Искам да кажа ... (5)

моят си е в подписа  

Дребният снощи също се разсърди, защото баща му му спря ФИФА-та по средата на мача. Няколко пъти му бе казано - игра до 9 и после с книжката в леглото. Той в 9 без 10 започнал нов мач. Ами... няма да стане. Разсърди се, легна, чете уж и бързо бързо заспа. Сутринта нищо му нямаше

Чак пък жал....легнал е с рев, защото са му дръпнали шалтера на компа. Маминия "необичан". Или те децата не могат да манипулират?
Как стигате до такива кардинални изводи за възпитанието, винаги съм се чудела?

Монетата винаги има две страни и трябва да се намери баланса......това е доброто възпитание.

Хехе, тя и дъщеря ми си ляга с рев понякога, защото съм и спряла детския канал....след като поне 2часа е гледала пълни идиотщини. Да не говорим, че аз вече научих наизуст епизодите само като минавам покрай ТВ.
Да се чувства необичана....сериозно??? Това май само човек без деца може да го каже.
Аз усещам как е презадоволена, въпреки че не сме милионери или с някакви високи финансови възможности. Получава всичко каквото пожелае в 90% от случаите. В другите просто съм преценила, че няма как да стане точно сега.
Няма никакво чувство за ценност на дадено нещо, предмет, изживяване. Получава и вече иска следващото.


Остават 2седмици до РД на мъжа ми....а аз нямам никаква идея за подарък.
Сега седнах да обмислям вида на тортата му....ще има пак обяснения от по 1страница към жената, която ми прави тортите за празниците вече 4години.

Каси, хич не се бутай тук с твоите деца-брошки. Виж, за мъжа ти не знам. Може би той компенсира, но пък нали пътува често, та си почиваш от неговите детинщини  

Майка ми навремето никога не се оплакваше, че баща ми е често в командировки. Чак по-късно разбрах, след проведен задушевен разговор с нея, че това им е съхранило брака. Тъй като отдавна знам, че съм от типа хора, които имат нужда да си почиват от половинките, при това не само за 2-3 часа, ме е яд, че моят мъж бачка в офис от девет до шест-седем и никъде не пътува сам. Мързи го дори да отиде до родния си град да види родителите си, иска само с мен и детето да ходи  

Това с отсъствията и брака го има и при моите родители.
Таис, по семинари не ходи ли? 
Тази година добре ни дойдоха и на двамата.

Не ме притесняват поведенческата й динамика, нито театралните и постановки. Кротка е, доста, в смисъл знае къде как да се държи.
Аз кракам като гъска в агония и жестикулирам като разярено шимпанзе и въпреки това съм доброто ченге. При мене всичко минава. Баща й като каже - не, значи е не! Понякога аз се явявам посредник и както се казваше В Синьо лято, "посредникът ни е л..но", твърдата мека Мара, това съм аз. Не е имала изблици от рода на "не иска да си ми майка" и други подобни "трагедии".
Буквално ме е смазвала само един път. Беше много тъжна и ме попита - аз кога ще умра, мамо, а вие, нали заедно ще умрем, не искам да ме оставяте, нали като умра пак ще се родя, а преди това вие ще сте се родил пак и пак ще сте ми мама и тати, а Боби ще ми е баба и...............уф. Гледа ме с едни истински тъжни черни големи очи и направооооооо! Ми казах и истината - сигурно пак ще сме заедно, бе, момиче - където и да е! И да, сигурно пак ще се родим, за да сме заедно всички и така до безкрай. Защо е истина - ами защото и аз не знам как е, но искам да е така.
Надявам се да не ме пита повече такива неща, а и да не си тормози главицата, поне докато е мъничка. Пък нека ми вика - "съсипа ми живота"   ще я подредя аз, добре!

[/quote]  Не , Веси , не ме разбра .
Мисля , че ние понякога майките пресоляваме манджата .
И аз му съм се карала на моя за тая ФИФА , но гледам да стигнем
до разбирателство и преди сън да сме помирени ,
от жалостивост - може и да греша ...знам ли

Наскоро в тема го писах- всеки път сме като на първа среща с Пираня, защото не ни се случва всяка вечер Остане ли си у дома повече от три вечери една след друга, на четвъртата сутрин ми иде да го удуша ритуално.  

Имам си правило- гледам да лягаме в добри отношение и в такива да се изпращаме за училище/работа. Съдейки по себе си, колко угнетяващо е да се разделиш за деня с някой от близките си по неприятен начин, то не искам да го причинявам и на децата си.

О, децата са такива манипулатори, че още в невръстна възраст са отработили номера с "обичта". Това си е ужасна манипулация и от цялата ситуация наранен е единствено родителят. Децата трябва да се съобразяват с правилата в къщи, а не да бъдат молени за всяко нещо. Постоянно чувам от разни хора "Моля те бе, маме". Онзи ден докато говорих с една приятелка ми обяснява, че ще храни 5 годишната си дъщеря пред компютъра, защото тя иначе нямало да стане от него, за да седне на масата да се наяде /което не е вярно, просто й е по-лесно и бързо да я нахрани пред компютъра/.



Когато някой пита какво да подари на половинката си, винаги ми изниква за подарък - пътуване. Ако няма нужда от нещо конкретно, един уикенд извън града на хубаво място, според мен е хубав и незабравим подарък /все пак ти оставят някакви спомени/, а и цялото семейство ще може да се ползва от него  
На моя рожден ден мъжа ми ми подари телефон, като изрично му казах да не ми купува. Той знае колко много обичам да ходя по почивки. Да ме беше завел някъде. Като знам колко струва тоя телефон можехме и в чужбина да отидем вместо да ми купува телефон, който за 9м. два пъти му се сменя дисплея, защото протича екрана  

То зависи и "дзвера" на какъв кеф е. Може да е във фаза "мразя всичко и всички" - ходи му обяснявай, че не си враг № 1. Всеки има такива моменти.
Откакто почнах да им казвам аз как се чувствам, отсреща получавам повече разбиране и съдействие и скоро не е имало караници.
Пък и компа изгоря преди 2 месеца и умишлено не го поправяме, може и това да е спомогнало  

Безкрайно ми е жал за масовото днешно дете, което, поне в столицата, поне от двете училище, трите градини и местоработата ми, които познавам добре, съдя, че сутрин излиза в 7,30, а вечер се прибира в 18,00 часа най-рано. И на финала го карат да си ляга два часа след като се е прибрало. Ми, и аз няма да искам пък!

Мъжът ми работи 24 часа, после почива 3 денонощия! Този график понякога пречи, но пък имам и моето време. Полезно е за връзката!

Той си легна с рев от яд, не от друго. Аз му казах, че от неговото поведение се чувствам като смазана, сякаш влак е минал през мен и той ми каза - как може да се чувстваш смазана, като никога не си била смазвана от влак - явно разбира буквалния смисъл. Аз му казах че съм му много сърдита и да не ме закача. Той според мен сърденето и обичта ги приема по един и същи начин. Не знам не мога да си го обясна. Аз съм израснала със ограничения и подчинения, даже с лишения и се старая с него да се държа приятелски, угаждам му, в 90% от случаите се съобразявам с мнението му и много тъжно ми стана, че той даже не се почувства виновен, ами продължи да ми обяснява как аз съм виновна, че той в момента няма рекорд. Аз също плаках и мъжът ми ме успокояваше.
А защо настоявах да ляга, защото всяка сутрин баща му става в 6,30 да му направи закуска, той става също рано в 7 часа и в 7,30 не може да излезе от мотаене, защото му се спи, съответно има и отсъствие. Ами супер нелогично ми се вижда всички да станем рано и да закъснее с отсъствие защото не си е легнал на време. А той на практика някой път и чантата не си подрежда от вечерта. Една вечер ме помоли да гледа някакво предаване беше до късно и на сутринта ходеше и се буташе във вратите, вечерта ми каза че не помнел еди какво си, защото много му се е спало. Не виждам смисъл да седи до късно, за да дреме на другия ден, да не говорим, че въобще не е добре, разбирайте здравословно за него.

То докато постна чета - при нас се получи, че той се беше разплакал, легна, след което и аз се разплаках. Супер тъпо, точно си мислех, какъв е проблема, че да си причиняваме подобни кавги от нищото. Най-тъпото е че се почувствах аз виновната, защото излезе че аз съм я заформила, заради компютъра и може наистина да е така. Сега като се замисля - той се е налагал да играе, аз съм се налагала да ляга. Ох, първоначално всеки си мисли, че е прав, като поразмисли се оказва, че не е така. Следващия път ще броя до 10 преди да предприемам действия.

Не, няма семинари  
Но пък излиза с приятел(и) понякога, та пак е нещо.

Иначе аз намеквам, че е хубаво човек да се вижда с родителите си по-честичко, но отговорът му винаги е ''Ми нали се чуваме по телефона.''  

С майка ми обичайно сме като Чърчил и Сталин, но ако не я видя два месеца ш'се гътна сигурно.

И аз съм така. До на мъжа ми рождения ден има седмица, а нямам никаква идея за подарък.
Отделно вдругиден имаме годишнина от сватбата.
Падало се стоманена сватба. На изображения в гугъла за подходящи подаръци си харесах само колите