Мъжът ми сам ми е казвал, че през първите години на детето се е чувствал излишен. После я научи да кара колело, да плува, да брои и да смята, сближиха се сякаш и сега си имат техни си занимания, в които аз нямам място.
Това много ме радва, защото тя беше буквално залепена за мен първите години от живота си и не съм вярвала, че някога ще се привърже така към баща си. 




. Вечер като се прибере от работа и много се занимава с малчо. Гукат си, говорят си, изграят, излизат двамата "по мъжки" на разходка, за да мога аз да си почина (т.е. примерно да измия банята), но като цяло не мога да се оплача. Ама и аз съм мрънкащите и цупещите се 
Аз с двете госпожици сутринта се изнасям към главната за среща с приятелка и нейните деца.А мъжо ще пече патладжани и чушки.
за такива симптоми и при никнене на зъбче не знаех.
ми викам и аз ще чакам тогава 

Незнам за вас, но направо ме е срам от себе си, колко съм била надъхана преди да родя, как нямаше да давам биберон, че променя захапката, че ще го калявам и няма да го навличам, за бънджито казах, за още 100 неща много ми разбираше главата.......и сега всичко за което се заричах естествено не го спазвам.....то на приказки си е едно, а реално съвсем друго
Добре че ММ не ме бъзика, че нали много знаех

Моят нещо май се ентусиазира с подходящото побутване (нон стоп мрънкане и закани) и днес цяла сутрин си се занимаваха, да видим до кога ще е така



Тази сутрин даже ме остави да поспя и го взе в хола. Не мога да се оплача. През нощта, ако хленчи също той става (освен ако не е гладен и тогава аз ставам). Абе без него би ми било трудна работа, но и той много държи ВИктор да познава и майка си и баща си. Демек малко ревнува, че сме повече време заедно и гледа да наваксва Препоръчани теми