Времето минава, АВГУСТИНЧЕ по-голямо става- тема 34!

Честито на мама Жулиета, да расте здраво и спокойно бебочето!

Алекс, как сте вие, адаптира ли се с двете деца, бебчо кротък ли е?

Силви, надявам се, че сте по-спокойни вече!

На Бибитко тези дни много му се клатеше първо горно зъбче, но не даваше да го пипнеш, само на мен и то леко. Тази сутрин стана с кървава уста и липсващ зъб  , тръгнах да го търся из завивките му, но нищо не открих нито в леглото, нито в пода. Да не би да го е глътнал?

Бибит, възможно е да го е глътнал.Кати миналия ден ми се върна от градината с липсващо зъбче. Търсила го усърдно в леглото(паднало е докато е спяла) но не го е намерила. И след кат ореално знаем че няма как феята да дойде да го вземе(щото е пропуснала да остави подарък) явно стомахчето го е взело...
Силви, как е госпожицата? По - спокойни ли сте?
Бибит, не питай. За свикване, свикнах, нямам избор. Но това дребното по нищо, ама по нищо не прилича на кака си. Или просто на мен ми се вижда прекалено ревлив, инатлив, келяв, щото Кати ми бе една тиха, кротка,послушна. Малкото само реве, заспиването му е драма и половина (по два часа се приспиваме вечер, имам чувството че може да изкара и цял ден без да спи), не можеш да го накараш да спи в кошалата от ден първи, заспива върху мен или ползвайки ръката ми за възглавница...Реве в количката, реве в столчето за кола, реве в люлката, реве на дивана, реве и в мен понякога... Абе, мога да се оплаквам до утре. Иначе е един хубав и от време на време усмихнат...
Кати умира да се грижи за него, опитва се много да помага... Макар о време  на време да му се кара "Андрей, няма ли да млъкнеш вече!?" Пък после го защитава - той е беб, то го боли коремчето...

Привет момичета - да по-спокойни сме вече - всъщност аз, детето си е спокойно още от както излязохме от болницата! От 20-ти сме с помпа -още я нагласяме, но за сега съм доволна -поне режима на детето ще е по-свободен и може да спи до по-късно! Не ходим на училище заради настройването на помпата и Алекс само пита - Кога ще свърши ваканцията!? Много й се ходи, а ние я лъжем, че всички не ходят! Нищо де, след истинската ваканция в началото на февруари се надявам отново да тръгне!

Бибит - може да го е глътнал - аз лично съм си гълтала зъб и го помня!

Алекс чувала съм, че момчетата са по-капризни бебета - не знам до колко е вярно! Много са сладки на снимката каката и беб! Моята сестра ще има бебе и ние също чакаме с нетърпение братовчедката!

Силви, радвам се че си се успокоила. Това е важно и за малката ми адашка. А след ваканцията (ама истинската вече) ще се върнете към що - годе нормалния ритъм...
А дали момчетата са по - капризни, не знам...Приятелки се шегуват че щеше да е прекалено несправедливо спрямо другите майки да ми се падне и второ бебе като Кати (тя беше и е ужасно кротка и послушна), баланс трябвало да има, връщало ми се...И това ми било приятелки, вчесто да ми съчувстват, ми злорадстват      Проверих, не приемат рекламация на бебета, така че такъв ще си го гледаме и ще се надяваме да се кротне поне мъничко 

Алекс, не се учудвам от написаното за бебчо- аз съм с две момченца- е, и с двете ми беше трудно първите месеци, след 5-ия, 6-ия месец се регулираха нещата. Големият ревна още в родилното- след като си взе първия сън след раждането. В чудо се видях. Малкият първите 3 седмици беше спокойно и спящо бебе, и след това нещо му прищрака, почна да не спи и да плаче. Намерих му цаката към 4-ия месец. Не забравяй, всичко е ВРЕМЕННО.
И двамата бяха лепнати за гърдата, затова и с второто не успях да кърмя повече от 6 месеца, не издържах по-дълго на този ритъм в съчетание с по-голямото дете, което беше до обед на ДГ. Като ги гледам сега, това си е била чиста привързаност към мама- все още са така. И с адаптацията в ДГ дълго време траеше при двамата, много са привързани към мен- макар че с бабите си нямат проблем, чувстват се добре с тях.
Сега водя на плуване голям Б., него що годе успявам да го пусна на курса без мен( с уговорката , че го чакам в съблекалнята), но всеки път един куп момченца на по 5,6,7 години плачат, та се късат- даже 2 поредни пъти имаше повръщащи в банята , отдавам го на притеснение. Момиченца не видях така да страдат да се отделят от майките си, съчетано със страх от водата  (курсът е по-скоро свикване с водата, правят съвсем леки плувни упражнения, дори не топят глави във водата).  Та това е показателно колко е силна понякога "пъпната връв" между майка и син.

Силви, звучиш добре, нагаждайте се по-бързо с помпата, за да се нормализира по-бързо ежедневието ви!

Здравейте момичета!
Честити на Александра и мама Жулиета да са ви здрави и много любопитни малките мъже
Бибит,понеже попита как сме та затова пиша.Като цяло сме добре.Лятото бяхме при нашите и прикарахме страхотно игри и пак игри.Малкия проходи там.Сега Митко ходи на градина,а ние се гледаме с малкия вкъщи.Напоследък се чувствам много уморена и често се караме с Митко,ама и той ми отговаря много и нз. Какво да го правя.Търси си внимание,а на мен мен ми е трудно да балансирам между двамата.Скоро ще се местим да живеем към Бургас и Мм се занимава с ремонти.Това е общо взето.Скоро пак ще пиша,че да неотегчавам повече.
Хубава вечер☺

Рибке, ти зачезна направо! Добре, че се разписа, не отегчаваш!
За отговарянето- не мисля, че сте голямото изключение, порастват и имат самочувствие на по-големи. Моят голям Бибитко все закача до раздразнение по-малкия, уж се смеят в началото и все до сълзи се стига накрая. За щастие вече много си играят заедно, дочакахме го и този момент, дълго се занимават заедно, без да ме  търсят. Преди година това беше нереална картинка.

Привет, мили момичета. Сигурно вече повечето от вас са ме забравили, но реших да намина да ви поздравя.

Първо честита радост на мама Жули, знам, че за нея това е дългочакано и много желано бебче и съм много щастлива от прекрасната новина! Да й е жив и здрав Димитър!  

Алекс, много ти се радвам, теб си те следя във фейса.

Силви, много съжалявам за ужасното нещо, което е белязало живота ви. Не мога и дори не искам да си представям какво преживяваш и как се чувстваш... НО знаеш, че с това се живее, а това е най-важното!!! Ще видиш, че след време всичко ще влезе в ритъм и норма и Алекс ще бъде добре, здрава и щастлива! Силни прегръдки от мен!  

Ние сме добре. Анди и Лизи са прекрасни деца. Анди е все така умна, разсъдлива, старателна, чувствителна. Често се чудя кой е родителят и кой детето, защото всеки ден учим ужасно много от нея. Понякога точно тя ме отрезвява за редица неща. Лизи пък е много будно, усмихнато и забавно дете, с характер! Голям! Дотолкова, че понякога ме изкарва извън нерви, хехе, но съм много щастлива, че е точно такава. Надявам се това да й помогне да не позволява никой и нищо да я мачка. Като цяло към момента с кака си са различни в много отношение, респективно и отглеждането им е различно. Анди много ми помага, много се обичат, много се търсят, много си играят заедно - моля се винаги да бъде така и работим много в тази насока като родители. Всеки ден се моля най-вече да са ми живи и здрави и да оцелеят в тази скапана държава, където  за съжаление на никого не му пука за най-ценното - децата!

Това е от нас. Бъдете здрави и щастливи!  

Честито на Жули! Да са живи и здрави!

Здравейте и от мен Тук голямо мъртвило е настанало То всеки си има ангажименти, къде с едно, къде с две деца.
Ние сме добре. Дари вече стана на 1 годинка. Много е усмихната и закачлива, отворена е към хората, дори и непознати. Само понякога се смущава, ако влезе вкъщи непознат мъж, след 5 мин свиква и започва да му се усмихва.

МАртин расте и започнах да осъзнавам че е от мъжки пол, не е просто дете.Ходи по някога за кухнята на Дари. В началото ми беше много трудно да се пречупя и да го пускам сам да излиза, но е на 5 мин пеша от нас през кварталната градинка и реших че трябва да започна да го товаря с някакви такива задачки.

Имам обаче конкретни въпроси към вас. До къде сте стигнали с въпросите за ... ъъъ .. секса, половото възпитание, половите различия... птичките и пчеличките .

До преди една година имах дете, но вече имам син определено е ясно че е мъжленце. Събира се да играе с едно съседче, което е почти две години по-голямо и научава разни неща от него. Примерно започна да обръща внимание на гърдите ми. Преди не му правеше впечатление, кърмех спокойна Дари пред него (и сега я кърмя ако се наложи и не се крия де), но той започна да проявява по-друг интерес към "цицитееее", както ги нарича. Понякога се опитва да ги докосва, искал да ги види и подобни. Става му смешно и особено като говори за тях. Аз гледам да не правя драми, щото знам че е нормално. Все пак съм Жената в живота му за сега, но ... не знам дали реагирам правилно, не знам какво и как да обясня. За сега казвам че гърдите служат за хранене на бебето и той добре го знае и вижда, и той е бил така и всички бебета. Но като се събере със съседчето и някак започва повече да мисли за "цици". Като гледа разни реклами на спирали все ме пита аз имам ли такава, онакава, имам ли си такива женски неща (гримове и каквото види по тв), като ми намери гримовете в банята и иска да ме гримира и такива неща.
Знае че бебета се раждат от жената през влагалището, че се образува бебето от яйцеклетка и сперматозоид, който живее в тестисите, но не се е сетил да пита как се събират двете . За секс не сме говорили изобщо, просто хич не е питал и чувал май за това. И скоро сигурно ще чуе, щото има едно 11 год хлапе пак от блока, с което също играят, та предполагам че от него ще чуе и други интересни неща

Та исках да ви питам, особено мъжките майки, как се справяте с мъжленцата какво обяснявате, какво показвате ... изобщо как е при вас

Кати тази тема не я влече. Даже докато бях бременна ни един въпрос не зададе по тази тема. Нищо свързано с пчеличките, мухичките и разликите между двата пола.
Иначе всичко е наред при нас. Анди расте, вече не е чак такова мрънкало (ама няма да го хваля). Кати си ходи на градина. Онзи ден имали открит урок по музика под формата на музикален конкурс. Тя го спечелила.  Прибра се с грамота и куп емоции. Заведох я да се запознае с бъдещата си учителка, разгледа класните стаи...

Здравейте, да се разпиша и аз.

Елиа, и моят синковец не се задълбочава кой знае колко по половите въпроси. В у-ще(нали е 1-ви клас) имаха в урока си две голи нарисувани деца, едно до друго- момче и момиче. Различните части от тялото ги написаха със съответните думи. Моят Бибитко само се подхилкваше на страницата с голото момиченце, забелязах, че го беше срам и все криеше рисунката.
Иначе към мен не проявява голям интерес, но аз и не кърмя отдавна, другото по мен много-много не го интересува.
С брат си само се закачат по пишките като са голи, като братчето е по-настъпателно и голям Бибитко често се дразни от това.

Много хубаво, че го пращаш наблизо сам с определена задача. Моят Б. е страхливко и не би тръгнал из квартала така, а би ми се искало да е по-самоуверен.

Алекс, едно голямо БРАВО НА Кати!
Бибитко в скоро време ще почва уроци по цигулка, че му е голям мерак, да видим докога , него определено го влекат изкуствата и го поощряваме в тази част. В момента мечтаната му професия е музикант.

Тук изкарахме тукашния Великден, учениците бяха в 2-седмична ваканция и от днес пак на школото, волю-неволю... защото моят синковец днес нямаше никаква мотивация да ходи на у-ще, но няма как- трябва.

Приятели - моля подпишете тази петиция, с която съм лично ангажирана! Вашия глас е много важен - с нея искаме държавата ни да поеме консумативите за инсулиновите помпи и сензорите за измерване на кръвна захар при хора с диабет! В цяла Европа това се случва от десетилетия, дори Македония отдавна е решила въпроса. Става въпрос за средства от порядъка на 300-600 лева на месец, които не всяко българско семейство може да си позволи, особено ако има дете с диабет и единия родител не може да работи за да се грижи по 24 часа за него. Това не само ще спести на децата 15-20 убождания на ден, но ще им даде възможност да имам много по добър контрол на диабета, с много по-голяма свобода - вече ще могат да спят когато и по колкото искат, да се хранят колкото пъти на ден желаят и да спортуват и играят свободно без страх от хипогликемии. Благодаря ви предварително - http://www.peticiq.com/deca_diabet       В графата име на дете не е необходимо да пишете нищо

Подписах я, Силви. Как е малката,  иначе?

Благодаря - добре е!  - всичко е наред! Ходихме на лагер с дечица с помпи в Разлог- беше много интересно и приятно, сега се записахме да ходим на още един такъв но морето! За нея е много полезно да вижда, че не е единственото дете с помпа и сензор!
Вие как сте!?