Просяците в България?!

На мен лично ми се случи, нещо подобно  
Учех в град Х и така се стекоха обстоятелствата, че ме обраха същия ден малко преди да си хвана автобуса за родния град. Разбира се, за зла участ останах без пари, нямах и мобилен (тогава не бяха толкова разпространени) бях и по-малка и много притеснителна-лоша комбинация  
Реших да отида в една съученичка, поне 1 лев да ми даде за билет. Докато стигна до блока й вече ронех крокодилски сълзи   Плачех, първо заради стреса от преживяното и второ, защото силно се съмнявах да си е вкъщи. Докато чаках асансьора, във входа влезе жена, попитаме защо плача, аз и обясних, че нямам пари да се прибера и отивам да взема от съученичка. Най-учтиво ме попита колко ми е билета- казах 1 лв. За моя изненада жената си извади портмонето и ми даде последните си 2 лв. (други пари нямаше в портмонето).
Колкото и години да минат винаги си спомням с огромна благодарност за нея  

Така, че дами, монетата винаги две страни 

Случка от преди години на едно от първите ми работни места, преди да взема първата си заплата. Нямам много пари, нашите не можеха да ми дават и по спомен отивах цял ден на работа с едно левче. Което не ми стигаше за нищо - ама толкова. Със сандвичи от вкъщи и т.н. така се оправях / а бях и пушач/. Както и да е .
И всеки ден на път за работа едно прекрасно дете - просеше за храна на едно и също място. Не се сдържах и някои дни му давах по 40 - 50 стотинки. И много горда цял ден аз без пари, ама помогнала на детето. И един ден, както си вървя, хоп виждам "един ..." как му взема парите дадени от един човек преди това! Много болно ми стана! Ужас значи, с децата да спекулират е най-гадно!
Бях чела някъде и за "сестрите" които дрогирват децата, за да спят по цял ден в скута им   

dlpl мъжлето вечно бърза.  В случая помощта за оня лъжлив просяк е дошла заради това, че е казал, че е от родния ми град /малко южно градче на две граници - само този жокер давам  / иначе нямаше да се раздаде толкова. Но иначе е много съпричастен и винаги иска да помогне, включително финансово.

Аз преди време имах следния случай, като и до сега не мога да разбера изпързаляха ли ме.

Кантората ми е в центъра, на първия етаж. Вратата през деня често се оставя отворена, защото има и други колеги по-нагоре и клиентите не всеки път затварят входната врата.  Един ден бях сама, към края на работния ден и се звъни на вратат. Обикновено не отварям, когато нямам срещи насрочени, не знам защо направих изключение. Гледам на вратата една жена с бебе в количка.  При въпроса ми какво иска, тя ми отговаря, че детето е гладно, тя няма пари, а трябва да го нахрани със адаптирано мляко. Дали мога да й помогна, и ако да дали може малко топла вода да ползва. Не знаех какво да мисля. Дадох й 10 лева. Тя влезе с количката в предверието и каза "Сега се връщам" Изчезна и ми остави бебето. Виках след нея, а тя ми каза, че веднага се връща. 
След 20 мин нея още я няма, а аз се чудя какво да правя с детето, а то едно такова кротичко, седи си спокойно, гука, а аз
Тъкмо бях решила да звъня на полицията, когато жената се върна. Взела сухо мляко. Благодари, помоли за гореща вода. Аз и налях от електрическата кана, тя отвори кутията, направи млякото и си тръгна.
Не знам какво беше това и до днес. Все си мисля, че все пак съм помогнала. Не знам.

Имаше една баба на Патриарха и Асен /близо до Витошка/. Продаваше едни оръфани букетчета на тротоара с едни сърцераздирателни жалейки - сърцето да ти се скъса. Голям оборот правеше всеки ден, хитрушата.
В бизнеса с просенето си има територии. Не можеш да се намъкнеш случайно в центъра на София - няма да те търпят. На следващия ден ще ти хвърлят здрав кютек и гоу хоум. Хиляди старци мизерстват, ровят по кофите, но не просят на улицата. Видиш в супера как си броят стотинките, но няма никога да ти поискат. Не е прието за тях. Тези, които искат са си професионални просяци, които с това си изкарват хляба. Не че и те навремето не са били нещо друго.
Скоро купих от един дядо марка на Туристическия съюз. Обикаляше по заведенията. За техния клуб били парите, за туристическото движение. Човекът се държеше с достойнство. Поразпитах го, поговорихме си, купих му марката. И двамата се направихме, че сме сключили сделка.

Добре си направила, Magnolia. Не мога да си представя нормален човек, още по-малко жена, да постъпи иначе. 

Два пъти съм купувал продукти от магазин на
една и съща просеща жена.Тази същата ме е
питала и за работа, дори хамалска,но да не я
лъжели. Пари не давам, ако искат за хляб, им
предлагам да им купя, ако е за билет - билет,
но често отказват  .

Ох, това ми е болна тема...някак си не мога да подминавам хора в нужда, особено въстрастни. Сърцето ми се къса. Мразя да сядам по Витошка точно по тази причина. Не желая да ям и пия докато въстрастни баби и дядовци ходят дрипави да просят, но е факт, че 90% от тях са си точно професионалисти. Баба ми преживява с 5 лв.цяла седмица. Помагаме и, разбира се, но тя така е свикнала.

Моя позната ми разказа как има доста цигани където живее. По Коледа за празниците  знаете как е..ядене, пиене, и на нея и се приискало да направи нещо за децата. От внучетата си имала хубави и много запазени дрешки от чужбина, маркови , опаковала ги жената, вързала ги с паднелка, с много внимание за всяко подготвила пакетче с плодове, дрешки, дребни неща. Те дошли, взели ги, тя пърха от щастие...и после ми казва, като и се наложило да излезе по целия вход били разхвърляни нещата. Всичко скъсано и подхвърляно..подбрали плодовете и си заминали. Беше и много болно.

Затова, когато решиш да правиш добро го направи наистина за човек в нужда. Лично се ангажирай да проучиш с какво и как най-добре ще му помогнеш. Иначе просто не се захващай - ще те излъжат и ще страдаш после.

При моята работа също има такива хора, има и няколко циганки, работя в центъра на София. Не им давам, защото ми е ясно, че няма да са за тях... Иначе съм давала понякога на възрастни хора, но избягвам, защото не знам на кого да вярвам. Чат пат съм виждала едно момиченце, което продава картички по заведенията, веднъж си купих от нея, но повече не съм. Имало е и такива момчета, които влизат по заведенията, с бележки, че се глухонеми и продават разни дребни неща, купувала съм си от тях. А какво мислите за тези момичета и момчета, които продават книжки с идеята да помогнат на дома на Отец Иван, дали това е истинска кампания или е поредния начин за събиране на пари? Както и за тези, които по Витошка предлагат иконки с идеята да си купиш и после не знам... (не съм ги изслушвала), а и за тези, които седят и просят с бележка пред себе си, че имат нужда от помощ, независимо каква (обикновено е за здравословен проблем)?
По едно време лятото ми се беше случвало да засека момичета и момчета, които събират помощи за Animal Rescue, приюта, после прочетох във фейсбук страницата им, че няма такава кампания и това било измама...

Аз по-скоро се замислих при такава една ситуация, виждайки, че тя така или иначе няма пари в момента да си плати глобата, дали все пак кондукторът не би я оставил да си слезе на гарата, за която е тръгнала?

Виждала съм такива изпаднали хора в автобусите и все пак са ги оставяли да слязат на желаната спирка, пък после, ако успеят да ги глобят - успеят.

Зависи от човечността на проверяващите. И понеже някой беше казал, че няма как възрастен човек да се окаже без билет във влака, то той се лъже.
Свекърва ми е на 83 г, долу-горе здрава и предпочита да пътува само с влакове  Тъй като са я обирали многократно, а и тя е лесна плячка, че едвам се държи на краката си, носи символична сума в чантата си. Веднъж я качихме на влака и установихме, че билетът, който й купихме е останал в нас, в суматохата забравихме да го дадем.
Кондукторката искала да я смъква, тройни глоби (ест. тя толкова пари не носи - 3 пъти цената на нормален билет), жената ходила 2 пъти до машиниста, плакала и молила да я оставят, а на крайната гара ще им плати. 
Аз на възрастни хора винаги давам, съжалявам ги, че са самотни и са принудени да просят за да оцелеят.

просенето в Бг си е мафия/сигурно така е и в други страни, не знам/.

не давам пари, каквито и доводи да ми изтъкват, отминавам колкото може по-бързо. не ме гризе съвестта, откъде-накъде и защо да 'захранвам' мафията? може да са стотинки, но капка по капка -  вир, левче по левче- язовир. те експлоатират хора, разчитаки на милостта и състраданието на околните, т.е. свирят по тънката струна на душата. хайде холан, баламите са на привършване и дано им секне бизнеса колкото може по-скоро.

относно вероятните реални случаи на изпаднали възрастни в беда, то вина имат близките им, защо на мен да ми се прехвърля тази отговорност и аз да се чувствам виновна , че не съм отделила пари?

може да звучи грубо, но никой, никому не  е длъжен. живеем в материален, а не в идеален свят. 

И аз над възрастен човек или дете бих се съжалила и най-вероятно бих помогнала, дори и да не става въпрос за билет. Като студентка също съм имала дни, през които съм си броила жълтите стотинки, за да си купя нещо за ядене, та не е да не знам какво е.

Към мъжете във видима активна възраст и към ромки, използващи децата си, за да играят театро съм негативно настроена. Има един, дето все стои до месарския магазин и започва да моли за пари с един отработено жален глас. Ако си мека Мария, сигурно ще ти въздейства, но при положение, че е прав и здрав мъж, не виждам защо точно на него да помагам.

Нещо друго ми се е случвало, което доста ме озадачи. Едно съседско дете ми иска пари за вафла. Дадох му, обаче някак си се зачудих защо аджеба не поиска от баба си или майка си, ами спира съседите. Реших, че или е на диета и не му дават да яде сладко, или му трябват пари за цигари и излиза с предтекст вафлата.

Има една друга форма на просене, която лично мен ме отвращава. Става въпрос за просенето УЖ за някаква инициатива, УЖ за да ти се предложи някаква мнима услуга и най-вече УЖ, за да ти "спестят пари"  и просещите са толкова натрапчиви, че честно казано ги заобикалям отдалеч.

Много болно ми става, когато видя просещи. Много често отказвам, особено на майките с деца, които само това правят, те са част от "бизнеса" и парите не отиват за децата. На възрастни хора рядко отказвам. На номера с хляба/билета, придружен с премрежен поглед, не се връзвам, защото повечето искат пари за съвсем друго нещо. Но пак ми е гадно. Още като студентка засичах едно момиче на Пиротска с табелка Помогнете на сираците. Ставаше ми жално за него, обаче скоро пак го засичах, а са минали 7-8 години от първите пъти, в които съм го виждала, момичето вече порасна и се чудя защо не си намери работа/

Ама защо се чудиш? Тя вече си е намерила работа и то много по-печеливша от тази, която ти работиш.

Пари не давам никому. Ако някой ми се стори искрен и наистина гладен - купувам храна, пък ако ще да я хвърли и да ме напсува после. Но пари кеш - не.
Единствено пускам пари на уличните музиканти и то ако ми хареса как свирят (и там има мошеници и имитатори). Музиката е труд, който трябва да се уважава.

На мен ми е жал за децата, че ги използват. Не давам пари, защото така само бих стимулирала експлоатацията им още повече.
Една приятелка купуваше храна на просещите деца, зад гърба ѝ храната отиваше в кофата. Обаче, тя си беше упорита, душата не знаела дали пък някое детенце наистина не е гладно.