Прокуратурата образува дело, ще изяснява имало ли е блудство с момичето аутист

Скептицизъм може да се отправя към всичко, но определено познанията на специалистите и на родителите са малко по- високи от това на напълно незапознат човек. Към вторите спада и опита.

По - добре скептицизъм отколкото невеж оптимизъм.

Радвам се да видя разумно мнение в темата.
Родителите и учителите на всички деца би трябвало да играят в един отбор и да има тясно сътрудничество между тях, защото целта е да се постигне възпитание и образование. Изолацията и настройването на едните срещу другите не води до нищо добро.

Подкрепям всичко което казваш, Делфина. Но тогава и всякакви препоръки, поставени от този специалист, би трябвало да се оспорят своевременно. Но пък от друга страна не е добре през времето, докато се уточнява кое е най-доброто решение, да не се прави нищо за невербалното дете, сакън да не го объркаме. Едно от нещата, с които се занимава специалистите и това със сигурност е в интерес на детето, е развиването на фината моторика. Никой не се стреми да го препрограмира, защото отпорът от страна на детето не позволява. Специалистът се нагажда към детето и се стреми да удовлетвори нуждите му от развитие към момента. Ако детето позволи, може да се премине границата и специалистът да научи нещо ново и да се търсят нови решения за развитие на детето.

Родителите разчитат сигналите му чисто интуитивно и трябва да бъдат научени да взимат обосновани решения. Но при положение, че самите те казват, че никой не познава детето им по-добре от тях, те затварят автоматично всички врати, ако и да са прави. Не отричам, че специалистът тепърва го опознава, но да не се забравя, че той разполага с ресурс - знания, а родителите имат практиката. Ако тези неща не се срещнат в един нормален диалог, без обиди и нападки и мерене кой е по-по-най-, жалко за детето.

Саморая, уверявам те, че почти няма родител който да разчита само на интуицията си. Твърде големи са разликите и твърде много неизвестните за да разчиташ само на това.

Не само това - просто не съществува никой който да не е по- заинтересован от доброто на своето дете и на начина му на живот. Все някога това дете пораства и става редови гражданин.

По тази логика най-добрият учител може да му е само родителят. Не можеш да ме убедиш в това. Излиза, че родителите на деца със СОП всичко знаят и могат да направят най-доброто за тях. Защо са им училищата, защо са им центровете, специалистите - логопеди и психолози, да си късат дипломите. Но не забравяй, че родителят е пристрастен и позицията му не винаги е обективна. Може да не съм родител на такова дете, но никога не съм издигала себе си в култ в името на доброто на детето. Това за децата със СОП важи с двойна сила.

Няма как и да ме убедиш и в тезата, че да имаш дете със СОП автоматично те превръща в интелигентния и загрижен родител, който се мъчиш да лансираш. Родителите на Ана Мария са я оставили в първите дни от новата учебна година в нова среда за 8 часов престой. И това наричаме супер загриженост, интелигентност и съобразяване с нуждите на собственото ти дете  

Не, родителя пречупва знанията на специалиста през призмата на опита и инстинкта към своето дете.
Незабравяй, че тук става въпрос не въобще за дете с СОП, а за дете – аутист.
Всички родители търсят знанията на специалистите и не само на тях. Не ми е ясно защо се счита, че едва ли родителите на деца- аутисти са доволни от положението и си мислят, че са факири.
„Разбирам“ съвсем не означава приемам.

Никой не твърди, че са доволни от положението, а като факири си ги представила ти: всичко могат, знаят и постигат неинтуитивно, защото само и единствено те са заинтересовани за доброто на детето.

Истината е, че в много случаи родителите на аутистични деца имат повече познания по темата от доста "спициялисти", като каквито се изявиха директорката, зам-министърката и професорката. Достатъчно е да надникнете в темата за аутизма. И не оспорвам, че "не съществува никой който да не е по- заинтересован от доброто на своето дете".

НО! Пак опираме до невротипичния филтър и собствените представи, предразсъдъци и заблуди кое е "доброто". Плюс факта, че родителят често е до такава степен ошашавен от диагнозата, че това му пречи да бъде обективен. Или пък при деца, които не са много надолу в спектъра и просто имат нужда от малко помощ, за да функционират, а родителят категорично отказва да признае, че има проблем.

Колко съсипани от родителите си НТ деца познавате, все в името на "доброто"? Аз - доста. А тук дори не говорим за НТ.

Родителите са хора със своите слабости, обгрижващият персонал са хора, над всичко стои държавата, която предпочита тези деца да ги няма. И ей ви на резултат!

Трябва много, ама много работа заедно, плюс съвременна информация. А откъде да я намерят, като самите обучаващи още се учат от светлия пример на съветските класици в бранша?

Аз ли някъде съм писала "спициялисти", че е като цитат


Значи пак се завъртаме в омагьосан кръг. Родителите, да предположим, че са идеалните /там... интелигентни, самообразоващи се по отношение на проблемите, мотивирани за постигане на успех и т.н./ правят най-доброто за децата си и постигат резултати. Защо да не са доволни от положението? Имат пълното право да изпитват задоволство. Но тука не сме се събрали да си разказваме приказки с щастлив край. От твоето "НО!" се разбира, че приказката не свършва до тук. Самите те няма как да не са наясно, че има противоречиви школи и практики. Докато се чудят кое е най-доброто, да спрат да се занимават активно с детето ли?

В ПУ е същото. Обучавани били по намкви школи. Защо не допускаш, че има и професионалисти, които приемат като лично предизвикателство всеки случай и търсят индивидуални решения и от други източници или и за теб само родител може да е всьо и вся, а специалистите си кютат в ПУ-та за стаж?

Много изместихте темата. Имам усещането, че част от дискутиращите имат доста повърхностни впечатления от родителите на деца със СОП. А те са толкова различни, колкото различни са родителите на невротипични деца. Само че много повече  са родители на деца със СОП, които не само се самообразоват, но и специализират - учат психология, логопедия, специална педагогика или ходят на обучения.  Точно те, подобно на Лорна Уинг, Римланд, сем.Кауфман, Богдашина и стотици други в близките години ще донесат и у нас необходимата промяна в обучението на децата със СОП и особено на най-трудните за разбиране и обучение - децата от аутистичния спектър. Ето за илюстрация линк към блога на един баща на дете от спектъра, който не е самоук и не разчита на приказки с щастлив край. http://mark.alle.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/   И той не е единственият.

Ясно съзнавам, че вярата държи тези хора изправени. А за да имат вяра в себе си, са им нужни доказателства. Някои ги имат - постигат успехи с децата си. Добре е да споделят постиженията си и с други родители по време на тези форуми и да показват и на другите родители, че няма невъзможни неща.

Но да доказваш предимството си, провокирайки обществено недоволство към ПУ и специалисти, е неетично според мен. В тази тема се прави точно това.

А в същото време обвиняваш родителите, че са се доверили на специалистите и са оставили детето си цял ден в техни ръце...

В същото време казвам, че детето би трябвало да се въведе плавно в учебен ден на 8 часа, а не от първи ден.

В тази тема и друго се прави обаче... Някой, само защото бил учител и защото следвал правилата, и защото имал самочувствието, че си върши работата добре, никога  и по никакъв повод нямало да пусне родител в часа си. Толкова по-зле за него. Явно и в ПУ има много такива "учители". Много "спазени" правила (явно не съвсем предвид констатираните нарушения), много самочувствие - вместо просто  да приемеш и родителя като  съществен участник в грижата за децата, особено пък ако става дума за такива със СОП.  И понеже не му свириш по свирката на такъв  учител, биваш подканен: Хайде, търси си друг вариант, щом настоящият не те урежда..Докато са такива нагласите, диалог не може да има, независимо за какво училище става дума.А липсата на такъв е единствено в ущърб на децата.

Безспорно казусът буди много въпроси и е добре обществото да се вълнува и включва с мнения по проблема.

Още по-добре би било изказващите се да споделят от качеството си на какви изразяват мнение и разбира се, че всеки има право на такова!  

Аз съм логопед и психолог по образование и имам 15 години пряка работа с деца с тежка речева патология и СОП (в БГ и в Канада по около 7 година на двете места)

В БГ най-огромният проблем е липсата на приемане на хората с различия. Липсата на подкрепа. Оттам следва това, че семействата се страхуват, срамуват, свиват се в себе си и се обезкуражават от това, че не успяват да се преборят в тази неравна борба. Доста често се озлобяват до степен, до която много от тях дори се предават.

Ще се наложи да пиша телеграфно, защото ще стане много дълго! Извинете!

Много родители чакат и се надяват до късна възраст "детето да го израсте проблема". Обиждат се, ако се направят опити да им се подскаже посоката.
После се сърдят, че лекарят не им казал навреме, че системата в БГ не е добра, че няма достатъчно на брой и добре подготвени специалисти.

Да, вярно е! До скоро беше срамно да кажеш, че учиш Логопедия. Аз лично, като записах това образование през 1996 бях мотивирана и ми беше второ желание. С огромна изненада обаче открих, че това беше специалност, в която се влизаше с изключително нисък бал. И как да са добри специалистите? И как да са мотивирани младите хора да го учат това, след като е важно, че  "бабите им ги е срам да споделят с другите баби, че внучката учи за Дефектолог и ще работи с бавноразвиващите се". Това е картината в БГ.    

Обратно към телеграфния стил, че се отплеснах!  

Диагноза аутизъм - раздават я като топъл хляб пак същите специалисти влезли с тройка в СУ. И то под натиска на родителите и поради модни течения в световен мащаб. Да, и тук в Канада се изопачиха нещата. Обяснявам как:

През времето на комунизма във всеки окръжен град имаше по едно Помощно Училище с по 200-300 ученици от 1 до 12 клас. Дори и в някои от по-малките градове също имаше такива училища. Всички тези деца тогава са били с олигофрении (термин, който се ползва в онези времена). После стават умствена изостаналост/недостатъчност, интелектуална недостатъчност и така та до Аутизъм.  

Моя професорка казваше, че децата с аутизъм, които е виждала са не повече от 30 през цялата й кариера. Сега статистиките са 1 на 68?    

Моя клиентка, майка на дете със СОП, се бореше няколко години да докаже диагноза Аутизъм за детето си, "защото имало надежда да е гениално, а не умствено изостанало." Етикетът, който да се залепи на детето, се поръчва от родителя не само в БГ както вече казах за съжаление.

Оттам и превенцията и терапията на СОП може да се предположи докъде и с какво качество са! Важното е децата да се предадат живи и здрави на родителя, а той, Етикетът, се грижи за това на учителя да не му се търси сметка за напредъка на детето. И как да му търсиш сметка като в клас са поне 10 деца а той е сам (поправете ме ако греша, но дори и да греша, не мисля, че на един учител се падат по-малко от 5 деца, което е много). Оптимално би било 1 към 3 - учител - деца.

Ако има някой, който си представя учебен час със седнали деца по чиновете си и учителят кротко си преподава от катедрата, е в голяма заблуда. Картината е по-скоро следната:

Някой плаче, друг става и прави нещо, с което се разсейват и останалите, друг е седнал на пода, друг има нужда от преобличане и тоалетна. Има и 15 годишни деца на памперси и са по-тежки от двама учители взети заедно и в същото време изобщо не съдействат, за да бъдат преобути. Родителят обаче ще се сърди, ако му върнеш мокро дете. Ако го преобуеш пък, ще трябва да го дърпаш и да имаш физически контакт, който няма за цел да го нарани, но е възможно да се случи. Другите деца какво да правят, ако ти трябва да отделиш 30 минути на дете, за да му смениш памперса.

Решението е  военна дисциплина - крещи им се и се дресират като войници, доколкото е възможно. Военната дисциплина се налага първо защото и учителят няма подкрепата на системата, второ защото и учителят има предел на силите и търпението си и разбира се заради безопасността - нали трябва да ги върнеш живи и здрави на родителя вечерта.

И как да допуснеш родители вътре в това училище с военна дисциплина?  

Родителят на деца със СОП се радва на всяка малка стъпчица на детето си, но често губи търпение и то отново, защото му липсва подкрепа. Стъпчиците обаче към една определена възраст (14-15г.) вече съвсем се смаляват, защото детето е достигнало капацитета на уменията си и развитието нагоре започва да не се забелязва.

Тогава родителят започва да търси сметка на системата (на учителя), която система вече достатъчно го е изнервила. Детето му е в пубертета, а той е безпомощен. Страховете, които има още повече се засилват. Вижда с очите си какво става с детето му, което вече не е малко бебе и не е изобщо лесно дори на самия него да го обгрижва, а какво остава за външни хора, които така или иначе работят с детето му "на конвейер". А какво ще стане, когато този родител си отиде? Страхове и още повече страхове? И как да се справи с подобни страхове този родител - С агресия!

Напада се системата, училището, учителя, търси се педофилът. Престъпникът обаче сме всички ние - Обществото.