Един най-обикновен седмичен ден :(

Скъпа, DeVa®, през 70-те години на миналия век, по времето на строг морал, сигурен затвор, наказания за пола над коляното и коса под тила, в столицата е върлувал най-страховитият педофил-рецидивист, чийто еквивалент в най-новата ни история все още не е известен. Дано и не стане някой популярен с деянията на комунистическия образ.

В лагер попаднал и дядо ми- млад мъж, току-що завършил икономика, искрено и силно вярващ в комунистическия идеал, но открил зловеща злоупотреба с държавни пари в едно предприятие, където бил назначен като счетоводител. Наказа ли го с 45 дни труд в тухларната. Редом с него правел тухли и артист, оперен певец и художник, обвинени в уклон към буржоазната култура. Така че, имаш много здраве от мен, прекалено възпитана съм да пратя на майка ти, та да поставяш наравно затворници с присъди до хора, пострадали заради идеалите си, родителите си или наличието на жилище в центъра на столицата, да речем.

Да се опитам да върна темата към хубавите спомени.
Някой, от по-старите на години тук, знаят ли целия текст на песента:
Даки, даки, дундаки,
черно коте с мустаки...
?
Ако знаят, моля, да го напишат.

Другата песен, на която бих искала да знам целия текст е:
Отишъл.... до Букорещ,
от там се върнал цял таралеж...

e, хайде сега - чак пък стари, да беше използвала мъдри например 

иначе не съм ги и чувала тези песни, ако и да съм от най-хммм мъдрите в темата 

Ми рефрените идват от прадядо ми. Чак толкова мъдри не търся, но може някой да ги знае, от неговия дядо/прадядо...
Искам да науча малкия, все пак е родово наследство.

Разбира се. Носене на панталони чарлстон и земеделски идеи. Майка ми е била копеле, защото дядо ми не е могъл да я припознае, познай къде е бил. Баба ми не само, че не е послушала заръките да хвърли копелето някъде, ами я е кръстила и Божидара. Дар, Божи. Животът на майка ми е бил дълбоко белязан от цялото това нещо - подигравки в училище за копелето, беднотия и прочие. Когато е била на седем годинки, баба ми среща млад мъж, които не само я обиква, но осиновява и майка ми. Това е човекът, който тя по настоящем обожава и нарича татко, аз обожавам и наричам - дядо. Съдбата и се е компенсирала, дето е отнела родния и баща.
Но майка ми живя много дълги години в надежда да намери баща си. Знаеше къде му е къща и една година, като се връщахме от морето минахме през градчето, намерихме къщата и влязохме. Не мога да ти опиша какво се случи. Тя го попита - позна ли ме, а той знаеш ли какво й каза - Бонче и заплака. Това се случваше след повече от 35 години раздяла.  А баща ми, коскоджа ми ти мъж ридае като не знам и аз какво.
Не беше пушил от много години, защото белите му дробове са били увредени от лагерите, по които е размятан. Заради едни панталони. Тогава си запали цигара.
И се молеше майка ми да му прости. Ама какво да му прощава. Тя каза, че това е най-хубавото, че го е видяла. Попита го как сега я е познал, а той каза, че е знаел в кое училище учи и е ходил навремето да я гледа през оградата. За  повече - било го е страх.
После дойде един път на гости у нас, в София. Толкова му се радвахме, с моят дядо си приличаха. Едър, висок, бял, червендалест. Мама прилича на него.
После се обаждаше. После спря. Майка ми отиде да провери и казаха, че е починал, сам, като куче. А ние вече си го обичахме. Споделил на приятел, че не искал да казва на Бончето, не можело да го гледа, че нищо не ни е дал. Е как, нали ни има. Щяхме да си го гледаме, а на мама сега и е мъчно, че така стана.
Майка ми има сестра, някъде в Северна България, той по-късно се е женил и се  е родила тя, но нищо не знаем.
Това е. Заради едни панталони.
А всички по линия на баща ми са с отнети имоти, бити, изтезавани. Заради пустите имоти и заради кравите, дето не са искали да ги дадат на ТКЗС.

Първата песен са я пеели за Георги Димитров. Гледай филма "Вампири,талъсъми".

Ми не, несериозно.
И аз не съм очаквал че лулу ще ми казва дали да пиша или не някъде си.
Някак имам време за губене в момента, а това няма общо със сериозното и несериозното.

Много ми е смешно как винаги някой отсича, как нищо добро не ни чака.
Кои точно не ни чака нищо добро?
Че аз познавам достатъчно много хора, които и преди и сега са си съвсем в доброто, нищо лошо не им се случва, справят се, гледат си децата и без да пият вечер от зор.

Не, аз наистина не знам какъв ти е проблемът, честно... Нали ти се извиних- много си чувствителен явно; нали ти предложих да ми пишеш ЛС, ако все пак искаш да водим диалог- за да не разводняваме темата, а не за друго. Но ти, човече, държиш да се изходиш на мегдана. ОК.. И тъй като все още не си зацепил, предложих ти да не спориш с мен, не защото не искам да пишеш тук, а защото моето мнение за онова време е крайно ясно. Всъщност пет пари не давам кой къде пише. Но, да, четенето с разбиране е сложно.

Това не може да го напише мъж. Такава дребнавост.. Абсурд!  И на мен ми е смешно, чакай да го онагледя 

А сега се върни прочети пак.
Неодразбрала. Отново.
Може да върнеш поне 3 страници. Дано схванеш.
Ама надали.
Аз проблеми нямам. Ни в миналото, ни днес.
На лични не желая да си пиша с никой.
Не си ми съветско другарче.

"Откак дойде Офето,изтъня ми вратлето.Ой Дундаки, Дундаки,черна котка с мустаки!"
Пеели са я тази песен в края на 40-те в различни варианти. Можело е да си имаш проблеми ако те чуят от народната милиция.

Хахо, хахо... Не мога да коментирам вече, сълзи ми текат от очите и си ги бърша с дантелена съветска кърпичка. Да не вникна в дълбоката мъдрост на словата ти, клетата аз!

Аха, явно и прадядо ми я е пял, на мен ми е пееше без това за Офето.

Нино, много тъжно ми стана от разказа ти. Хубавото в случая е, че накрая баща и дъщеря се срещат.

Лили ,нямам представа какво е съветска дантелена кърпичка.
Ми така е то, на едни им текат сълзи от смях,  други не спират да мрънкат за живота,за строя,за децата. По-добре е първия вариант, все така да си.

И на мен ми е тъжно като си спомням. Съдбата си знае работата, тези неща доста добре са ни научили на някои работи и затова често гледам с насмешка на дребнавостите.
От друга страна ми е тъжно, защото можехме поне накрая да сме по-дълго заедно и оставам с някакво чувство, че този човек си е отишъл с огромна несподелена болка.

Във всяко едно време има добри и лоши хора, ситуации, както и бедност, убийства и прочие.
Според мен преди е било по - добре от много гледни точки, но естествено е, че е имало и хора, които са живеели зле.
Сега масово живеят зле.
Не ми се спори.