Сватбени "селски" номера и пинизи

Седмица преди сватбата попитах една приятелка дали ще фойде мъжът й, тъй като беше казала, че няма да идва. Пита ме колко пъти ше я питам, не било ли ясно. На сватбата не дойде нито тя, нито мъжът й и детето им. Не се обади, нищо не каза. Преди сватбата обясняваше как от 4ти клас чака моята сватба. И не дойде. Две седмици подред слес сватбата ни ходи на други сватби, качваше снимки от там с текст колко е щастлива за приятелките си, как се радва, че им е на сватбите.

Ами, аз по принцип за такива неща съм много организирана, държах си на определен ред. Напълно е възможно на друг да не му пука толкова за табелки, на теб например
Кавалерите и бяха гаджета, в тоя период много ги сменяше. Съвсем разбираемо е те да не искат да ходят на сватбата на човек, когото не познават. Но ако не искат, тя защо ми се обаждаше да сменям имената Можеше да ми каже, че ще е сама. Или в крайна сметка, да, можеше да каже, че няма да дойде.

Изобщо не съм против организацията и реда, а против буквализма - дадох пример как може да се напише без конкретно име и не смятам, че някой ще бъде толкова обиден.
А ако беше ти казала Петър, а дойде с Павел - сватбата ли щеше да пропадне? Тя е била патката, че те е разигравала заради едно име, след като е ясно, че в предсватбената подготовка не само това ти е на главата.

Когато моя колежка се омъжва бяхме поканени само колеги, без половинките. Моят мъж помърмори, че не се правело така, но след два месеца, когато негов колега тръгна да се жени и той покани само колеги, без жените си.  Така са преценили хората, така са направили. Не са длъжни да канят и семействата ни. Така си мисля, когато става дума за колеги. Виж, ако роднина покани само единия е по-тъпо.

Колегите без съпруги/съпрузи не мисля, че е проблем. Все пак близки са ми колегите, а не партньорите им. А и си е сериозен разход всички колеги по 2, че и по 3, 4, ако имат деца.

На нашата сватба така не дойде половинката на приятел на мъжа ми (а тогава, и негов колега). Аз лично никога не я бях виждала до него момент. И - за наш резил - мъжът ми не беше сигурен за името й - Светла ли е, Стела ли е, Деси ли е. В крайна сметка, като надписвахме поканата за тях, написахме "За Т. и неговата половинка". Ами Т. си стоя сам. Не, не буквално, но мястото до него беше празно в ресторанта, а мои приятелки, които бяха настанени на същата маса за гости, ми подшушнаха след сватбата, че въпросният не обелил нито думичка цялата вечер. Не бяхме уведомени, че "половинката" няма да присъства. Един куверт на вятъра се преживява, но споменът, че сме обидили неволно момичето още ме жегва.



Паричната история, за която писах, наистина е един път!

Правилно ли съм разбрала, че момичето не е дошло, защото не е било изписано името й, т.е. се е разсърдила за това?
А защо мъжът ти просто не се е обадил на приятеля си и да го пита как се казва девойката?

Всички гости бяха поканени с половинките си,въпреки че не познавахме някои от тях.Аз смятам,че така е редно,пък всеки сам си преценява вече.

Сещам се за още нещо от нашата сватба.Много добра приятелка на майка ми беше поканена на сватбата,но отново малко преди сватбата каза,че няма да дойде-а вместо нея ще дойдат дъщеря и и приятелят и.   Въобще не разбрах какъв беше смисълът,те не познаваха никого,а аз познавах само момичето и то бегло. Даже вече ми се губят подробности и защо се съгласихме. Иначе сега като се сетя-те се ожениха 4 месеца по-късно и може би са събирали идеи.  

Не беше удобно да попитаме защо не е дошла, така или иначе причината нямаше да промени отсъствието й. Аз така предполагам - че се е обидила. А мъжът ми защо не се обади да попита за името й - мисля, че го беше срам, все пак с момчето се познаваха повече от година и многократно е било споменавано в разговори по между им.

Щом не си знаете имената, значи не сте си близки. Като не сте си близки, защо се каните по лични събития? 
Съответно другата какво се обижда? Явно не сте си близки. Не ти е "накривила шапката", само е оставила мъжа си да скучае. 

Вярно е, не сме си близки. Беше покана по логиката на:
И все пак, ако не е имала желание да присъства, било от обида или по друга причина, можеха изрично да ни предупредят. Радвам се поне, че мъжът ми и момчето не си развалиха отношенията.

И ние имахме 1 объркана табелка с име - приятелят на съученичка на ММ - всички му викаха Любо, и аз го написах Любомир,бях убедена,че се казва така,а той бил Любен. 

В началото на връзката ни с ММ бяхме поканени на сватба от негова роднина. Хората не ме познаваха и когато отидохме в ресторанта видяхме две табелки с едно и също име ( името на ММ). В първият момент беше малко объркващо, но в последствие се разбрахме и нито имало драми, нито сръдни.

оффф, то и с табелки и без табелки - все и зор, явно 

Може и да е селски пиниз, потвърждението за присъствие и после да откажеш, но в крайна сметка всичко се случва. Ние сме канени на сватбата на братовчед ми след дни и поканите бяха разпратени още миналата година. Потвърдихме, имахме и все още имаме огромно желание да присъстваме, но с детето е просто невъзможно и отказахме преди няколко седмици. Правихме какви ли не схеми, но не става. Подготвили сме им подаръци, които ще им изпратим и така.
Нашата сватба беше с малко хора, имаше и такива, които отказаха в последния момент, не го приемам като нещо кой знае какво. Поканихме 50души, дали в деня на сватбата бяха около 40-45 не си спомням точно.
За мен груба аграрна проява си остава финансовото стихче. Както вече споменаха преди мен и без да си искаш 90% от подаръците са пари. Ние получихме от някои гости и предметен подарък, и пари. Предметните ни подаръци бяха страхотни - някои дори неудобни, а иначе финансовите не покриха дори стойността на роклята, но ако сме правили сватба за това, просто нямаше да направим такава сватба за толкова души и по начина, по който я направихме. Не сме занимавали никой с глупости (пилета, жартиери ,тъпани,менчета и всички салтанати по редицата). Хвърлях букет(девойката още е мома  ) и посрещнахме гостите с уелкъм дринк, а танците бяха до сутринта. Първокласни храна и алкохол, ДиДжей, музиканти, най-близките хора и без никакви цигании се оказаха правилния избор за нас.
Аз също не бях фен на сватбите, но и до ден днешен мога да кажа, че това е бил един от най-щастливите, красиви и прекрасни дни в живота ми и всеки един дейтайл помня като вчера и с усмивка.