Великобритания - тема 54 Есенно Зимна

Мери, ти си споменавала и друг път че детето не обича промени. Може би това да е.

Сега тук не говорим за гимназиална възраст, а всъщност за смяна на училището след началното училище в България да влизат в прогимназия (и след това гимназия). Така че тийн бунт срещу родителите и тн едва ли е. Ако някои е сменял училище след 4-ти клас, е това е.

Шансът да се влезе в едно такова супер селективно грамар училище е малък (поне 10:1), но допълнителните умения и тн ще са винаги в полза за която и прогимназия да отиде. Ако се занимаваш с нея в къщи няма ли да е по-добре? Със сина ми това правихме и за мен беше интересно да си припомня. Но пак да кажа насила недей, няма нужда, само стрес. Лека-полека с много говорене и обяснения.

Моите и тримата не искат да ходят на българско съботно училище. Най-голямият (10г) открито роптае, защото му е трудно, а другите двама (заедно са в предучилищната на 6г и на 4г) направо си реват не само в къщи, но и вътре при госпожата. Зор беше сега в началото, последния път само 4г си порева и бяха седнали на един стол с брат му. Но ходят, няма как трябва да се научат да четат и пишат (а не както обикновено говорят "моето дядо" и тн като лични жители от Факултето). Аз имам и заден мотив, да имаме с мъжа ми 3 часа да се видим на кафето поне сами  

Ell, за жълтите страници  при нас е сезонно през лятото само. Тази година пак ми писаха дали ще разнасяме с Филип. Питах го той каза че сега пари не му трябвали, всичко си имал, а и имал да учи за изпитите , но да съм благодаряла че го потърсили. Догодина, имам втори юнак на които може да му трябват пари и да работи, ще видим.

Мърморанке, само от влагата ли е? Да не тече и покрива? Говори със собственика, да видиш какво и той ще предложи.
Аз също съм учудена и объркана и след много разговори с различни хора, взимаме това решение, не е просто от днес за утре, както изглежда във форума може би. Понякога не е толкова просто добро или лошо училище, а и ако едно училище е добро за едни деца, може да е лошо за други. Все пак не сме изкарани под матрица, което от една страна е прекрасно, но от друга прави живота ни по-труден, а това да си родител още по чалънджинг. Брат й без да го моля разговаря с нея и той е изненадан от тази й реакция.
А за потенциала е много важно и психическото състояние, не просто да правиш нещо защото така болшинството считат, че е правилно и по-добро, а го правиш защото това е твоето желание, носи ти удоволствие, прави те щастлив. Мислиш ли че ще стане добър лекар от човек, който е станал такъв, защото така е по-престижно и защото така е направил родителите си по-щастливи? Аз лично за моята професия мога да кажа, че ако нямаш пашън ще ти е по-трудно, а още по-малко ше си щастлив и удовлетворен.

GI, мен ако питаш шансът е дори и по-малък за това училище, като гледам цифрите, колко места имат и колко деца кандидатстват  Ние продължаваме да работим в къщи, такава ни е уговорката уж, за да поддържаме нивото, а не заради училището  Аз специално се кефя на математиката, английският ми е по-труден, но пък научавам много нови неща покрай децата.

Не знам от какво е, честно казано, там, където тече оранжевата вода има комин, и само покрай него тече така, но пък две от трите външни стени са мокри, едната изобщо не е. От 2-3 дни не е валяло, някакъв конденз е, не е теч май. Поне леглото ми е на сухата стена, но имам два кашона с книги и пъзели и се притеснявам за тях, кашоните определено се усещат влажни на пипане. Хазяина със сигурност знае за проблема, като знам на какво прилича останалата къща много се чудех защо толкова бързо боядиса стаята преди да се нанеса, кой знае какво е било преди това, значи и преди е текло така... Ще гледам да отварям прозореца докато ме няма, да се проветрява, но не знам дали само това ще помогне... Бърша стените също, но мазилката е подпухнала на едно място и то доста... А кашоните са точно в ъгъла между двете мокри стени и нямам къде другаде да ги сложа...

А толкова пари за качествен влагоуловител наистина нямам

Леле, МГМ,  тъкмо си викам пооправи се тва момиче, а ти пак си попаднала в някаква къща на ужасите
Момичета, като чета за успехите на вашите деца, така се възгордявам, все едно за моите става въпрос:) Браво!!
Относно училищата,  малко ми е рано още,  но все ги мисля и ми е толкова мътно. Дали ще мога аз да й помагам ако има нужда.... Особено с тая математика....
Времето е малко потискащо, но като си надуя музиката в колата не ми пречи
Започнах добровилка в училище за специални нужди до моята работа. Ходя през обедната почивка. Така хем правя нещо,което ми харесва, хем не се размотавам по автобуси. Дечицата са страхотни. Толкова са умни и греят като слънца!
Предложиха ми да започна кати миддей супервайзор, обаче това ще ми отнема по два часа на обдят и шефът не би ми разрешил. Макар, че не ме бърка да стоя и до покъсно.
В същото това училище ме похвалиха,  че езикът ми е много добър,  а аз направо не знаех какво да кажа, като знам колко неща не разбирами още.
Нищо де
Не съм чела всичко, което сте коментирали.
Аве, честито!
Ако съм изпуснала някого, моля да ме извините.

Пожелавам ви усмихнат четвъртък

О, къщата е кошмар, ама засега няма по добро. Имам покрив над главата си, ще оцелея. Спомням си с носталгия за предишната "квартира" в къщата на онези и как си го бях направила като за списание... После се сещам за всичко останало там и ми минава носталгията.

Тук пък времето е хубаво. Мисля си какъв късмет извадих с работата си, по специално със смените и това къде работя. От 10.20 до 2.20 е страхотно работно време - не ми се налага да ставам рано или да приключвам работа късно вечер, ставам си нормално към 8-8:30, оправям се без да бързам, имам време за всичко, отивам на работа, работя четири часа, работата ми е такава, че няма кой знае колко по натоварени дни от други - дали има огромна опашка или идват един по един, за мен няма особено какво значение (освен миналите четвъртък и петък, брр), приключвам към 2:30 и се прибирам, имам време да си почина и да свърша това-онова. Събота и неделя са си за мен. That said, миналата седмица се записах за извънредни часове, трябва да почнат от другата или по другата седмица, надявам се да ме викат по цял ден. Май е заради празниците. Та си мислех за тези, които тепърва идват на работа, когато аз си тръгвам, това е ужасно, нито сутрин имаш кой знае колко време, нито вечер. Днес замествам колежка от 12 до 4, много тъпо работно време. А и с моето винаги има шанс да ме помолят да остана след работа защото някой се е обадил сутринта, че е болен. Абе, късмет Дано се задържи хубавото време

Да, поне си намери по нормална работа за което те поздравявам:) радвам се, че се чувстваш по добре )
Ще се нареди всичко с времето.
Хора, дайте идея за подарък на двегодишно момченце? Чудя се дреха ли, играчка ли, двете... Голям зор ми е с Теза подаръци... Нямам никакво въображение:)

Merry, напълно ти съчувствам за реакцията на дъщеря ти относно школата за уроци. Ние наскоро сменихме училището, в което моите две момчета бяха много щастливи. Причината - големия беше приет в grammar училище. Малкият, който сега е year 4 отначало беше много ентусиазиран като казахме, че трябва да се преместим заради училището на големия и това значи ново училище и за него. Когато обаче дойде първия учебен ден и нещата опряха до кокал, то не бяха сълзи, не беше тръшкане, че не иска да ходи. Оставях го ревейки в училище. (На всичкото отгоре и сами трябва да се качават до класната си стая, защото не ги строяват и учителя да идва да ги взема от двора както беше в старото училище. Той първите дни не можеше да си намери стаята, защото училището е един лабиринт в стара викторианска сграда на няколко етажа). Това продължи първите две седмици. Не можех да си позная детето направо. Изглеждаше като изпаднал в депресия. Лека-полека обаче нещата се нормализираха. Намери си приятелчета, започна да говори с ентусиазъм какво правят в училище. Той е много нежна душа, не обича промените, но такава свръх-реакция никога не съм и очаквала. Аз бях толкова стресираната от това, но знаех, че е въпрос на време и че не мога да се поддам и да кажа, ами хайде да сменим и това училище, защото и в друго, той пак щеше така да реагира.

В пълен контраст на малкия, големият ми син като се върна първия ден от неговото училище каза, че това бил "най-страхотния ден в училище досега" и продължава да е все така ентусиазиран. Той се подготвя доста усърдно за приема там. Знаеше, че това не е шанс за изпускане и въпреки, че му беше трудно да се раздели с приятелите си от началното училище, нито за миг не се е поколебал, че това е правилният избор. С ръка на сърцето си признавам, че ако ми се беше опънал и отказал да отиде в grammar училището, особено след резултатите, които показа на изпитите, щях да го принудя, защото си познавам детето и знам, че това е най-доброто за него на този етап. В България и аз съм била в селективно училище и моят личен опит е , че загубата на приятелства от началните класове се преодолява лесно. Средата за мен е толкова важна, колкото и академичния успех, защото в тинейджърските години децата слушат повече приятелите си отколкото родителите си. Това е още един плюс в полза на grammar гимназията.

Ох, цял роман изписах. С всичко това искам да кажа очевидното: не е лесно да си родител и никога не знаеш дали си направил най-добрия избор за детето си, но ти си познаваш твоето най-добре. Ако при нея е само страх от новото и да не загуби приятелчета, заведи я в училището, а още по добре, ако познаваш някое детенце от това училище - да поговори с нея, да и обясни колко интересни неща учат и правят там. За приятелите - обещай й, че ще ги виждате много често и винаги когато поиска. И си спази обещанието. Както правя аз сега, въпреки че ми отнема по 40-50 минути в път за да ги видим за няколко часа. Обещала съм и lots of sleepovers, като намеря легло за спалнята за гости. Засега обаче не бързам с полупката.

Успех на дъщеря ти, каквото и да решите!

Milada, благодаря  
Ако продължаваше 3-4 седмици щях да съм ок, но това е 8ма седмица... Казах й че няма да загуби приятелчетата. Тя играе онлайн игри с тях и си приказват по скайп, в училище не им е достатъчно   Казах й, че ще се виждат в квартала, ще се уговарят да ходят на кино заедно, ще организираме партита и слиповърс. Казах й че само ще пробваме в това училище и ако не я приемат няма да я натискам за друго (училището на брат й), само да опита, уроците са й само в плюс. Опън дей бях планирала миналата седмица, канселирахме го точно преди да тръгнем защото бяхме пред нервен срив в къщи. Малката ме подканваше обаче на опън дей в кварталното да ходя   От това училище деца не познавам, но познавам от грамър училища в същия район. Срещнахме се с тях и майката. Двете момиченца от групата в школата също са за пример. Тя се оплаква, че децата в клас понякога шумели много и й пречели да разбере урока. Казах, че това няма да го има в другото училище, защото там децата са по-мотивирани.
За мен не е била проблем смяната на средата, синът също не е в кварталното училище и никого не познаваше в гимназията.
Ако имате още идеи моля споделете или пишете на лични, сигурно ставам досадна с моите терзания    Може и в мен да е грешката и прекалено много да натискам   Не съм психолог, а и да бях, когато е твое дете не можеш да видиш реално ситуацията, намесени са и емоции и очаквания, понякога нереални.

Merry, най-важното в живота на човек е да е щастлив. Умен, глупав, беден, богат, адвокат, фризьорка, шофьор, лекар. Важно е да е щастлив!
Помисли да се фокусираш на Sixth Form, частно училище може би за тези 2 години. Тогава ще е на друг акъл.
Слушай детето си! (Не абсолютно де!)

Влизам да похваля NHS -а Детенце паднало в петък в училище , та ме извикаха. До половин час имаше снимка и превръзка и си тръгнахме от a&е - пукнато малко пръстче , а след три дни ( вместо след пет седмици ) дойде контролата за fracture clinic . Дали защото реагирах в шок за времето за чакане или защото споменах , че свири на цигулка , не знам.

Ех, за училището, синът и той искаше с битанките в кварталното, промяна си е за тях. Последния ден на y6 рева като магаре , и аз с  него, но то си беше трогателно. - ризката му с пожелания от дечицата ( които отиват другаде) . Единствен той от неговото старо отиде в новото училище. Първите две седмици дори обядваше сам , после полека се сприятели. Цялата първа година не сме го притискали за най- най- успех, за да има време да се ориентира в средата и да е  спокоен, което е по-важно при промяна.

Наскоро ходи на кино , където се е видял и със стари съученици -сам ми разказваше невярващо как са се държали ( уточнение, че те все пак повечето бяха от много rough среда  ).

На мен ми е много интересна дискусията 




Как върви твоята бременност? Надявам се, че всичко е наред..

Толумби......

Стягаш ли birthday party за Филип????

Ха-ха, ами как.. Нали ни знаеш младите майки и техните трепети за първия рожден ден на детето 

Малък сладур е Филип!

Моите вълнения са пак училищни. Две пълни седмици дъщеря ми е в новото училище. Има разлика в положителна посока определено. Сега ме притеснява поведението на  помощник учителката. В началото тя ни посрещна и с нея имахме повече контакти и ми направи приятно впечатление. После се промени - не отговаря на поздравите ми, небрежно уж поглежда нещо друго или се заприказва с друг родител. Естествено в началото реших, че е случайност, но вече е в продължение на няколко дни. Вероятно аз съм сгафила нещо, макар да нямам идея с какво. Училището е много пъстро откъм етноси, религии и цвят на кожата. И тази пъстрота е и сред училищния персонла, не само сред децата. Т.е., не намеквам за подобна причина за поведението на учителката. Както и детето ми не е единственото в класа, което тепърва почва да учи английски. Според дребното МЛ е добра, което поне ме успокоява, че към детето не показва недобро отношение или то не е усетило. Та не знам как да се държа, не допускам и аз да спра да я поздравявам. Държанието й ми изглежда детинско и неособено професионално.