Един най-обикновен седмичен ден :(

Аз отлично правя разлика в носталгията по детството и носталгията по един безумен, ненормален и нечовеколюбив строй, така че от него, строят, нищо, ама нищо не ми липсва. За съжаление обаче и до днес се сблъскваме с него навсякъде.
А на младежите, които само по разкази съдят мога да кажа, че ако прекрасните поддръжници на именно този строй не бяха окрали всичко, включително и пенсионния фонд, бабите ви щяха да имат пари за лекарства.

Точно тогава имаше в пъти по-добро отношение, грижа и хуманност. И да, беше строй.
А след него започна безкраен разпад, във всичко.

Подкрепям изцяло написаното от Argent.

За апартаментите - изразът дадоха означаваше, че имаше различни форми на разпределение на жилищата. Като крайно-нуждаещи се, по лихвоточки, на различни ведомства, на активни борци  , но всички си ги плащаха.
Не съм чула някой да има жилище подарък.

Не сте ли се замисляли, че това сега е резултат от това преди?

Не си ли спомняте как сте завиждали на другарчето си, което има молив с ягодки?

Никога не съм завиждал на другарче заради молив. Или подобни. Що за тъпотии.
Не е по темата, но това сега, е резултат от онова преди близките десетина-петнайсет години, а не преди 50.

Ами не, не се замислят. То тогава имаше и едни богопомазани, за които наистина си беше добре. На нас никой не ни "даде" жилище, а и не ни беше разрешено сами да си го купим, защото, въпреки, че живеехме 4ма възрастни (родителите ми и две баби) и едно дете (аз) в 50 кв. м. под общински наем не бяхме картотекирани като крайно нуждаещи се.
Не успяхме и до Чехия да отидем тримата с мама и тати, защото партията повели - или двамата родители без детето, или единият родител с детето.
Баба ми е останала вдовица (дядо ми не е преживял "строят") с две деца, откраднали са всичко, което са притежавали и не е имала право да работи.
Баща ми е бил дете на 15, когато са го изгонили от града и не са му разрешавали да учи.
Историята на семейството на майка ми е много подобна.

Онзи строй научи хората как да не работят, как да чакат, как да не отстояват правата си, защото оня е син или е партиен секретар. Научиха се, че някой винаги ще им даде, че някой им е длъжен.
Как искате някой, който е продукт на онзи строй, да промени нещата? Има време, ще се променят, но трябва изцяло да се обновят хората, да няма спомени за тогава и да няма деца възпитани от родители, живели по онова.

Предполагам, че строя е имал и хубави страни, не ги знам, не ме интересуват.
Мое мнение е, че строят не е трябвало да идва.

Не. Даваха на Партията. Вземаха от селяните и от гражданите и даваха на себе си.
Също като сега...

Но. Аз не тъжа "по онова време".  Напротив. Радвам се, че се отървахме от това комунистическо мракобесие. Но пък детството ми е мило и свидно. И аз като Тино разграничавам двете неща.

Истините са разнолики.
Ние не сме били богопомазани, а най-обикновени бачкатори.
И до Прага се разходиха нашите, и до ГДР, без драми. А апартамент ни "дадоха" точно на база лихво- точки и критерий-крайно нуждаещи се, защото живеехме с баба и дядо на 50 квадрата.
И са си се изучили нашите. Въобще не са на активисти деца, напротив.
И от нас обаче никой не тъжи точно за това, спокойно.

Разбира се, че е така.
Но не се хвърляй в спорове, само ще си изгубиш времето.

Според мен това, че другарчето има моливче с ягоди и тоблерон, пък аз нямам, е нищо в сравнение с това да бъдеш оставен без покрив над главата си, без хляб (защото сега има И такива хора), неизлекуван, а често и направо умиращ, защото не можеш да си платиш лечението. Както и да е, истината е, че всеки гледа от собствената си камбанария и според това именно какво той самият е преживял. За мен е нормално и логично да вярвам на моите роднини, защото са всички до един интелигентни хора и не са от т.нар. "работническа класа", които жалеят по славните времена, когато са си пили кафето с другарите в завода. Особено пък майка ми и баща ми са сравнително млади хора, и са на мнение, че точно след 90-та година е дошло масовото разграбване и разруха, разпродаване на безценица на цяло българско функциониращо производство, което десетилетия наред е осигурявало работа на милиони българи. И наред с всичко това, понеже споменах, че са интелигентни хора, освен много хубави неща, са ми разказвали и естествено, че е имало много несправедливости и простотии, като например да те изгонят от работа, защото си отишъл на църква на Великден. Но въпреки всичко, все пак народът не е бил изправен пред геноцид, не е било нормално да ровиш в уличните контейнери и да ядеш оттам, на пенсионерите пенсията не е свършвала след като си платят тока и си купят хляб за първата седмица от месеца, младите хора са имали реалната възможност да се реализират тук и да създават семейства тук, без затруднения да го изхранят и издържат това семейство, както и да си позволят лукса да имат по две и по три деца без да са лишени от нищо. Аз не виждам тези възможности във времето, в което в момента живея. За съжаление бих определил днешните времена като крайно жестоки и ужасяващи за доста хора. За други пък може би са задоволителни. Затова казах, че всеки преценява според собствената си призма.

Ъхъ, ъхъ, ей на.
За какво ли споменах...
Стана ми Л.О.Ш.О.
Продължавам с лигавите постове, сериозните ши си ги пиша на лист.

Истината е различна за всички. Не ми се спори, защото от подобен спор няма полза. За някои това време е било страхотно, за други, като мене, свързано с проблеми.

Абсолютно! Имало е и много хора, които нищо хубаво не се видели от "оная" система. Не виждам и обаче сегашната да е по-малко жестока.

Сегашната като не ти харесва и си вдигаш чукалата. Тогава това беше невъзможно.

Зверствата при налагане на соц-а е добре да не се пропускат удобно, когато се правят сравнения.
Говорим за загубени животи...