Просяците в България?!

Публикувана: 23 септ. 2014, 21:10 ч.
Последно мнение: 9 дек. 2014, 19:53 ч.

8 405
74

Пристрастен

# 60 28 септ. 2014, 22:45 ч.

Цитат на: Sarcasm™ в нд, 28 сеп 2014, 22:41

. Накрая той се предаде, и каза че ще купи китка, колко пари струвала? Тя рече 6 лева. Тва е - или даваш 6 лева, или не ти искам парите. Била дала 10 лева на борсата сутринта, за китките. И така, дадохме ѝ 6 лева, какво да я правим, не искаше подеяния. Желязна баба.

Да бе, дала 10 лв. и хич не искала подаяния Joy

Joy

И аз в стремежа си да съм добра, съм изпадала в абсурдни ситуации. Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

А

Анонимен

# 61 29 септ. 2014, 07:12 ч.

Цитат на: Sarcasm™ в нд, 28 сеп 2014, 22:41

Съвсем неотдавна, седим с моя в един бар, навън, и си приказваме, покрай нас мина една баба, мъничка, прегърбена женица, с две-три букетчета плевели в ръка. Моя като я видя, веднага скочи, бръкна си в джоба и каквото извади, към 3 лева и нещо, тръгна да ѝ ги дава. Жената му каза - аз така пари няма да взема, или си купи китка, или няма да ти взема парите. Пък моя нали е инатлив, та буташе парите на бабата, а тя изобщо не му се даваше. Накрая той се предаде, и каза че ще купи китка, колко пари струвала? Тя рече 6 лева. Тва е - или даваш 6 лева, или не ти искам парите. Била дала 10 лева на борсата сутринта, за китките. И така, дадохме ѝ 6 лева, какво да я правим, не искаше подеяния. Желязна баба.

Около Витошка ли беше бара?

Виж целия пост

# 62 29 септ. 2014, 08:57 ч.

Да, на Белчев.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 63 29 септ. 2014, 09:13 ч.

Цитат на: Sarcasm™ в пн, 29 сеп 2014, 08:57

Да, на Белчев.

Може би е същата. Стои там от много години. Сутрин и носят цветята, вечер се отчита. Много й връзват, особено като се разреве.
Преди време работих точно до работното й място.

Цитат на: Жаве в ср, 24 сеп 2014, 08:52

Имаше една баба на Патриарха и Асен /близо до Витошка/. Продаваше едни оръфани букетчета на тротоара с едни сърцераздирателни жалейки - сърцето да ти се скъса. Голям оборот правеше всеки ден, хитрушата.

Виж целия пост

# 64 29 септ. 2014, 10:44 ч.

Ами да ти кажа, тя жената не се жалеше, изобщо даже. Напротив, сякаш не искаше пари, ако не вземеш нещо в замяна. Не знам, но може и да си права. bouquet

bouquet

Виж целия пост

А

Анонимен

# 65 29 септ. 2014, 10:49 ч.

Цитат на: Sarcasm™ в пн, 29 сеп 2014, 10:44

Ами да ти кажа, тя жената не се жалеше, изобщо даже. Напротив, сякаш не искаше пари, ако не вземеш нещо в замяна. Не знам, но може и да си права. bouquet

bouquet

Кой знае. Не се и замислям, да ти кажа вече, кой е фалшив и кой - истински. Опитвам се да се уча ако искам да помогна да го правя съзнателно, а не по инерция.

Виж целия пост

# 66 29 септ. 2014, 11:45 ч.

И аз така. Но възрастни хора ми е адски трудно да подминавам, така ми става мъчно, че после цял ден ми тежи на душата. Tired

Tired

Виж целия пост

A

# 67 5 окт. 2014, 17:15 ч.

Има 2 аспекта на проблема. Първия и по сериозен, е че хората масово и трайно обедняват и това е трайна тенденция. Колкото е по-отчаян и необразован народа толкова по-лесно се манипулира, затова и политиците нямат изгода да живеем добре. Ако живеехме добре и отделяхме повече средства за образование, а не за оцеляване никога не биха били на власт тези изтъркани и противни корумпирани лица. Другият аспект, е че почти всички просещи са поставени лица, които работят мафиоти главно от ромски произход. Те им определят местата на които да просят и накрая им оставят някакъв мък процент от изпросеното, а останалото си го прибират. Тъжна картинка Sad

Sad

Виж целия пост

П

Патриция Морева

# 68 6 окт. 2014, 08:52 ч.

На наркомани и клошари-пияници,които ще отидат и ще си купят спирт от най-близкото възможно място ,не помагам.Има една стара жена пред "Билла" в моя квартал и винаги ми става мъчно за нея.Българка е,просто е с нищожна пенсия и и се налага да проси.Никога не е идвала да досажда.Седи с една пластмасова чашка и казва "Чедо,ако имаш някакви стотинки останали,помогни ми ако искаш." Много ми е жал за нея винаги и аз ,и мм и помагаме на жената.Отключва в мен нещо,от което ми се насълзяват очите всеки път щом я видя.Някак самотна,смазана от живота...

Виж целия пост

L

# 69 7 окт. 2014, 15:16 ч.

На мен пък вчера ми се случи нещо интересно, макар и не свързано с просене, но с човек, който трябва да съжаляваме, а някак на мен не ми се получи: докато чаках да си платя сметките вчера и тъкмо свърши цялата опашка, а зад мен нямаше никого, дойде редът ми и... появи се някакъв човек, който ми навря в лицето картата си за инвалиди и започна да ми цитира конвенции, според които той се ползва с приоритет. И така, отдели 30 секунди, за да ми обясни, че ТРЯБВА да бъде преди мен. Разбира се, не възразих, но дори не го погледнах в очите, защото много ме възмути това- нито изглеждаше болен, нито имаше затруднения с ходене, движение или каквото и да е... Та се чудя защо ли не можа да изчака една минута зад мен, вместо целият офис да разбира, че е инвалид. newsm78

newsm78

Най-малкото да беше проявил кавалерство. Явно хората обичат да ги съжаляват... и е по-лесно да молиш, отколкото да проявяваш достойнство...

Виж целия пост

Редовен потребител

# 70 7 окт. 2014, 18:37 ч.

Минавах през центъра преди няколко дни и носех торба с банани и портокали.Видях едно момченце да проси и поисках да му дам стотинките ,които бяха в джоба ми .То обаче се огледа и каза:"Како дай един банан гладен съм.Ще ми вземат парите и пак няма да ям."Питам го кой ще му ги вземе ,а то мълчи и яде.Все пак му оставих и стотинките.
Много ми стана жал за детето.....

Виж целия пост

_Gabrielle_

Ентусиаст

# 71 7 окт. 2014, 19:36 ч.

Може и истината да е казвала жената, една приятелка даде на една жена 20 лв, нямала пари да се прибере, от Бургас била. Беше я помолила и за телефонен номер да й се обади да й ги върне. И след няколко седмици й се обади жената, върна й парите и й донесе прясна риба ... Та не всички са измамници. Пък аз веднъж си дадох последноте 20 лв от портфейла на една жена дето носеше на ръце дете, ама към 5-6 годишно и ми обясняваше как е болно а тя няма пари за антибиотика от рецептата ... Беше циганка и много вероятно ми струва да ме е метнала ... Ама като видях детето и ми се сви стомаха.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 72 8 окт. 2014, 11:16 ч.

Цитат на: veni35 в вт, 07 окт 2014, 18:37

Минавах през центъра преди няколко дни и носех торба с банани и портокали.Видях едно момченце да проси и поисках да му дам стотинките ,които бяха в джоба ми .То обаче се огледа и каза:"Како дай един банан гладен съм.Ще ми вземат парите и пак няма да ям."Питам го кой ще му ги вземе ,а то мълчи и яде.Все пак му оставих и стотинките.
Много ми стана жал за детето.....

Да, ето на такова дете с удоволствие бих купила храна. Горкото... ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

В

Викта-Тутка-Рачка

# 73 9 дек. 2014, 18:42 ч.

Историята с билета колко е изтъркана, ама понякога се явяват и истински случаи. Втора година бях студентка в Търново. Пътувам си с влак до Горна Оряховица и от там на маршрутката до Търново. Обаче си забрявам портмонето във влака. Явно съм го извадила да си покажа билета и така и не съм го прибрала. А може и някой тихомълком да ми го е измъкнал. Стигам до спирката на маршрутката пред жп гарата и започвам да ровя, ровя за това портмоне - никакво го няма. Притеснителна млада госпожица останах в потрес, че съм увиснала на Горна Оряховица. Звъня на приятелка от Горна Оряховица да я питам как да стигна до дома й, за да ми даде на заем 2лв за маршрутка. Тя си била заминала за Търново още на обяд. Звъня на друга приятелка да я питам има ли някой познат с кола да дойдат да ме вземат - нямало. Колко телефони въртях тогава... Никой не се вдигна за 14км разстояние да ме прибере. Накрая ми падна и батерията. И си го ударих на откровен рев на една от пейките в чакалнята. Не стига, че всичките ми пари за седмицата отидоха с портмонето, ами и лична карта, пропуски за общежитието, дебитни карти... всичко. Бях изпаднала в див ужас и паника как ще стигна поне до Търново. На пейка срещу мен седеше един дядо с 10-тина-годишната си внучка. Идва дядото и ме пита, ако може да ми помогне с нещо. И аз си му излях цялата история. Човека ми даде 5лв да стигна до Търново - толкова можел да ми отдели, но щели да ми стигнат. Няма да ви казвам, че още повече ми се прирева. Толкова "приятели" не искаха да ми помогнат, а един непознат възрастен човек се отзова с каквото можа. Носех тогава едно сребърно колие с висулка на Версаче/Булгари не помня вече каква. Свалих колието и го дадох на внучка му. Тя му се зарадва. И аз се зарадвах и се прибрах. После мама ми изпрати пари на картата на една приятелка, че да мога да се върна вкъщи и да си подам молба за нови лични документи. Няма да го забравя.
От тоя случай насам на възрастни хора винаги помагам. Колко пъти съм вадела пари от портмонето и хранителни продукти от торбите. Ако изпие парите, поне знам, че една вафла, един банан ще е изял. Пак съм помогнала. Дали ме лъжат не ме интересува вече. Но винаги, когато мога помагам и с храна и с пари. Цял живот на всеки възрастен човек по 5лв да давам пак няма да мога да се отблагодаря на човека, подал ръка в трудния момент.

Виж целия пост

Z

# 74 9 дек. 2014, 19:53 ч.

Цитат на: Lindie в вт, 07 окт 2014, 15:16

На мен пък вчера ми се случи нещо интересно, макар и не свързано с просене, но с човек, който трябва да съжаляваме, а някак на мен не ми се получи: докато чаках да си платя сметките вчера и тъкмо свърши цялата опашка, а зад мен нямаше никого, дойде редът ми и... появи се някакъв човек, който ми навря в лицето картата си за инвалиди и започна да ми цитира конвенции, според които той се ползва с приоритет. И така, отдели 30 секунди, за да ми обясни, че ТРЯБВА да бъде преди мен. Разбира се, не възразих, но дори не го погледнах в очите, защото много ме възмути това- нито изглеждаше болен, нито имаше затруднения с ходене, движение или каквото и да е... Та се чудя защо ли не можа да изчака една минута зад мен, вместо целият офис да разбира, че е инвалид. newsm78

newsm78

Най-малкото да беше проявил кавалерство. Явно хората обичат да ги съжаляват... и е по-лесно да молиш, отколкото да проявяваш достойнство...

Ами може да е бил с изрязан далак, присаден черен дроб и нефункционираща жлъчка. Трябва да си с рентгенови очи за да ги видиш тези неща, нали...но можеше и да изчака. Да! А може пикочният му мехур да не е издържал и да е трябвало да ходи по малка нужда. Всичко може.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Кое име да изберем? :)

6 526
27

Име за бебето

пресипнал глас

949
5

Детско здраве

Фетална морфология при др Пенков клиника Репромед, Плевен

543
1

Здравни заведения, специалисти

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.