На една моя приятелка, такива уж роднини по човешка линия на младоженеца бяха събрани буквално под път и над път, съответно получиха подаръци от сорта на вазичка и картина от левчето, или комплект тирбушон и отварачка 

Смешното или по-скоро - тъжното е, че тези бедни хорица с по 300 лв заплата тръгнаха да теглят кредити, сакън някой от огромната рода да не се обиди, но пък на родата не й пукаше, че може да обиди хората като ги прецаква за хотел и се появява с боклукчав подарък.

Нашата сватба беше нестандартна,не съм пращала покани,подписахме си,на обяд почерпих родителите и вечерта беше купона в едно ретро заведение,на въпроса какво искаме да ни подарят отговарях,че съм ги поканила да отпразнуваме сключването на брака ни и не искаме подаръци,всички ни дадоха пликове с пари,имахме само два подаръка,но пък купона беше страхотен.Имаше доста приятелите,които казаха,че за първи път отиват на такава сватба и искаха да повторим празненството,защото останаха доволни

           Преди десетина години бяхме поканени на сватба от мой братовчед, който женеше дъщеря си. Стана ни много мило, когато ни се обади, за да се уговорим кога да се срещнем и да ни даде поканата. Още в телефонния разговор казах, че с радост ще дойдем на сватбата. Дядо ми ме е учил, че като те канят за хубав повод, ако трябва пари назаем ще вземеш, но ще отидеш. И аз така, без много да му мисля изтърсих, че ще отидем.
          Какво беше моето учудване, когато получих поканата обаче... С нея вървяха два списъка с бяла и черна техника от конкретен магазин, с изброени точните марки и модели уреди, от които да си изберем кой да закупим. Явно бяхме получили поканата по-късно от другите гости, защото "евтините" неща бяха изкупени и на нас ни се падаше много ограничен избор от типа на хладилник за около 1800 лева и не помня вече друго какво, но чак такъв заем нямаше как и от къде да взема, за да отида на тази сватба. Отидох с пари в плик и с картичка, но се чувствах като.... няма да ви казвам като какво.

Егати ужаса  . Това вече е много нагло... 

Че защо? За нашата сватба преди повече от 10 години (няма да казвам колко, защото съм вечно млада и на 17 в момента) много приятели само прехвърлиха подаръка от тяхната кола в багажника на моята и на партито подаряваха само гаранциите. Намирам го за удобно, подаряваш гаранционнната карта в симпатичен плик и не разнасяш обемисти подаръци.

Подаръците бяха съгласувани с мен и всички до един удачни. Имаше и смехории. Една приятелка ни води в голям магазин за техника и вика "Избирайте си микровълнова за да ви я подарявам на сватбата", пооглеждам се аз и избирам една от евтините, ама не най-евтината, и викам "Тази" тя поглежда и вика "Абсурд, тоя евтин боклук няма да го взема, избирай по скъпа", гледам аз и избирам една супер според мен и викам "Тази" и тя пак "Не, тая е евтина, искам от скъпите да гледаш" и аз "Ама аз тази харесвам" и тя пак "Не, не, не, искам от скъпите да избераш" и така се разправяхме половин час в магазина. Докато бъдещата ми половинка се довлече от телевизорите да види за какво е разправията и ни убеди, че най-скъпите са скъпи, защото са най-големи и да мирясаме и да вземем средната цена Пущината ОЩЕ работи, влачим я навсякъде, на микровълнова не прилича, ама не се разваля и сърце не ми дава да я изхвърля.


А за скъпи подаръци се обединяваме по няколко приятели/познати. На нас ни бях купили безумно скъп кухненски робот (а аз тогава не готвех изобщо) 6 мои приятелки и един приятел на мъжа. И тук случка - отишъл той в магазина и гледа едни мадами се кикотят около техниката, завъртял се и чул нашите имена и им се представил, обяснил как отива на същата сватба и се включил в подаръка 

Готина идея. Ако някога ми се наложи ще я ползвам. 

Постът ти ме подсети да питам... как са се подарявали едно време, че дори и днес, обемистите подаръци?
Носиш печката, пералнята, юрганите и т.н. на самото събитие ли? (Не на всяка кола багажника може да побере хладилник) Или носиш само кашона от пералнята? 
Сериозно питам. На подобни сватби съм била като съвсем малко дете и нямам спомени. Тогава и не ме е интересувало. А сега съм виждала само пликчета с пари.

За гаранционни карти не се бяхме сетили. И ние сме подарявали електроуреди на близки за сватба, но не бяха големи и скъпи. Даже им ги подарихме, т.е. занесохме преди сватбата. На самата сватба после по-скромна сума.
Шегувах се, като казах, че трябваше да си поискаме. На нашата сватба никой не беше поканен заради подаръка. Даже имаше хора, които много държахме да присъстват, а тогава нямаха никаква възможност. Ние настояхме да дойдат, сумите им бяха повече от скромни, но не е било проблем.
Ако щете вярвайте, даже не знам дали сме на "загуба" или "на печалба", както някои правят такива аритметики. Никога не съм смятала тези неща, колко сме дали и колко сме получили.
Беше страхотен купон, даже доплащахме на ресторанта още 2 часа, че никой не си беше тръгнал час и половина след времето за ресторанта в поканата. Гостите бяха само около 60 човека, не беше голяма, но все пак никой не беше разбрал, че са минали почти 5 часа, а не 3. Даже фотографа, който ми взе само за час допълнително и каза, че отдавна не е бил на толкова весела сватба

Ще се включва и аз в темата с една сватбена история, където, разбира се, са замесени и парите.
Не беше тази година и някои подробности ми де губят, но ето.
Първо, на поканата, най-директно пише: "И подаръците - в плик". Хубаво, не е нещо нечувано  , така да бъде.
После обаче, на самата сватба, освен булчинското хоро (където явно вече не върви да се хванеш с по-малко от 10-20 лв.) имаше още една или две "игри" с гостите - чиста просия! Предполагам, че е било съгласувано с младоженците, което още повече ме подразни. В разгара на празненството водещата обявява, че младоженецът е взел нещо много ценно от дома родителите на булката. Съответно, отпред застават младоженецът, булката, майка й и баща й. "Колко скъпо и колко ценно!" Водещата показва нормална снимка на булката, в рамка, нищо специално. Но призивите продължават! "Как ще живеят нейните родители без този скъп за тях предмет!..." "Не могат!!! Трябва да го откупят от младоженеца!"...  "Който е съпричастен с тях, моля да дари, за да си върнат скъпата снимка!"
Толкова нелепо изглеждаше! Стоят отпред, чакат гостите да стават един по един от масите и да пускат пари в найлонова торбичка за "откупване".
В интерес на истината ми дожаля да гледам и станах, дадох, белким по-бързо свърши този излишен цирк.

Май никога до сега не съм си позволявала такъв език в писмена реч, но... ЕБ@СИ ИЗЛАГАЦИЯТА! 

Pyjamka,ти изби рибата. Много жалка работа, направо щеше да е смешно, ако не беше толкова грозно.

Може би е малко оффтопик, ама да разкажа за един подарък от моята сватба

Ние не сме искали нито подаръци, нито пари, но беше ясно, че всеки ще даде нещо (я пари, я подарък). То никой не ходи на сватба с ръцете в джобовете. Имахме и пари и подаръци. До ден-днешен не зная кой какво е дал, защото НЕ МИ Е било цел да следя това. Аз просто си се радвах на самата сватба и на гостите, че са дошли да ме уважат.   И бях много щастлива, че всички, които бяха поканени, дойдоха  

Като разопаковахме подаръците, в един кашон имахме някакъв тиган и един нож. Аз всичко приемам с радост, не подбирам, не обиждам. Сърцето ми е благодарно на всеки човешки жест. Нито зная от кого е тоя подарък, нито нищо, но зная, че някой си човек си е направил труда да иде да купи нещо, да отдели пари от джоба си. А нямахме някакви особено богати гости.

Преди да се оженим с ММ, живяхме 10г. заедно - първо студенти, на общежите, после на квартира, работещи. И за тия години имахме каква ли не посуда - всичко хартисало от домакинствата на неговата и моята майка - стари тенджери, ножове, лъжици, вилици, чаши. Нямах един пълен свестен сервиз   Правех често палачинки на един железен, обикновен тиган от баба ми, направо ленеха, та не се знае.

Тоя тиган от подаръка се оказа тефлонен. Като почнах да го ползвам, направо се родих с него. До скоро си го ползвах, счупи му се дръжката вече, в частта, където се навива, изхвърлих го, но вече зная какво да купувам

А ножът!!!!! Бръснач! Имах около още 10 ножа в чекмеджето, но винаги, за всичко, ползвах само тоя - стоманен. Точно 10 години го ползвах и един ден ММ как го натисна, не зная, и дружката се счухи. Ревах цяла вечер, като дете. След няколко дни той ми купи нов, от МЕТРО. Подобен и пак хубав, ама като че ли оня беше много по-добър  

Не знаеш какво ще ти подарят на сватбата, но често пъти се оказва сполучливо и ти влиза в употреба.

На майка ми една роднина, много, много бедна жена, отказа да дойде на сватбата, защото нямат пари  
Като ме извеждаха от нас, тя дойде и ми подари на вратата в една найлонова торбичка едни пластмасови легени - комплект, шарени. Майка ми ми каза: не ги изхвърляй, остави си ги. Те са много удобни за огромни салаги, да си миеш в тях марули и т.н. До сега са ми в шкафовете и постоянно си ги използваме - правим си салати в тях, особено, като има гости (разбира се, предварително и не ги показваме ) мъжът ми си маринова пържолите, когато са много, аз си пресявам брашно в тях, когато правя питки. И те ми влязоха в употреба.

Много е важно как ще си настроен вътрешно. Ако си твърдо решен да бойкотираш всеки вид подарък, ясно е, че и космическа ракета да ти подарят, пак няма да си доволен