Великобритания - тема 54 Есенно Зимна

Merry, да и аз така го разбирам. Само незнам какво са facilitating subjects (математика, английски?). Сега това е за  Eton! Там (а и в повечето public schools) учениците държат PreU вместо А levels, защото PreU го водят за по сложни. Тези от Етон които са държали А левелс сигурно са ги правили по рано (на 14-15г, вместо на 18г) за тренировка  .

Освен ако не пращаш щерката на пансион (boarding school), като сравняваш такива статистики се придържаи към day private schools, superselective and comprehensive. От този линк статистиката (тук хората от Таймс са го направили за нас )
The top 925 state and independent secondary schools http://www.thesundaytimes.co.uk/sto/Parent_Power/.

Първите 100 училища по резултати от А левелс са частни селективни или държавни суперселективни няма други  . Има в таблищата и GCSE.

Синът ми кандидатства за Wilson's (държавно супер-селективно, 37 място, 5-то от държавните) и за RGS Guildford (16 място). За Wilson's тази година имаше 4900 деца на първия кръг и 1800 на втория. Приемат 160 деца. За Guildford незнам още предстои. Ако го приемат и на двете места, ще се чудим в къщи дали си струва £100 000 за частното. Може би да, може би не, незнам още.

Образованието има голямо значение и още повече тук отколкото в България. Хората които мислят, че няма, се заблуждават. Сега дали младежа/девойката ще е щастлив в такава среда и след това в very high competitive work environment, незнам това да се предцени за 10 г не е възможно. Поне ако е академично детето (мин ниво 6 на края на Y5) и ученето му е приятно е ОК.

Има деца late developers (аз съм от тях ), за които е по-добре е местното училище (ако е добро) и подкрепа от родителите и сигурно пак ще успеят с мнооого труд.

Оф че дълго стана! Но имам много да казвам по въпроса

Мерси за разяснението за Eton, аз се шокирах от ниския резултат   Училището, което харесах на щерката и е в друг град е 4то в класацията, която пусна за state schools. Аз не знаех, че е толкова добро, само бях чула, че е highly competitive и не само знания и подготовка, но и голяма доза късмет си трябвало. По същата статистика разгледах и другите училища, които съм харесала. Не знам защото имат качмънт район или поради друга причина, неизвестна за мен, не се представят много по-добре от училището на сина, което е на 300+ място. Обаче ако погледнеш офстед репортите училищата са по-добри от това на сина, академичните репорти са по-лоши   Случайно открих и че едно селективно момчешко училище, за което съм чувала, не само по статистиката, която дадох за пример по-горе, но и в класацията от твоя линк, е след училището на сина. Офстед репорта му обаче пак е по-добър. За мен си направих извода, ако не е училището в другия град, друго училище не си заслужава напъните с уроците. За частните в случая не коментирам.

ПП Golden, аз си мисля, че повече щях да постигна, ако бях емигрирали на 18, а не на 30 години. Иначе в България съм учила в селективно училище (не бих го сравнявала с училищата тук), където беше много трудно да се определи, кой от отличниците е по-отличник. И до ден днешен това училище си е топ в София, конкуренцията е жестока. Не мисля, че си изпуснала много.

wow, запис чак на 21ва страница
здравейте

Мери, аз не мога да срвнявам моето обучение в гимназията с това тук (аз съм хванала и от комунистическото време и т.н. ), иначе съм завършила Английската гимназия в Пловдив. Не се наемам да срвнявам и медицинското образование тук и в БГ,защото нямам лични наблюдения, но със сигурност мога да кажа че тук след дипломното обучение т.е. обучението за взимането на специалност е в пъти по-добро.
Като цяло мнението ми се препокрива с това на GI - качеството но образованието има голямо значение, а това дали детето ще се чувства добре в тази среда е съвсем друг въпрос.

Колкото по-добро училище, толкова по добре и аз съм съгласна теоретично. Но ако детето се дърпа и не иска, ти как му казваш, че това ще бъде и то няма друг избор, но на практика?
ПП И няма ли детето по-добре да развие потенциала си на място, където иска да бъде, от колкото на място където не желае да бъде, но по-добро. Ей такива философски въпроси ме мъчат 

Merry, тук повече тежест имат според мен отношенията родител-дете, отколкото потенциала на самото дете. Ако връзката между тях е добра, детето ще има доверие на родителите и на предложението им относно училището. Дори да не е съвсем съгласно, ще даде шанс. Естествено, говорим за дете, дето схваща важността на такива решения.
Аз точно така записах средното. Бях се насочила към гимназия с профил дето ми беше мечта много дълго време. Но човекът дето тогава ми помагаше с тази част от живота много усърдно застъпваше идеята да запиша специализиран техникум, и реших че си струва риска - в най-лошият случай щеше да се наложи да се прехвърлям след първата година, или да прекъсна и да започна пак. Беше много добро решение, и не се наложи да се местя 
Ако детето му се губи приоритета на училището в живота му, аз лично бих го оставила да прави каквото иска (така и стана в реалност  ). Ще опитвам да окажа влияние, естествено. Но не бих стигнала до положение да се налагам над хлапето и да се хващаме за гушите 

Мери, за мен отговорът на тези въпроси не е еднозначен. От голямо значение е защо точно детето не иска - заради приятелите, не обича промените, не е амбициозно (не всеки е длъжен да амбициозен), не обича да работи под напрежение и постоянно конкуренция и т.н.
Ако основните причина са приятелите и желанието да е в опозиция на родителиет, за мен това не е сериозна причина. Ако смятам че детето ми НАИСТИНА ще се чувства подтиснато и няма да се справи с напрежението от конкуренцията, тогава вече бих се замислила.
Аз познавам доста хора (за гимназиална възраст говоря), които само и само за да покажат на родителите си, че ще стане на тяхното, направиха грешен избор на училище, недобър успех и т.н. и сега съжаляват.
Най-вероятно бихме се разбрали да опита, да изкара една година в новото училище и ако толкова много не го харесва, ще се премести в училище по свой избор. Признавам си, че ако на тази възраст синовете ми нямат доверие за подобни неща, би ми станало много мъчно.

Аз съм на мнение,че децата са едни непораснали възрастни и те трябва да бъдат третирани като такива.
Понякога прекалени родителски амбиции могат да имат и обратен ефект..според мен линията е много тънка.
А и какво се разбира под качествено образование?

От позицията на човек ,които взема дейно участие в селекцията на нов персонал , мога да кажа,че университета които е завършен е последния показател по които се избира човек.

Плюс човек ако има амбиции може да стигне много далече ........смело мога да кажа ,че съм успяла в амбициите си и кариерата и в БГ и в УК, при положение,че в УК съм започнала от 10 нива под нулата...не съм завършила престижно държавно или частно училище, но това не ми е попречило на развитието.....дали съм могла да се развия и,по друг начин, вероятно да, но няма гаранция дали в обратна или положителна посока.

Тя казва заради приятелчетата и е факт, че е популярна в училище, умее да контактува и не е конфликтна личност, даже напротив, опитва се да сдобрява съучениците си, когато се скарат. Искала да може с всички да играе, а не да избира между двама примерно   Моята гледна точка е страх от новото, малко консерва се явява и преумора, не й остава много време да седи и релаксира в къщи. Може и друга причина да има, но аз като родител все пак пречупвам и изкривявам информацията през моята си призма. На 17 август и беше първия урок, два пъти седмично, сълзи и сополи преди всеки урок   Може егоистично да постъпвам и да трябва да продължа, но чувствам че психически не издържам. Последните две седмици мъжът я кара, аз исках да презаредя батерийките. След първата седмица той повдигна въпроса, че не е нормално това и по-добре да оставим детето. Говорихме и с мениджърката на школата. Тя знае, че малката не ходи с кеф, още от началото й направи впечатление и много се стараят. Похвали я, че въпреки това се стараела и работела добре. Каза да дадем почивка, за да не получим обратен ефект. Тази седмица супер внимание й отделя, иска да й остави до колкото се може по-позитивни емоции от школата   До края на месеца сме там, надяваме се да си промени мнението. Вчера две момиченца от групата й подскачаха, че имали достатъчно точки за някое от училищата в Gloucestershire. Моята се опитвала да се съревновава с тях, без да осъзнае, че те са година по-големи и от година се обучават на тестовете. С голям ентусиазъм ми обясняваше те как прелитали през теста, а тя била бааавна. Говори колко много ще учи, за да е в най-високите сетове в училище и не пропуска да подчертае, че и сега е в най високите групи, но ако може да не е в онова училище...
И ето аз си задавам въпроса, щастлива в училището което тя иска или нещастна в училището, което аз мисля е добро. Опцията една година в другото училище, за да пробва, ако въобще я приемат, я разигравах вече, не помогна  

Аз малко не по темата, обаче идвам с въпрос. Проклетата ми стая е ужасно влажна, направо стените са мокри, на едно място намерих малко мухъл, тече една оранжева вода на вадички, мазилката се подува... Има ли някакво спасение? Влагоуловител примерно би ли помогнал?

Знае ли човек къде му е късмета?! Понякога се чудя, за какво съм се напрягала толкова и треперила по приемни изпити от 13 годишна, а не си завърших кварталната гимназия и на 18 раничката и емиграция. Обожавах да играя волейбол и вместо да продължа да го играя професионално, го зарязах защото се претоварвах и не можех да се справя с учението 

остави я да учи където иска, но не и спирай уроците, за да поддържа  нивото 
Аве е права 

Ave,въобще не става въпрос да се разчита че ще те вземат на работа само защото си завършил даден университет. Имам предвид че доброто образование ти дава възможност да развиеш максимално потенциала си, разширява кръзората, открива ти добри перспективи. Дали ще се възползваш,вече си зависи от теб. Между двата варианта: децата ми да се трудят усилено в началото на живота си, за да имат по-добро бъдеще или да го дават по-лежерно, но по- късно да трябва да компенсират/да догонват, полагайки двойни усилия, веднага бих предпочела първия вариант.

Мери, наистина се учудвам от реакцията на дъщеря ти (имам предвид това, че толкова се разстройва, плаче и т.н.). Аз бих се притеснила и то не заради "проклетото" училище, а защото такава реакция ми се струва твърде силна на тази възраст и то за такова нещо ........ Те близки ли са с брат си? Би ли проговорила с него откровено?

Мърморанке,

за съжаление спасение от влагата почти няма 
Използвала съм влагоуловител вкъщи, събира доста влага в себе си, но в стаята не се усеща чувствително.

Единственото нещо което може да помогне според мен е често проветряване и забърсване на мокрите участъци. Знам колко е гадно, преживявала съм го преди, но не намерих спасение.

Дано някой друг ти предложи нещо по-ефикасно 

Влагоабсорбаторите действат, стига да са достатъчно мощни!
Ние си решихме проблема с влагата, мога смело да го заявя.
Добра изолация и добър влагоабсорбатор.
Всичко това за Мърморана е неприложимо, защото коства доста.
http://www.amazon.co.uk/gp/aw/s/ref=is_box_?k=mitsubishi+dehumidifier