Мисти, честито спане!
Дано не съм те разстроила с разказите за свеки. Майка ти само тя губи, че не е до прекрасните си дете и внуче.

Сега не целия зор и пералня ще ремонтираме....Не знам докога ще издържа тотално разхвърляния апартамент, отворените чекмеджета и потрошените мебели. 
Иначе вчера бяхме на преглед и са му чисти гърдите, явно отминава вече.
Сега нямам време да се погледна изобщо, само се чудя понякога дали е ритало бебето и толкова. Не се замислям защо ме боли тук или там, защо и какво мога и не мога да правя. Хапвам колкото да не умра от глад, защото нямам никакво време. Всеки ден си обещавам да започна да се храня като бременна и всеки ден просто ям нещо, което е останало от готвеното на Еми или има просто в хладилника. Единственото за което си угаждам е следобедният сън! Това си е моето време, което си е само за мен и .....го проспивам
Но да ви кажа тази бременност не ми е нещо на сърце, не се чувствам онази красива бременна мама, дето гордо пъчеше корем насам натам... сега...хм, сега няма да ви обяснявам всичките си чувства, че е нещо страшно!
Обичам си малкото човече вътре в мен и чак ми е гузно, че не му говоря и не му обръщам внимание както на Емито преди. В темата за януарски бебета само чета как им пускат музика на коремите, как правят това или онова....а аз се сдухвам, защото просто се чудя как да опазя корема от буйствата на каката(която хич не е кака). Плюс това вече като знам какво е да раждаш хич не ми се разправя! хаха, да точно разправия е за мене цялата работа
Но както и да е - ние мамита минахме много заедно и ще има да минаваме - бременност, раждане, кърмене, захранване, болести....всички щуротии, всичко! Хубаво ми е! 






Да можеше да ги редувам, ама не се очертава.
Каза следващия месец да я заведем. Аз не се натиснах и така. Дано поне на година и 4 месеца да разберем колко тежи и колко е висока. Но е видимо пораснала. Препоръчани теми