Сватбени "селски" номера и пинизи

Мен ме смущава практиката на сватба да се канят хора без половинките им. Ходя и така разбира се, но то се губи атмосферата някак.
Бях на сватба на колежка, която покани само колеги без половинките ни в друг град. Отидохме, а там се оказа, че всички други гости освен нас са с половинките си. Не е точно селски номер, но си мисля, че е много по-добре човек да покани по-близките си, а не цял отдел, където не с всички е толкова близък, че да присъстват точно на сватбата му.
Била съм и на сватба, където имаше поканени с и без половинки и се познавахме. Хората познават мъжа ми и е ясно, че сме в по-близки отношения със семейството, но ни беше неудобно, че има непоканени, пък той също е външен за тази компания, а е поканен.
Все пак - за момичето задало въпроса - не бих отишла без да се знае за колко човека е поканата. Нито тя ще се чувства на място, ако се усети, че не е очакван гост, нито изобщо е уместно на такова събитие да отидеш непоканен. Това ми напомня и за познати, за които знам, че са поканени самостоятелно, но са питали дали не може да дойдат с половинки и дори са настоявали, че все ще се намери място за още един. Това също не приемам и ако хората не са ми близки и поканата е отправена само към мен, изобщо не бих поставила въпрос.

Ама те сами си решават дали да си водят половинки, разбира се ,че няма нужда да идват някакви ,,бройки,, само и само да не са сами на сватбата.... Не сме ние тези които ще съдим дали са им сериозни връзките или  не.. Просто няма нужда от ненужни разходи за външни хора,които едва ли ще видим втори път в живота си...

На мен пък ми е много нахално някой да ме кани на 100-200-300км на сватба и да очаква да си плащам и нощувката.Досега съм била на 2 извънградски сватби и на двете младоженците бяха подсигурили спането и дума не е ставало гостите да си го плащат сами.На нашата сватба,която беше доста отдавна между другото, и беше през деня бяхме подсигурили транспорт на гостите,които бяха от друг град.

Като те канят, не си длъжна да ходиш. Всеки си прави сметката и си преценява. Нищо селско не виждам в това да не се покриват нощувките на гостите. Ако младоженците са ми близки, бих си отделила от бюджета за спане. Ако не са и/или нямам възможност- не бих отишла.

Иначе не е селско, но беше много неприятно, когато на една сватба чакахме младоженците 4 часа, два пред и два в ресторанта, но без да се сервира нищо, дори ядки поне докато ги чакаме. Бяхме излезли още от обяд да вземем булката, после ритуали, снимки и т.н. и бяхме умрели от глад, когато най-сетне в 22 часа се появиха. А ни бяха казали в 18ч. да сме там... 

Учудвам се, че големи хора не могат да присъстват някъде за 5-6 часа без половинката си. Чак пък толкова...и сръдни...

И с поемането на хотел... пак странна работа... Младоженците няма да поемат една нощувка, но ще поемат "Подаръците не ги мислете - в плик ги донесете!".  Ами с всяко пликче може да се плати нощувката на този, който носи плика.

Точно такава сватба направиха преди почти година мои приятели. Около 60 човека. 30 местни от едната страна, 30 пътуват от друг град. С парите в пликчетата платиха нощувките на пътуващите. Почерпката беше от младоженците, а родителите им подариха медения месец.
Стегнато, стилно, весело, от сърце и без изцепки. Направиха си купон за да отпразнуват любовта, а не в стил DMS Svatba & new car. 

Да, няма половин година.
Бройката е уточнена, така че вероятно е казал направо: аз ще дойда с еди- кого си. И пак ми е неудобно, а от друга страна ще му стане неприятно, ако не искам да отида с него

Ice Queen, в случая не става дума за това, ако е към мен отправена забележката. По- скоро го вижда като стъпка в сближаването с приятелите му и това е един повод, който в неговата глава явно е подходящ за това. Иначе, аз, нито той също не сме от хората, които държат да са като залепени.

На мен не ми е приятно да ходя на заведение без мъжа ми, по принцип, а камо ли на събитие,  просто не се чувствам комфортно. И изобщо не ме интересува как този факт изгледжа в хорските очи.
Не съм получавала индивидуална покана за сватба, но ако бях щях да намеря деликатен начин за отказ.

На нашата сватба всички поканени бяха с половинки, имаше двама приятели на мъжа ми- ергени, но той все пак попита ще имат ли дами, единия беше със, другия без. Нощувките на извън градските ги поехме, поканените ни бяха досатъчно близки, за да заслужават този жест.
Разбира се всеки си преценя и не е длъжен да ме кани семейно, но пък аз не съм длъжна да ходя.

Тази мода със сесиите след подписването и карането на гостите да чакат с часове -гладни и отегчени ми е най- тъпата постъпка, по- тъпа дори от стихчетата с деликатна просия. Веднъж ни се случи, хем бяхме били 350км да уважим младоженците. Чакахме час, ПРЕД ресторанта, аз с високи обувки и тънка рокля.
След като не се появиха, оставихме плика на чудещата къде да се дене свекърва( те ни бяха близки приятели и ни бяха поканили), пожелахме всичко най- хубаво и си тръгнахме.
После разбрахме, че младото семейство се е появило след два часа и двадесет минути.....
Аз по голямо нахалство и неуважение към 150 човека, трудно мога да си представя.
Нашата позната, иначе много точна и отговорна дама, се скъса да се извинява, умря от срам, макар че не беше нейна вината.
Тези сесии могат да се направят или преди подисването или в ден след свтбата, като е толкова голям зор, ама да вържеш маса хора да висят, като бастуни с часове....като се сетя пак се ядосвам!

Според мен не е добра идея фотосесията да е в друг ден- все пак прическа, грим... Затова най-добре да си отделят час или два преди самото подписване, още преди да са се срещнали с гостите, защото ако оставят за след подписването и преди ресторанта има голяма вероятност да се отплеснат и гостите да чакат и скучаят.  

Ако ме поканят без половинката ми аз също ще намеря учтив начин да откажа. Не ми е приятно без него, още повече ако съм на сватба на приятелка, с която нямаме общи познати, и да си кукувам сама на масата, понеже не съм от хората, които лесно завързват разговор с непознат. За моя радост, и половинката ми, и приятелите ни сме със сходни разбирания, което според мен е най-важното. 

Повечето двойки предпочитат да спазят традициите с взимането на булката или американския тип с въвеждането на булката от бащата т.е. преди да се срещнат с гостите и те не се виждат.

А  защо не може гостите да чакат младоженците вътре в ресторанта
 Грозно е да оставиш хората да стоят прави отвън с часове...

Чудя се защо, докато се снимат младоженците, гостите не се настаняват в ресторанта Таман ще ги посрещнат "подковани" с едно две питиета и веселбата  ще започне бързо

Не мисля, че младоженците са длъжни да плащат хотела. Ако решат да го платят ОК, но това е на добра воля, а не защото са длъжни. На някой ако не му изнася цената, просто да не ходи.

Нощувките ги платихме ние, бяха около 1/4 от целия сватбен бюджет, дадоха ни някакво смешно намаление от 2-3 евро . Но вярно, ако бях решила да се женя в Аруба, надали щях да плащам нощувки. Ама то едва ли и някой щеше да дойде 
Бях искрено изненадана, когато един месец след това бяхме на друга сватба в Търново и там се наложи ние да си плащаме, не го бяхме предвидили, никой нищо не ни беше казал.  Добре че бяха само 40-50 лв.

Та и аз смятам, че и двата варианта са ок, стига хората да са наясно, за да си предвидят бюджетите. Аз го бях уточнила на сватбения сайт.

Нелепи са ми сватби, на които гостите са повече от 30-40 души.
На такива многобройни сватби съм ходила в Индия - там има и такива с буквално хиляди души, но такава си им е традицията. Макар за мен да е непонятна и нелогична.
Никакъв смисъл не виждам в това да каниш колеги и хора, с които не си близък на сватбата си, особено пък колеги, съседи и прочие. В интерес на истината, това само у нас съм го виждала. Освен в случаите, когато не си особа с положение и на сватбата ти е важно да присъстват и по-друг кръг хора, не само близките ти.
За отдалечените сватби - приемам го различно, според това кой ме е поканил. Когато е близък човек - отивам, независимо дали поема или не разходите по нощувките.
Ако обаче е не близък човек, дори не си правя труда да отида, а отказвам поканата в указания срок и честитя отдалечено, когато му дойде времето.

Само на една от сватбите, на които съм била в последните 6-7 г. беше организирано по този начин, като се сервираха напитки и лека храна, беше чудесно, бях готова да чакам младоженците и 2+ часа, ако се наложи. Компанията на масата ни беше приятна, започнаха разговори, шеги. Когато младоженците дойдоха, овациите бяха бурни, а купонът започна почти незабавно.

На всички останали сватби сме дремали минимум по час, прави пред коктейлни маси с топло бяло вино или на без нищо - живо наказание е това, писва ми, изморявам се, краката ме заболяват и се вкисвам.

За нощувките, била съм на сватби и с платена от домакините, и с платена от нас нощувка. Съвсем откровено, предпочитам да си избираме и плащаме ние, според възможностите и вкуса. Приемам и двата варианта за неселски, стига да е ясно уточнено и изяснено навреме.