За спонтанните и мисед аборти- моята история и съвет към вас

  • 298 398
  • 1 975
# 855
Благодаря ви момичета за подкрепата Hug
Жана и аз съжалявам за всяко момиче влязло в тази тема, защото болката която изпитваме е неописуема и остава белег за цял живот. А тези които правят секс на поразия и без да се пазят, а не искат дете, но като забременеят отиват с чистата съвест да умъртвят живо човече което се развива в тях......нямам думи, тях може само Бог да ги съди, но за мен това е ужасно при наличието на толкова много предпазни средства.
Виж целия пост
# 856
Благодаря ви момичета за подкрепата Hug
Жана и аз съжалявам за всяко момиче влязло в тази тема, защото болката която изпитваме е неописуема и остава белег за цял живот. А тези които правят секс на поразия и без да се пазят, а не искат дете, но като забременеят отиват с чистата съвест да умъртвят живо човече което се развива в тях......нямам думи, тях може само Бог да ги съди, но за мен това е ужасно при наличието на толкова много предпазни средства.

Много е гадно,когато гледам репортаж за поредната "малцинствена единица" захвърлила Н-то дете в гори,храсти, входове и прочие.Ние се мъчим като грешни дяволи да имаме деца,работим и даваме луди пари ,а те се напиват,правят секс без предпазни средства и раждат здрави деца.Някак не е честно.
Виж целия пост
# 857
Не е честно , не е и хуманно да раждаш и да хвърлиш бебето си в кофата за боклук и аз не мога да си обясня що за човек би направил това.. а тези които искат и не могат ? За нас остава страха остават изследванията и надяването.,че някой ден и ние ще сме майки но така е ако света беше сплаведлив много неща щяха да бъдат различни
Виж целия пост
# 858
Да така е. Едни се мъчим, за да си сбъднем мечтата за бебче, а други ги махат или изхвърлят....не е честно, но явно си има някакво обяснение, което дано рано или късно разберем.

Имам един въпрос: кюртажа ми беше на 19.12.2016г, но понеже беше забравено част от плацентата и имах силно кървене и с помоща на хапчета за аборт уж го изхвърлих и кървенето спря. Сега имам от време на време леко кафявко. От около седмица ми е кафявкото преди това бяха сериозните кървения. Та мисълта ми е от кога трябва да смятам тези 45 дни до цикъла newsm78, за да знам до кога трябва да ми дойде, ако евентуално недойде да знам да търся доктор newsm78
И другото: кога мога да правя секс, че вече 4 месеца съм в застой newsm78
Виж целия пост
# 859
sladkatakaka1988 секс можеш да правиш когато се чувстваш физически и психически готова.
няма точен срок кога ще дойде първа менструация след загуба. Има много случаи и на директно забременяване  Peace
Виж целия пост
# 860
Сладката кака,на мен ми дойде на 40-тия ден, на зълвата на 20-тия.Всеки организъм е различен.Лекарите дават ориентир 45 дни.Ако не ти дойде до тогава иди на лекар.А за секс сама трябва да решиш дали си готова.
Виж целия пост
# 861
Здравейте, момичета … реших и аз да споделя моята болка с надеждата, че поне малко ще ми олекне … не знам просто как да започна, толкова ми е трудно … С приятеля ми много искахме да имаме бебенце и започнахме опити, на трития път се получи, нямаше по-щастливи от нас, макар че беше рано започнахме да си правил планове свързани с бебчо.  Изчакахме да се мине малко време и запазихме час за АГ, прегледът мина, всичко беше наред, бебчо имаше сърдечна дейност, бях в 8г.с., дадоха ми да пия витамини, и си тръгнах щастлива и спокойна.  Получих час за след 3-ри седмици, времето минаваше мислех, че всичко е наред, по нищо не личеше да имам проблем… докато в един мил момент почувствах, просто някаква празнина, сякаш вече бях сама, оставаха 3-ри дни до прегледа и реших, че просто е страх, който е нормален, нямах причина да се притеснявам , нямах болки, кръвотечение или нещо друго странно. Бавно минаха трите дни и отидох на преглед, легнах и само при физиономията на АГ на момента разбрах, че нещо не е наред, не беше нужно дори да каже нещо, лицето й говореше само  … бебчо вече нямаше сърдечна дейност, бях в 11г.с., а плодът беше спрял да се развива, когато го чух загубих и ума и дума, сякаш бях в кошмар (поне така ми се искаше), от когото за съжаление не се събудих. Каза ми, че няма за кога да се отлага и трябва възможно най – бързо да ми се направи кютраж, влязох още същата вечер (04.01.2017г.) в болница за изследвания, на следващата  сутринта го направиха. След  10-ти дни ще отида да ме видят дали всичко в добре. Изписаха ми антибиотик, пробиотик и още малко хапчета , кървенето спря на 5-тия ден,  физически се чувствам добре, но психически не знам как да го преживея, първите дни не можех да спра да плача, някак си отвътре всичко ми се е свило на топка, чувствам вина, хиляди въпроси са в главата ми… въпроси на които докторите не ми дадоха отговор. Сега не ми остава друго освен да се стегна и да продължа напред, както всички ми казват „имало е да става” и „всяко зло за добро”. Като минат няколко месец ще опитаме пак, но още от сега изпитвам голям страх дали ще забременея, а когато стане дали няма пак да се повтори историята…
Виж целия пост
# 862
Познавам добре болката ти,най добрата ми приятелка загуби бебчето си по същия начин.Зълва ми в 12-та,аз в 19-та.Добре са направили,че веднага са те изчистили,защото можеше да започне отравяне на кръвта.Изчакай малко време да се поуспокоиш,дай си два-три месеца и опитайте отново.Но този път в момента в който видите точката си остани вкъщи и си мъти в леглото.Работата и всички останали грижи няма да избягат,но по важно е бебчето.
Виж целия пост
# 863
И аз знам какво е...чувството е болезнено ужасно. Празнотаъа е зловеща и ти се иска да потънеш вдън земя. Поплачи си на мен само това ми помага. Излез навън, разходи се и повярвай, че следващия път ще е успешен до самия финал. Прегръщам те и пожелавам на всички ни тази година да ни дари с бебчета:) Hug
Виж целия пост
# 864
Благодаря ви за подкрепата, дай боже да се случи на всички ни и да мине безаварийно.
Преди да забременея изпитвах страх, че може да не се случи,мислех, че това е най –трудно и след като е станало натам ще е по – лесно, но уви не е така…и при следваща бременност сигурно ще треперя от първия до последния ден, което е нормално предполагам при всички е така. Само се надявам да нямаме някакъв проблем, който да е довел до това. Попитах АГ какви изследвания да си направим, за да видим дали всичко е наред, но ми каза, че засега не е нужно, ако има повтаряемост чак тогава да започнем с търсене на проблема.
Виж целия пост
# 865
denichkaden, много съжалявам за загубатата ти.
Според мен, е хубаво да направиш изследвания, за да предотвратиш евентуална следваща загуба.
Има една група във фейсбук "За Сигридов с любов"- там пишат доволни жени, които след доста загубили бременности, имат детенце. Препоръчвам ти да влезеш в нея и да видиш, какви изследвания се правят след аборт.
Успех!
Виж целия пост
# 866
Благодаря ти, сега ще вляза и ще прочета. Бих предпочела да си направя изследвания превантивно преди да не дава Господ да се повтори
Виж целия пост
# 867
Да, тези жени се лекуват от д-р Сигридов, който е помогнал на много деца да се родят...
Виж целия пост
# 868
Съжалявам за загубата знам какво е и аз имам две неуспешни бременности зад гърба си първата в 10сед а втората в 18-та....знам какво е да легнеш на кушетката и да видиш физиономията на лекаря която показва съжаление. А нашите погледи представяте ли си какви са били в тези моменти... дано нази 2017 за всички нас бъде една успешна година нека господ ни дари със сили.
Виж целия пост
# 869
Привет от мен, минаха вече 6 месеца от аборта  на 21 ноември проверих ЧХГ беше 0.115 и започнахме отново опити.Дойде ми последно на 5 декември и от тогава нямам менструация.На 26 декември ми се появи едно кафеникаво зацапване за час два и спря , така и не ми дойде . newsm78Днес в същата лаборатория пуснах кръвен, защото никога не ми е закъснявало  (освен случая когато бях бременна), излезна резултата и отново е 0.115 в същата лаборатория.Имам болки в гърдите, някакво придърпване в яйчниците особено вечер, често уриниране.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия