Един най-обикновен седмичен ден :(

  • 59 116
  • 879
# 750
Много по-малко жестока е, за Бога! Няма разстрели, лагери, страх! Дядо ми се връща от Белене в каруца, тежи 38 килограма. Напсувал един комунист. Отнемат им всичко, живеят в мазе. Прадядо умира. Бабаами с децата е изселена в Делиормана. На яболковата ни градина, където дядо е носил на всяко дръвче с каруца вода, правят краварник и уморяват животните ни. Земите ни ги няма вече. Баща ми и чичо ми живеят живот на прокълнати, не им дават премии, хубава работа, служат в трудови войски, тормозят ги, заплашват, следят.

И не е вярно, че по комунизма нямаше бедни. Имаше и още как! Земеделските пенсии бяха 26 лева, зорлем ги докараха до 32. Само дето не беше удобно да се сополивим за бедните, а си се разжалил, а са те привикали.

Съжалявам за баба ти, но по комунизма скъпите лекарства, които не е могла да си купи, просто ги нямаше. Внос по втора направление. Само за ценните, правоверните, връзкарите.
Виж целия пост
# 751

Съжалявам за баба ти, но по комунизма скъпите лекарства, които не е могла да си купи, просто ги нямаше. Внос по втора направление. Само за ценните, правоверните, връзкарите.
В правителствена болница. За тези зад черните перденца, за тези, хранени със специалното снабдяване и тези с международните паспорти.
За комунистическите велможи, графове и барони и техните подгласни-АБПФК!
Виж целия пост
# 752
Не виждам и обаче сегашната да е по-малко жестока.

Бедна ти е фантазията какво щеше да се случи на теб, близките ти и дори неродените такива за един Harlem Shake в училищния двор, затова ги пишеш тези работи. Въобще не можеш да си представиш последствията, сигурна съм.
Виж целия пост
# 753
Сегашното положение е в следствие на години комунизъм. Налагането на режимът в България е свързан с терор и убийства. С кражби, отнемане на имущество ни какво ли не още.
Виж целия пост
# 754
Не е коректно, нито морално за отличителни черти на комунизма да се приемат жилищното строителство, болниците и заводите - това се случва и в страни без комунизъм. Хем и доста по-добре.

Това, което прави комунизма уникален, бяха лагерите, разстрелите, мизерията и страха. При 30 000 разстреляни, при 100 000 разорени, при десетки хиляди лагерници, при милиони сплашени, да говорим за "предимства", още повече илюзорни, е кощунство.
Виж целия пост
# 755
Меко казано кощунство.
Виж целия пост
# 756
Не е коректно, нито морално за отличителни черти на комунизма да се приемат жилищното строителство, болниците и заводите - това се случва и в страни без комунизъм. Хем и доста по-добре.
 
Не смятам, че събарянето или гоненето на хората от къщичките им и натикването им (почти насилствено) в панелни казарми се брои за жилищно строителство. Ще дойде един прекрасен ден, когато тези казарми ще стърчат точно като паметника 1300 години България, а хората ще бягат пак по къщите си...

Не мисля, че строенето на промишлени гиганти с неефективно производство, управлявани от хора без образование , взети от крайните квартали се брои за промишлено строителство или за "индустриализация"..
Тези същите гиганти стояха , стояха и паднаха...

Целия този строй стоя, стоя и падна-защото нямаше как да се случи друго. Това е един терористичен строй който не спазва никакви природни или икономически закони.

Това, което остана от него е нашето детство, спомените ни и горчилката от лошия късмет на нашата държавица...
За велможите и партийните графове и графини обаче нищо не се промени, защото те продължават да живеят в държава, в която нямат опозиция, няма съпротива срещу тях и са напълно убедени в своята безнаказаност!

Виж целия пост
# 757
Носталгията на много хора по "онова" време всъщност е носталгия по една част от живота им, за някои детството, за други младостта. Поглеждайки назад, не си спомням лошото/например, че съседското дете ядеше тублерони от корекома, пък ние само гледахме и събирахме опаковки Mr. Green/, там някъде е останало безгрижието на детството с всичките му радости.

Аз не съм живял във въпросното време, защото когато съм бил 4 годишен, то си е отишло, но откакто се помня слушам хилядите подробни разкази на моите близки за "онова" време. Не мога да бъда сигурен дали това, което ми разказват, е било обективната действителност, но в едно мога да бъда сигурен - определено носталгията на родителите ми и техните родители не е носталгия към младостта, а си е осъзната носталгия към конкретната епоха, защото са живели добре и нищо не им е липсвало. Нулева безработица, безплатно здравеопазване, функциониращи на макс фабрики и заводи с хиляди работни места, висока раждаемост, пълни училища и детски градини, хора, които имат пълната възможност без всякакви притеснения да си погасят кредита и веднага да изтеглят друг, а след това още един и още един, без изобщо да им мине през ума дали утре няма да са на улицата или дали ще имат работа. Това виждат те. Дебело подчертавам, че аз, който не съм живял в тази епоха, не мога да бъда сигурен, дали това, което съм слушал, че е било, е било наистина. Сега обаче аз мога да вярвам на собствените си очи. Какво виждам аз - стресирани и обезумели хора, хора, които, ако нямат пари, нямат право на здравеопазване, нямат право на образование, нямат право на живот, ровещи по кофите пенсионери, обезлюдени села, ниска раждаемост, закрити училища и детски градини, виждам себе си и още куп други мои приятели и познати, които не знаем утре къде ще работим и дали въобще ще работим, не се виждам себе си в близките години да имам дете, не поради нежелание да имам такова, виждам след около 30-40 години мангалите и тяхното племе да са мнозинство, а не малцинство, виждам хиляди хора, тичащи към терминал 2 да се изселват и не на последно място - виждам един много скъп за мен човек - милата ми прабаба, лека й пръст, която живя до 90 години, и на която в последните години от живота й се наложи да пие доста лекарства, но, поради факта, че пенсията и бе около 200 лв, казваше, че важното било да си купи лекарствата за сърцето, че то било най-основното, а останалите 4-5 препарата, които трябваше да взема задължително, не били важни. Трябваше да ги взема, и може би ако ги беше вземала, щеше да живее до 100 години. Тогава аз бях студент и ми се свиваше сърцето като я гледах и от безсилие, че не мога да й купя недостигащите й лекарства, за да й помогна. Не искам един ден да съм на мястото на баба ми. Тя също жалееше по онова време. И може би, ако имаше възможността да прекара последните години от живота си точно в това въпросно време, щеше да си купува всичките лекарства и да доживее до 100 години.

+1
Виж целия пост
# 758
**Sisi**, наистина ли?! След като прочете какво са написали и останалите по-горе... Не спирам да се удивлявам, значи... ooooh!
Виж целия пост
# 759
Най-доброто, което прави българинът, е да плюе, да отрича всичко, да се оплаква, да завижда и да злобее. В никакъв строй и в никакво време няма да се чувства добре. По-добре да сменим темата! Peace
Виж целия пост
# 760
Най-доброто, което прави българинът, е да плюе, да отрича всичко, да се оплаква, да завижда и да злобее. В никакъв строй и в никакво време няма да се чувства добре. По-добре да сменим темата! Peace
Амин!
Виж целия пост
# 761
Най-доброто, което прави българинът, е да плюе, да отрича всичко, да се оплаква, да завижда и да злобее. В никакъв строй и в никакво време няма да се чувства добре. По-добре да сменим темата! Peace

Именно.

Точно тук пишещите едва ли са били в лагери, ама нейсе!

То понеже сега няма хич терор и убийства.

Да спомена и подчертая, че не жаля за онова време, но и не отричам хубавите неща.
Виж целия пост
# 762
И в миналото, и днес, хората живеят различни животи в различна България сякаш. Всеки режим има своите предимства и недостатъци.
Виж целия пост
# 763
Трябва ли да съм преживяла обсадата на Ленинград, за да вярвам, че се е случила, че довела до масова жестока смърт и канибализъм?

Чудесно беше онова време за семейството ми. С малки изключения. Като например, когато дядо ми получи инсулт, дори и като човек на висок пост, чака три денонощия доставката на животоспасяващ препарат.

Хубавите страни на комунизма, т.е. популистките, ще ги плащат и внуците на внуците ми.


Виж целия пост
# 764
Точно тук пишещите едва ли са били в лагери, ама нейсе!

А, ако имаме такива близки, може ли да кажем нещо или пак ни е забранено, другарко?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия