Един най-обикновен седмичен ден :(

  • 65 822
  • 879
# 615
И на Кральо Портальо много играехме.
Виж целия пост
# 616
И скобарките бяха хит. Много болеше!
Израснахме по строежите. Много се строеше в моето детство. А какви игри ставаха по етажите, след като си тръгнеха работниците!
Мъжът ми още помни боя, който му е хвърлил баща му, когато, прибирайки се от работа, видял собствената си плът и кръв да виси от 11-ия етаж на строяща се сграда и да крещи с цяло гърло: "Спасете нашите души-и-и!"
Е, конкретно неговата я спасил. По задника.
Виж целия пост
# 617
видял собствената си плът и кръв да виси от 11-ия етаж на строяща се сграда и да крещи с цяло гърло: "Спасете нашите души-и-и!"

Ужас  Laughing Laughing Laughing
Виж целия пост
# 618
Я, сега вече проумях какво пеят Бон-Бон. Joy Joy Joy Joy

""А - табара - ша
шабра - шаракака
Кака - мака - бара - ша
Шабра - ша - ра"

(после Е - тебере - ше.. итн)"
https://www.youtube.com/watch?v=PtuhLO7Qd08

Не го знаех това, не е от моето село.  ooooh!


Хихи и аз сега загрях, не съм го играла  Simple Smile
Иначе другите почти всичките съм ги играла. И на "Капитане, какво е морето" играехме - не видях да го е споменал някой. Много обичах и ръбчетата и "Рибарят и рибките" и "Двама са малко, трима са много" ... Ех ех ...детство
Виж целия пост
# 619
И скобарките бяха хит. Много болеше!
Израснахме по строежите. Много се строеше в моето детство. А какви игри ставаха по етажите, след като си тръгнеха работниците!
Мъжът ми още помни боя, който му е хвърлил баща му, когато, прибирайки се от работа, видял собствената си плът и кръв да виси от 11-ия етаж на строяща се сграда и да крещи с цяло гърло: "Спасете нашите души-и-и!"
Е, конкретно неговата я спасил. По задника.
брат ми успя да падне от 3-я етаж, слава Богу нищо му нямаше - тогава строяха Университета по архитектура. А като го построиха манията беше да се шмугнеш покрай портиера и да ползваш асансьора... в моето детство и моя квартал асансьорите не бяха много разпространени... и на "бззззз" играехме и още една игра имаше като жмичка, но с друго условие... забравила съм я и нея

А ръбчето... 3 прозореца на входни врати платиха нашите ония години  Mr. Green
Виж целия пост
# 620
Точно щях да кажа за ръбчето. Simple Smile
Виж целия пост
# 621
И на Кральо Портальо много играехме.

Имаш предвид "отвори, кральо порти" или е друго?
Виж целия пост
# 622
И на Кральо Портальо много играехме.

Имаш предвид "отвори, кральо порти" или е друго?
По мое време беше
Кральо портальо
отвори порти
за да замине
краля за войната
отворете - затворете
само един оставете!
Виж целия пост
# 623
Кральо Портальо отвори порти много сме го играли..
А ръбчето беше мания. И сега го играя с щерката. Ама няма такива хубави ръбчета по парковете, а на улицата уви вече не става....

Играехме си и с асансьора. Качва се едно дете, а другите дръпват вратите на някой от етажите и го засядат. Ако се случи някой възрастен да заседне по този начин си плюехме на петите бързо и се надявахме да не е разбрал кой е виновника за засядането...
Виж целия пост
# 624
Аз съм толкова древна, че помня кога се появи играта на ластик в нашия град и за нула време зариби всички момиченца, че и някои момченца.
...
Нищо не пеехме в началото, скачахме си тихо и съсредоточено. Броенето и припяването явно е принос на следващите поколения.
А на дама играехте ли? И там беше голямо подскачане. И почти нямаше дебели деца, напук на дебелите филии с масло, мекиците, палачинките и баниците на баба.

И аз съм от туй време - просто скачахме, на въже също скачахме - по един, по двама, че дори и по трима - редяхме се на редички, който сбърка върти въжето, докато друг сбърка, играехме и на стражари и апаши, фунийки също, но след като напълнихме мрежите за комари на комшиите, баща ми ни отне хммм как се наричаха тези, от които се изстрелваха фунийките... забравила съм. Народната топка беше любима, и футбол играехме - момчета и момичета  Mr. Green

Боже, това е моето детство! Така растяхме ние, древните, в миналия век.  Mr. Green Но пък беше прекрасно.

Леле и  моето детство видях тук  Hug

Играехме една игра на "Държави" - чертае се голям кръг и се разделя на броя на играчите; всеки си избира и пише име на държава; после един застава в кръга, а другите се отдалечават от него - целта е докато този в кръга преброи до 3, ти да се приближиш, но да "замръзнеш" на 3, за да не те види движещ се броящия ..., които стигне пръв до кръга има право да си "зачертае" с неговия цвят тебешир част от държавата на броящия - да си присвои част един вид Simple Smile ... Готино беше ... Все се карахме кой да бъде СССР и кой ГДР  Joy
Виж целия пост
# 625

А ръбчето беше мания. И сега го играя с щерката. Ама няма такива хубави ръбчета по парковете, а на улицата уви вече не става....


Ръбчето при нас беше комбинирано, май и казвахме "гамИ":
От определено разстояние първо правиш 10 ръбчета, после минаваш на стена с топката и пак на ръбчето и така 10 нива...
Позабравила съм вече, но имаше завъртания, пляскане и други сложни маневри, докато се мине играта.

Сещам се, че много играехме и на "държави". Аз пишех САЩ и спорех с децата написали "Америка", че това е едно и също  Crazy
Виж целия пост
# 626
А цветната гоненица помните ли? На една такава да се хвана за едно зелено листенце увиснах на една ограда, скъсах си, моля забележете- дънките, бели при това. Как не си разпрах и дупето не знам.
Виж целия пост
# 627
И на Кральо Портальо много играехме.

Имаш предвид "отвори, кральо порти" или е друго?
По мое време беше
Кральо портальо
отвори порти
за да замине
краля за войната
отворете - затворете
само един оставете!

Отвори кральо порти, отвори кральо,
От де да мина кральо, от де да мина?
Отворете, затворете, един оставете...

И тук ми се губи....
Не било кралю, а Гальо.......

http://bg.m.wikipedia.org/wiki/Броенка
Виж целия пост
# 628

По мое време беше
Кральо портальо
отвори порти
за да замине
краля за войната
отворете - затворете
само един оставете!
Точно и аз така го помня Simple Smile.
После тоя "единия" трябваше да избира между две думи, и в зависимост чия парола е избрал, застава зад съответния. Когато всички се разпределят, зпочват да се дърпат (май като на Кър).
Виж целия пост
# 629

А ръбчето беше мания. И сега го играя с щерката. Ама няма такива хубави ръбчета по парковете, а на улицата уви вече не става....


Ръбчето при нас беше комбинирано, май и казвахме "гамИ":
От определено разстояние първо правиш 10 ръбчета, после минаваш на стена с топката и пак на ръбчето и така 10 нива...
Позабравила съм вече, но имаше завъртания, пляскане и други сложни маневри, докато се мине играта.

Сещам се, че много играехме и на "държави". Аз пишех САЩ и спорех с децата написали "Америка", че това е едно и също  Crazy
При нас ако тупнеше топката след като се отрази от ръбчето имаш 5 точки.  Ако я хванеш без да тупне имаш 10. Ако се наведеш и я хване детето зад теб имаш 100. И се играеше от два отбора.

А за държавите бях забравила правилата-добре че ми напомнихте... Embarassed
Тогава специално гледах на картата за по-екзотични държави, за да "блесна" със знания.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия