За спонтанните и мисед аборти- моята история и съвет към вас

Здравейте ,момичета!

Отварям тази тема защото чувствам, че имам нужда да пиша.Длъжна съм да го напиша...може би...
Имам син на 11,5г. роден през 2003г. Бременността беше чудесна,без никакви проблеми, раждането също.
Но ето, че през 2009г. забременях и нещата приключиха рано- в 5-6г.с.
Не се наложи абразио, изчистих се с хапчета и инжекции.  Лекарката  ме успокои с това, че всяка жена има поне по един такъв ранен аборт,някои дори не успяват да разберат, че са били бременни,просто си мислели, че им закъснява от промяната на сезона или смяната на климата. Аз разбира се не бях спокойна дори след тези думи и как бих могла? Кое му е нормалното?
Плаках много,но мина време и "забравих". Не направих никакви специални изследвания
(ОГРОМНА ГРЕШКА!) от сорта на имунологични,генетични и т.н. с които обикновено се търси причина "защо стана така?" ,тъй като повечето лекари са на мнение,че съвсем ранните аборти са поради хромозомна грешка,която е абсолютна случайност и обикновено не се повтаря. Причина се търсела след 2-3 спонтанни аборта...

Тази година през август,отново разбрах, че съм бременна. Зарадвах  се. Имах много изразени симптоми,беше ми лошо,от всякаква храна ми се гадеше и си казах "щом ми е така лошо,значи бебчо този път се е хванал здраво за мен и няма да се пусне". Отидох на първия преглед в 8г.с. (на 26август) ,лекаря установи бременността,показа ми че си има главичка,краченца и ... сърчице което мигаше така изразително на екрана! Хиляди пъти попитах "всичко наред ли е???" Той ме успокои, че абсолютно всичко е в норма, по всички показатели и размери. Толкова бях щастлива! Дори това, че ми беше лошо ми доставяше удоволствие! Лека-полека започнах да мечтая,момченце ли ще е,или пък момиче? Започнах да мисля имена,да разглеждам колички ,легълца, кои са най-добрите памперси...Представях си как държа малкото човече,а то лакомо суче от гръдта ми... Ах, колко хубаво ми ставаше на душата от тези мисли... Усещах, че се усмихвам неволно..

1октомври 2014, 13г.с.+1дни.  Ставам както винаги сутринта-ЩАСТЛИВА! Докато изпращам мъжа си на работа, още рошава и не измита,си мисля че от "днес" влизам в 4-ти месец...Затварям вратата след него и отивам в банята.  И какво да видя- зацапване...  Много оскъдно. Зачудих се,беше кафеникаво,а аз знам че не е толкова фатално, ако не е ярко червено,а пък и нищо не ме болеше.... Обадих се на ММ веднага, той ми каза че не знае какво да прави и ако му кажа да се връща-се връща веднага. Реших да изчакаме и ако се засили течението или ако промени цвета си тогава да го карам да ходим в болница. Наистина не течеше нищо до вечерта. През нощта много се въртях от болки в кръста и корема. На сутринта на 2октомври, отново имах зацапване малко по-обилно. Разбира се веднага отидохме в болница-вече нямаше място за чудене.

И там... легнала под ехографа чух думите, които никога няма да забравя..
"За съжаление няма добри новини,няма сърдечна дейност,плода е мъртъв от поне 5 дни,а размера му отговаря на 9г.с...."   Така наречения- мисед аборт.
Кръвта ми спря във вените,не си усещах ръцете и краката в този момент.
Потекоха и първите сълзи.

3 октомври- абразио ... и много сълзи.

4 октомври - празно ми е,мъчно ми е и няма нещо на тая земя което да спре сълзите.
Няма дума с която да се опише чувството, да загубиш някой който си обичал още преди да си видял,докоснал и истински имал ...
За повечето хора това е "нещо" някъде там... в матката.
За всяка жена на моето място то вече НЯКОЙ! Някой е... още с втората черта на теста...

5 октомври - дори вече не мога да плача. Плаче ми се ,а не мога. Само буцата в гърлото стои.
Чувствам се като празен, съдран,стар чувал..

Днес, 6 октомври, пиша това за да ви кажа,момичета:
ПРАВЕТЕ СИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ОЩЕ ПРИ ПЪРВИЯ, ДОРИ НАЙ-РАНЕН АБОРТ!
НЕ ПРИЕМАЙТЕ ДУМИТЕ, ЧЕ БИЛО НОРМАЛНО!
НЕ СИ ПРИЧИНЯВАЙТЕ ТАЗИ МЪКА ПОВТОРНО!
КОМУ Е НУЖНО ДА СЕ ЧАКАТ 2-3 СПОНТАННИ АБОРТА ЗА ДА СЕ ТЪРСИ ПРОБЛЕМ?
НУЖНО ЛИ Е  ДА НИ ОСТЪРЖАТ ОТ ВЪТРЕ ПО 3 ПЪТИ, ЧЕ ДА ВЗЕМЕМ МЕРКИ?

Тръгвам по пътя на изследванията и прегледите и се моля след всичко което ще направя,след всички мерки които ще взема, да не ми се налага да преживея отново този
ужас. Милиард пъти съжалих,че не го направих по-рано.

Убива ме мисълта,че започвам всичко от начало. Убива ме и мисълта за времето през което ще трябва да чакам резултати от изследвания,лечения,цикъл,овулация,тест....
Колко ли време ще е нужно да чакам? За Бога, колко още...

Най-трудното нещо на света е да чакаш.
Дано има защо...дано дойде радостта,преди да умра от мъка...

Здравейте, записвам се да следя и споделям и аз премеждията си. Направих мисед в 10+ 3 седмица. Направиха ми кюретаж в майчин дом и ме изписаха недоизчистена ! Последва второ абразио след седмица.  Първата менструация ми дойде на 23 ден и мина обичайно. Сега започвам изследвания. Имам голям син след Лека и нормална бременност. Това ми беше 1 загуба,  дано да е последна!  Тази седмица съм на първи преглед след аборта. Треперя, дано всичко е наред