Един най-обикновен седмичен ден :(

Лили ,нямам представа какво е съветска дантелена кърпичка.
Ми така е то, на едни им текат сълзи от смях,  други не спират да мрънкат за живота,за строя,за децата. По-добре е първия вариант, все така да си.

Разбира се. Носене на панталони чарлстон и земеделски идеи. Майка ми е била копеле, защото дядо ми не е могъл да я припознае, познай къде е бил. Баба ми не само, че не е послушала заръките да хвърли копелето някъде, ами я е кръстила и Божидара. Дар, Божи. Животът на майка ми е бил дълбоко белязан от цялото това нещо - подигравки в училище за копелето, беднотия и прочие. Когато е била на седем годинки, баба ми среща млад мъж, които не само я обиква, но осиновява и майка ми. Това е човекът, който тя по настоящем обожава и нарича татко, аз обожавам и наричам - дядо. Съдбата и се е компенсирала, дето е отнела родния и баща.
Но майка ми живя много дълги години в надежда да намери баща си. Знаеше къде му е къща и една година, като се връщахме от морето минахме през градчето, намерихме къщата и влязохме. Не мога да ти опиша какво се случи. Тя го попита - позна ли ме, а той знаеш ли какво й каза - Бонче и заплака. Това се случваше след повече от 35 години раздяла.  А баща ми, коскоджа ми ти мъж ридае като не знам и аз какво.
Не беше пушил от много години, защото белите му дробове са били увредени от лагерите, по които е размятан. Заради едни панталони. Тогава си запали цигара.
И се молеше майка ми да му прости. Ама какво да му прощава. Тя каза, че това е най-хубавото, че го е видяла. Попита го как сега я е познал, а той каза, че е знаел в кое училище учи и е ходил навремето да я гледа през оградата. За  повече - било го е страх.
После дойде един път на гости у нас, в София. Толкова му се радвахме, с моят дядо си приличаха. Едър, висок, бял, червендалест. Мама прилича на него.
После се обаждаше. После спря. Майка ми отиде да провери и казаха, че е починал, сам, като куче. А ние вече си го обичахме. Споделил на приятел, че не искал да казва на Бончето, не можело да го гледа, че нищо не ни е дал. Е как, нали ни има. Щяхме да си го гледаме, а на мама сега и е мъчно, че така стана.
Майка ми има сестра, някъде в Северна България, той по-късно се е женил и се  е родила тя, но нищо не знаем.
Това е. Заради едни панталони.
А всички по линия на баща ми са с отнети имоти, бити, изтезавани. Заради пустите имоти и заради кравите, дето не са искали да ги дадат на ТКЗС.

И на мен ми е тъжно като си спомням. Съдбата си знае работата, тези неща доста добре са ни научили на някои работи и затова често гледам с насмешка на дребнавостите.
От друга страна ми е тъжно, защото можехме поне накрая да сме по-дълго заедно и оставам с някакво чувство, че този човек си е отишъл с огромна несподелена болка.

Във всяко едно време има добри и лоши хора, ситуации, както и бедност, убийства и прочие.
Според мен преди е било по - добре от много гледни точки, но естествено е, че е имало и хора, които са живеели зле.
Сега масово живеят зле.
Не ми се спори.

Тогава имахме държава. Тоталитарна. След като съборихме тоталитарната държава, останахме съвсем без държава, защото не успяхме да построим нова, нормална държава на нейно място. Това е основният, сериозният проблем през последните 25 години.И това ще се случи някой ден, надявам се.

А трагедиите винаги са лични, персонални.

Аха, сега те разбрах. Няма смисъл от спор. За теб е ок дядото на Нино да вижда дъщеря си само през оградата, но останалите (неясно кои и колко) да си живуркат относително добре.

Лични трагедии? Колко "забавно". Хиляди лични трагедии.

От къде тръгнахме, през какво ли не минахме, до къде стигнахме, какво ли ни очаква още в тази тема...