Просяците в България?!

Била съм свидетел/участник в доста такива ситуации но има две,които никога няма да забравя.

В района на един от оживените пазари във Варна,обикаля едно дете което носи табелка с надпис от типа..."глухоням съм,помогнете ми моля!" Един прекрасен ден, един по възрастен господин го гонеше по доста груб начин и попречи на едно момиче да му даде пари...в този момент "глухонямото" се обърна и се провикна "абееееее,що ми пречиш на бизнеса?"

Другият случай е самата противоположност. Много популярна фурна,голяма опашка и един дядо ,който мина обиколи видя цените...погледна си жълтите стотинки в шепата и тръгна към вратата. Не продума нито дума този човечец, Просто се обърна и си тръгна, никога не ми е присядала така хапка,направо ме стегна в гърлото. Купих закуски и го догоних,още едно момче ни настигна със закуска и айрян в ръка.

monikss,

  

И аз така.
Срещнеш ли поредната циганка със спящо бебе, просеща пари "за хляб, како", веднага и предлагаш да я водиш до близката пекарна и да и вземеш една баничка. Да видиш как злобно гледат и бягат, че и ме псуват някои после.

Пролетта имаше един особено изнервящ тип, който просеше във влаковете на метрото (много хитро, никъде не можеш да му избягаш)  . Въпросният искаше пари за лекарства за ужасно високото си кръвно. Като му откажеш започва да крещи насреща ти, че ще се запали, ще се самоубие. Святка се на всеки който не му даде пари и така минава през целия вагон. Това, освен просия, си е и чиста агресия срещу хората. Засичах го три пъти, после изчезна, дано са го прибрали в съответното заведение.

Ужасни са, ама ужасни!
И нагли...тези дето стоят по улиците не чак толкова, но тези, които вървят след теб и буквално те преследват са ужасни.
Виждала съм и много циганки, които ходят по заведенията и досаждат на хората...някои кълнат. Направо страх ме хваща. По принцип гледам да мълча и нищо да не казвам, ама последния път на една циганка й казах "Изчазвай от тук" (бях на заведение седнала - външно) и тръгна да се маха, ама измърми нещо...не чух какво 

Болна тема. Много ми е мъчно като видя такива просещи, но на цигани не давам. От време на време давам на някоя баба или дядо, веднъж едната баба даже ми целуна ръката за благодарност, че и давам 1лв.  наистина ми става тъжно за тях.
Преди няколко години имаше една друга баба, която минаваше лятото по откритите заведения и продаваше цветя. Ако не купиш почва да кълне. Скоро не съм я виждала, не знам какво стана с нея.

По повод музикантите - лятото в Бургас има на всяка крачка, а наскоро даже видях и "илюзионист" и неговата "асистентка". Да се смееш ли, да плачеш ли. Отново на ключово място в града, събраха доста публика -> и пари. Постояха доста малко време, предполагам, че нямат право да развиват такъв "бизнес" където и да е, а те бяха на Часовника, на пъпа на центъра.
Та за музикантите - лятото са на всяка крачка по целия център и Морската градина. Изнервят ме защото не видях нито един с талант, а имаше един, който си беше донесъл и техниката и се виждаше, че не свири на китарата, която държеше, а музиката идваше от тонколоните 
Аз много си ценя спокойствието и зеленината в Морската градина ми дава това, от което имам нужда, но само като ги чуя отдалеч и побеснявам

А за "глухонемите"  Бях в Берлин и се разхождах в един много голям парк (не му знам името, в центъра) и видях няколко групи момичета, очевидно на 10-13 години спират хората и дават някакъв списък за попълване. Спряха и мен, но пишеше на немски, а аз нищо не разбирам. Поклатих глава и казах, че не разбирам (на български), и о, чудо, момичето ме разбра и ми показа графата, където пише за дарение (това го разбрах, защото имаше написани супи 2-5-10 евро, нямаше за какво друго да е). Дадох, вписах се, но след това се замислих, че момичето беше "глухоняма", пък ме разбра, че и на чужд език и говорех 

Сещам се за кое момиче говориш. Наскоро минах оттам, купувах обувки за детето ми и я видях и точно това се замислих, че често съм я виждала там и е било много отдавна и как така нищо не се е променило за толкова много време? Тези хора така си живеят и разчитат на минувачите да им дадат по някой лев и така да се издържат. Замисляла съм се, че тези хора се представят за хора с финансови затруднения, но всъщност просейки си изкарват добре и именно заради това много трудно давам на просяк дори стотинки.. Имам приятели, които имали са затруднения, спирали са им ток и тн, случвало се е от някои познат да искат пари за път или нещо друго, но не отиват да просят, колкото и да са затруднени, не се превръщат просенето в начин да се издържат .. Не знам, за мен просенето няма оправдание и не давам пари на просяци.
Има много възрастни жени, които продават цветя, коприва, плетени неща примерно, така по-бива. Все нещо правят за да изкарат някой лев, но да протегне някой ръка и да чака наготово нещо не ми се връзва... И накрая се оказва, че той днес разполага с повече пари от теб примерно.
И това е много вярно, на първа страница някой го беше написал, че ограбена жена няма да ходи да проси, ами ще отиде в полицията, ще се свърже с роднини и тн.

Пред Майчин дом на мъжа ми му предлагаха да им даде 5 лв и щели да направят така, че да му се роди момче. Той пък ги отряза с: 'Аз искам момиче!'

Навремето работех на централната улица на града, в който живеех, и имах възможност да им наблюдавам схемите. Зад просещите деца на практика стоеше един дебеловрат чичка, те му носеха "оборота", а той на тях - храна /сандвичи някакви/ и се грижеше да не ги закачат. Сутрин правеха "оперативка", 2-3 инструкции, един шамар зад врата и всеки по "работните места". Не знам за хлапетата какво оставаше, но поне гладни не оставаха. Доста вода изтече оттогава, но едва ли се е променило нещо.

Хаха, а за 10 лв. - близнаци. 

Преди доста години една моя приятелка от Варна ми беше на гости , решихме да запалим по една свещичка и отидохме до храм "Света Неделя" . Редим се чинно на една голяма опашка и към нас се присламчва мургаво хлапе . Като започна едни : " Како дай някой лев ма , гладна съм , моля те ! " , при което приятелката ми и предложи да й купи закуска , а онова ... "Кой ти иска  закуска ма , пари ми дай , да ти е.. м.....а " 
 Друг случай - работата ми беше свързана с активно шофиране . Карам един ден , спирам на светофара и един мургав "инвалид" с патерици започва тормоза на стъклото . Ми не му обърнах внимание . На връщане , пак по същия маршрут , но на пешеходната пътека по-нагоре спирам и гледам "инвалида" пресича . В един момент , позна колата и застана от пред като започна да ме псува . Е , аз не съм от най- спокойните хора и като ми падна пердето - газ на педала срещу него  . Мале тоя като хвърли патериците , като почна да търчи , същински маратонец    Аз спрях спокойно , отворих прозореца и започнах да викам на сащисаните хора - " Алилуя , чудо , сакатия проходи ! "    Хората ме изпроводиха с аплаузи , без  да искам в гнева си "излекувах " един досадник .

Не трябва да се окуражават хората да просят, където и да живеят те - в България, Шри Ланка или Тимбукту.

В някои страни- макар и не в изброените - има социална система, която може по-добре да предцени, от мен, случайния минувач, дали просещия е наркоман, алкохолик и т.н. и как да му помогне.

В други страни - по стечение на обстоятелставата хората по-лесно могат да се озоват извън системата и обществото, но даже и при тези случай, въобще не съм сигурна каква помощ е това, да подвърлиш някоя монета на просещ.

А за агресивни просяци- следва да има закони на общинско ниво, за да може веднага и на място да се реагира (от кварталния полицай, а не да се занимават съдилищата).

По принцип на всеки може да се случи да му потрябват пари и да няма, дори и да става въпрос за това да нямаш в брой или в левове. Да не говорим, че при средна заплата 500-600лв съвсем спокойно човек може да стигне до положение, в което наистина няма никакви пари. А и като знам как бавят заплатите на много места, съвсем не е задължително да си просяк за да ти се наложи да помолиш за помощ. Много хора нямат близки или са скъсали отношенията си от години- познавам много такива хора и мисля, че това е често срещано положение.

Ако видя човек, който ми изглежда в подобна ситуация, винаги помагам. Но ще разкажа един случай, който ме беше разочаровал много: една млада жена с малко дете- 3-4 годишно, веднъж ме срещна на улицата, но не в центъра, а на ул. Милин Камък- това е сравнително спокойно място. Детето плачеше, видимо не беше добре- много запуснато не добре гледано, стана ми жал. Тя ме спря и ми разказа, че нямат никакви пари, че спешно трябва да купи антибиотик за 15лв за болното момче, били ги изгонили от някакъв дом и нямали абсолютно нищо. Аз бях студентка и нямах много пари, дадох й 5лв, което за мен бяха много пари в онова време. Тя не се зарадва много, но ги взе, а аз предложих да събера дрешки и играчки и да й ги донеса следващата седмица. Уговорихме се за точен ден и час, тъй като аз исках да ги видя отново, защото ми беше много тъжно за детенцето. Е, разбира се, не дойде, чаках половин час, но никой не се появи, оставих нещата до близките кофи и си тръгнах... На връщане след лекции ги нямаше- вероятно някой друг ги е взел, което е хубаво. Тя ми беше казала, че живее на съседната улица при някакви хора, но така и не се появи за да вземе нещата, които бях подготвила в 3-4 големи торби...

А най-странното беше, че след 1-2 месеца на същото място ми се случи нещо подобно: бях паркирала там и качвайки се в колата, едно момченце, във 2-3ти клас, ме спря и ме попита дали имам някакви стотинки, защото е гладен, а няма пари. Изглеждаше съвсем нормално, с раница, явно връщайки се от училище. И аз му дадох пари, разбира се, но се замислих как може да ми се случи два пъти на едно и също място, с разлика 20-30 метра...

И на мен наскоро ми се случиха 2 такива случки. Първия път беше жена, на паркинга на Била, плачеше, че са й откраднали чантата. Каза, че идвала от Кюстендил, за да ходи на лекар, даже ми показа скорошен белег на шията си, бил тумор... стана ми мъчно, закарах я на автогарата и й дадох пари за билет. После колегата ми ми каза, че и на него му се е случвало същото. Схема

Вторият път пред МОЛа, близо до Окръжна, мъж с окървавена, ама прясно разкъсана и окървавена ръка плачеше с глас, че не искат да му помогнат в болницата. Сащисах се и направо му дадох 20 лв. Няколко дни по-късно го видя, отново с обилно кървящата ръка, но в центъра...
Много са изобретателни...

  Тъкмо щях да питам случвало ли ви се е да ви моли за помощ мъж с отворена рана на окървавена ръка. Плачеше и трепереше , трябвало му само кислородна вода да я промие докато стигне до болницата .   Ръката , от лакътя надолу пробита и разкъсана, ужасна гледка , втрещих се . Тъкмо да кажа хайде да ви закараме до болницата , приятелят ми ме дръпна. Каза му - не можем да помогнем , довиждане . И през целия път до вкъщи си говорехме за това , и аз наистина през цялото време го мислех този човек , дано да се оправи , намерил ли е помощ , или грим е била разкъсаната му ръка. Направо ми развали деня да го мисля , подминах ли човек в беда или  ми се подиграха на човешката съпричастност. Много омерзена се чувствам  , брутално. Гнусен бизнес , направо ми се повръща.

Страшна ревла съм аз, като видя възрастен човек на улицата, да проси, или да рови в кофата, направо с глас искам да вия! Ходя с насълзени очи поне в следващите 20 минути. Понякога по цял ден се чувствам ужасно, че с моя лев-два не съм направила нищо за човека, но какво мога да направя?  

Съвсем неотдавна, седим с моя в един бар, навън, и си приказваме, покрай нас мина една баба, мъничка, прегърбена женица, с две-три букетчета плевели в ръка. Моя като я видя, веднага скочи, бръкна си в джоба и каквото извади, към 3 лева и нещо, тръгна да ѝ ги дава. Жената му каза - аз така пари няма да взема, или си купи китка, или няма да ти взема парите. Пък моя нали е инатлив, та буташе парите на бабата, а тя изобщо не му се даваше. Накрая той се предаде, и каза че ще купи китка, колко пари струвала? Тя рече 6 лева. Тва е - или даваш 6 лева, или не ти искам парите. Била дала 10 лева на борсата сутринта, за китките. И така, дадохме ѝ 6 лева, какво да я правим, не искаше подеяния. Желязна баба.

Цигани, обаче - нямат шанс. Такива погледи им хвърлям, че изобщо не припарват.

monikss, браво, момиче! 
Щях да направя същото, а след това - да се съдера от рев.