Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 32 **

При мен положението е още така, нищо че големият ще стане на 4  За кво ми е сън? Видях че няма смисъл да си лягам след 10000 ставане посред нощите, затова реших да поработвам нощес, барем някой лев да изкарам.

Мен също ме притеснява, че ще викам много по децата. Аз съм си от нервничките и съм склонна да викам по Е. сега, а си представям после....честно казано си мисля, че тая разлика хич не е хубава за самите деца, защото мама е супер изнервена и недоспала и въобще не може да става въпрос за позитивно възпитание, а по-скоро за едно непрекъснато опитване да се откопча от децата.
Хора, отчайвате ме! Вече се сдухах тотално Край, не искам!!!! Може ли да избягам?!?!?!?
И все пак има ли позитиви? Някакви, нещо за което да се хвана за да не се отчаям напълно още преди да се е започнало? 

А чакай сега - има позитиви. Все пак тук има и планирани деца с малка разлика - не е като да не сме ги искали и да не сме знаели в какво се забъркваме . Второто бебе излиза почти безплатно - всичко си имаш от първото. Всичко ти е прясно - няма нужда да свикваш наново. Ревността при първото е взможно да се прояви в по-слаба степен отколкото ако е по-голямо. След година две като пораснат ще могат да си играят заедно на игри, които вълнуват и двете. Ще избуташ периода с детската градина за двете на един път (хич не си представям 10 години подред всяка сутрин да оставям някой на детска градина, защото децата са примерно с 5-6 години разлика и тъкмо едното да порастне и да спре да боледува и второто започва). Ще можеш да се върнеш на работа малко по-бързо отколкото ако децата са с голяма разлика (няма да излизаш във второ майчинство - тъкмо си набала инерция в службата и хоп - пак си бремена).
Свали розовите очила, забрави фразата 'и мама е човек' и 'аз съм перфектната майка и домакиня' и че 'първите години са най-хубавите - наслаждавай им се' (не че не са, но само от дистанцията на времето), стисни зъби и оцелявай. Има светлина в тунела И колкото и да е клише - тази реклама доста добре го казва http://-spam185-/videos/2100/Strahotna-reklama-na-Coca-Cola-Life

  + взимай бабата под ръка и да е плътно с теб, тогава може и да си поприпомниш, че "и мама е човек"

Аз, колкото съм търпелива и спокойна по отношение на децата + колкото съм всеотдайна, имах няколко момента, в които бях на ръба на нервна криза   , а ти щом си от по-нервничките, не те мисля. jalina, бъди реалист.
Единият от тях - имахме гости вкъщи, всичко приготвихме двамата сами с мъжа ми + децата около нас   за 10 човека. Първо дойдоха нашите, какво ми стана, не знам, разкрещях се като обезумяла, ревнах и само повтарях "имам нужда от помощ, имам нужда от помощ... " след това се разсърдих на майка, защото никой нищо не направи по въпроса да ме отмени за малко, за да се поотпусна.  

sunlight_eli, любопитна ми е рекламата, но я дава като рекламен спам - напиши как да я търся.  

sunlight_eli        


Jalina , наистина бъди реалист мила.Позитивното е ,както хората отстрани казват "Поне ще пораснат заедно и наведнъж" и въпреки трудностите обичта е безгранична ,а викането по тях е само с цел да ги предпазим от поредната пакост,която често пъти може да не е безобидна,но това не ни прави лоши,ето затова е хубаво да има кой да помага.

Може би така ще я пуснат Coca-Cola Life - Ser padres

[uote author=sunlight_eli link=topic=804406.msg29672180#msg29672180 date=1418141467]
Може би така ще я пуснат Coca-Cola Life - Ser padres
[/quote]
https://www.youtube.com/watch?v=-prOqP8AxAA&hd=1
 Ха ха  
Баш си е така, ама се чудиш чия беля да предотвратиш първо  
И Coca Cola не прави нещата по-розови!

За мен беше най-трудно след 1вата годинка на малкото. Първата година голямото ходеше на градина (често боледуваше, но все пак ходеше), мъжът ми го водеше, аз го прибирах (тук беше малко сложно, защото беше надалеч). Но като минах на ниското майчинство го спряхме (ходиха на частна), дойде зимата, голямото взе да скучае, малкото пък проходи и правеха мноооого бели заедно!
Иначе за момчета са кротки, от малки имат здрав сън, не са злояди (затова съм и редовно зад печката, да са ни живи и здрави!). Малкото имаше колики, няколко нощи съм осъмвала на фотьойла с него, но не е било нон стоп. Редовно излизахме по разходки, за да се измарят, + за мен е, че съм шофьор и колата е на мое разположение, ходихме по паркове, зоопарка. Сами си ги гледаме, бабите и двете работят и са надалеч, идват по 2 пъти в годината да помагат (основно комбинираме последните години като съм в сесия или правя лютеница  ). Като бяха малки мъжът ми работеше и извънредно, прибираше се много късно вече, често беше на работа и съботите.

Аз лично не съжалявам, че са породени, така си ги и исках. Дори и сега, ако не беше фин. част и това, че карам по-тежка бременност, си мечтая и за 4-то, пак породено, с още по-малка разлика. Но май ще си ми остане само мечта.

И, да, като поотраснат става наистина много леко. Вярно, първата година на малкото ми се губи (нямам такива ярки спомени, както с големия като беше мъничък), но пък сега са заедно на у-ще, заедно на спортове, общи приятели имат, общи интереси и игри. Вчера малкият се прибра по-рано от у-ще, че го болеше корема и едвам дочака брат си да се прибере, "било много скучно да си само с мама в къщи", каза.

За кърменето помня, че докато кърмя малкия, големият идваше и се гушкаше в мен (преди год. даже снимка бях пускала) и на единия крак бебето, на другия големия. Не помня да ми е тежало, като нещо нормално го приемах, а явно това беше неговият начин да не се чувства пренебрегнат. От време на време вечер оставах до късно, я да се лакирам, филм си пусках, тук във форума да пиша, ей така време за мен (като тази вечер  ).

Jalina, а немски знаеш ли и живяла ли си там преди? За мен лично тегавото би било, ако съм сама в чужда страна и не знам езика, нямам опит с културата и т.н. Аз лично бих опитала, пък щом имате опция за прибиране в БГ. Но, и аз явно съм по-друг тип жена, винаги съм мечтала да бъда майка, а и децата ни за малки момчета си бяха кротки, че правеха бели, правеха, но не е имало безсънни нощи (освен като са били болни) и много тръшканици.

Ако още не си разопаковала кенгуруто, просто го върни и си избери слинг или ергономична раница. Ако вече си го разопаковала или няма как да се върне, може да пишеш на Дядо Коледа, а кенгуруто пак го разкарай  Повече информация може да получиш тук и тук. Добрата носилка ще ти осигури две свободни ръце и внимание за по-голямото дете 

Ревността към новопоявилия се център на внимание е съвсем нормална. Може да е удачно да говорите, макар да ти се струва малко детето. Често разбират повече, отколкото предполагаме. Има няколко книжки за Франклин по темата, може да си ги вземете и да четете от сега. Чудесно си се сетила за бебето на бебето, вероятно с времето ще потръгне играта. Някои майки споделят, че в багажа за болницата включват дребен подарък "от бебето" за по-голямото дете.
Кърменето на бебето съвсем не е задължително да е съпроводено с проблеми. Някои майки отделят за по-голямото дете любими играчки в специална кутия, която отварят само по време на кърмене. Други пускат любими песнички или четат книжка (може предварително да се запишеш как четеш, ако не ти стигат ръцете). Може да се предлага нещо вкусно за хапване. Някои майки разрешават в тези моменти да се гледа детско - например Франклин или друго сравнително подходящо предаване. Много майки кърмят в слинг или ергономична раница, което им освобождава ръцете.
Може от сега да потърсиш контакт с Ла Лече Лига в Германия. На срещите не само може да получиш помощ и подкрепа за кърмене, но и да се запознаеш с други майки, да намериш приятелки. Такива уж дребни неща, вкл. разходките, обикновено са много ефективни.


Виждам няколко доста притеснени поста в последните страници. Кураж! И това ще мине!

П.С. "И майката е човек" никога не бива да се пропуска. Никой не казва да се зареже бебе на месеци, за да се иде на море без деца. Но не е задължително майката да е мъченица априори. Добрата компания от майки "на сходно дередже", които наистина те разбират и биха се навили да дойдат на гости, за да поиграят децата, докато ти се изкъпеш, може да е разликата между истерията и една обикновена седмица    Ето тук един чудесен текст, който разглежда принципно въпроса: Майката – митове и легенди. И щастливата истина.

jalina не се настройвай негативно. Просто трябва да си реалист и да погледнеш нещата както са си, докато не се роди бебето не се знае дали ще е много много трудно или просто трудно. И аз съм от тези леко невротични хора и доста викам по децата (вече и по двете, че малката стана подвижна и прави бели), често се усещам че прекалявам и откачам за пълни глупости, но това е главно в дните когато не съм спала или съм спала сгъната на осем, което е почти като да не съм спала. При нас ревност не е имало и сега няма, двамата много се обичат. Големия беше станал много нервен и тръшкащ се след като се роди малката, но му мина като пи малко дормикинд. Сега се оказа че малката е голяма нахалница и само досажда на брат си, той се заиграе с нещо и тя веднага там да му го развали съвсем целенасочено. Иначе вече се заиграват много добре, случвало се е по половин час да си играят двамата на нещо и да се забавляват. С времето забелязвам, че игрите им стават по дълги и не завършват с крясъци. Така че светлина има в края на тунела. Има много положителни неща според мен, освен че ти излиза почти без пари второто дете и на бързо свършваш с цялата лудница по гледането на деца (реално сега не си представям да трябваше да си търся работа да вляза в ритъм и да се наложи пак да се върна към гледането на бебета след 5 години примерно). Аз лично се разтапям от умиление като видя как се гушкат или големия целува малката и когато тя се удари и плаче той идва да я успокоява и и носи някоя играчка.

зелено човече мойте уважения, но взимането на душ за мен не влиза в графата 'и мама е човек', а в гарантираният жизнен минимум за всеки човек дори и за майки на породени деца . Ако и душ не успея да си взема вече за мен това ще е върха на айзберга ) (не че не се е случвало). Ако нещата от последната страници са звучали по-негативно, то е защото са в отговор на конкретно зададена ситуация - сама, в чужда страна, без нито една приятелка (и явно изглед да се появи такава), с две малки породени деца, едното от което на полудневна ясла (ако трябва да избера между полудневна ясла и никаква бих избрала второто - отново поради личен опит), с мъж които не само отсъства 3 дни в седмицата ами не можеш и да го ползваш за отдушник за намаляване на напрежението. И майка, която сама казва, че има нужда от време за не я си (което е напълно разбираемо, но в така описаната ситуация просто няма да го получи поне в 3 дни от седмицата). Аз лично не виждам как при така описаната ситуация мога да и кажа - давай, всичко ще е супер, важно е нагласата ти да е положителна. При това поставянето в тази ситуация е за едни доста съмнителни мотиви (не финансови, не напълно непреодолими, а само научаването на втори език, което може да стане и по много други начини). Бих я окуражила ако това беше единственият и вариант. Но тя има и друг, доста по-подходящ и истинският въпрос беше не да и дадат кураж, а да и се каже как стоят нещата наистина и кой е по-добрият вариант. А че ще оцелеее и това ще мине е повече от ясно - все пак всички в тази тема сме оцеляли, някои и в подобни ситуации
А статията сама по себе си е напълно вярна, но не е приложима за разискваният конкретен случай тук. Случайно и аз чета този блог и знам, че децата на тази жена не са породени, а с 4-5 години разлика. Тя след първата годинка не е стояла вкъщи, а се е върнала на работа. На нея принадлежи изречението 'Цял ден се приготвям психически да прекарам 3 часа с детето вечерта' (като го прочетох си помислих какво ли ще е ако трябва да прекарва с него 24/7). Освен съпругът й има приятелки, които и помагат и тя им оставя детето, когато се налага да отиде на работа и няма кои да го гледа. Освен това статията започва с "Пиша този текст с уговорката, че съм прекарала последните пет дни сама с двете деца и накрая се стигна до грозни сцени. Та, да не са заблудите, че се имам за някакъв особено успешен или “добър” родител" А нашата героиня ще прекара доста повече от 5 дни заедно с децата сама.

sunlight_eli, то и аз си вземам душ ежедневно, разбира се, но има майки с много дълга коса, примерно, за която отнема половин час миенето й   Среща за игра с бонус "минене на коса" - true story.
Вярно е, че с позитивна нагласа нещата няма да се променят в детайли, но все пак помага за ежедневието. Видях доста подробни постове с трудности, какво сега, да се хабя и аз да се повтарям ли? Затова реших да наблегна на другото. Решение вместо някого не можем да вземем, но ако няма съвсем никаква подкрепа на чуждо място (както съм намекнала аз), силно вероятно да й е доста трудно на майката. Статията цитирах също с намек, но явно той не се видя добре.

Здравейте,

Четох много за породените деца и почти навсякъде изскача само едно изречение - трудно е. Всичко останало е супер готино или поне така звучи, явно за да не се отчайват жените:-)  но имам нужда да чуя реалните истории, не че ще мога да направя нещо, но ще се чувствам подготвена за най-страшният сценарии и искам в главата си да направя малко план преди да ми се е побъркал още мозъка от недоспиване и нерви:-)  благодаря ви много. За тая Германия държи ММ, аз съм 50:50. И понеже сме двама и понеже с мъж навсякъде съм си навила там:-)  понякога се чудя защо изобщо, но минава бързо.
Да, мама е човек и да мама трябва да е щастлива за да са щастливи всички. А понякога усмивката на детето не е достатъчна... Изолацията не ме плаши толкова много, така или иначе и сега само с едно и в бг съм си изолирана. Това не е драма, а и не съм тотален темерут за не говоря с никого никъде:-) 
Слинг имам, но така и не се научих да се омотавам в него. Също не мога да кърмя на поискване - опитах с каката, но в момента, когато се усетих, че съм се превърнала в млеконадпйна централа въведох предвидимият режим и живота стана хубав. Не критикувам това нещо, но при мен не сработи и само се изнервих повече. Въобще отглеждането на първото досега е доста консервативно - режим на спане и храна, спане в друга стая и тн неща, които много майки критикуват, но за нас си бяха ок и предпочитани, умишлено направени:-) 
Сега имаме възможност бебето да е в отделна стая от каката - ще спи в нашата стая в началото, точно за да не се будят една друга. Когато започне да спи по цели нощи ще ги сложим заедно. Наистина вско зависи от темперамента на децата. Мен ме притесняват няколко основни неща - кърменето, вечерното приспиване, воденето и взимането от градина.... Точно затова мисля, че твърс режим е най-добрият вариант и съм си решила да го направя. Реалността, а не напудрени истории за майки, на които всичко им е супер, спят като пънове от раждането и винаги са в отлично настроение. Грозната истина, за да се подготвя:-)  не е за да се филмирам повече, а проато да мпга донякъде да си изградя реални реакции в главата преди да съм се изнервила прекалено много:-) 
Позитивите - май не са много, но то ако се замисли много дълбоко човек като цяло позитивите и само от едно дете май не мохата да се опишат с думи:-) 

Добро утро след безсънна нощ. Благодарение на градината отново болни-кашляне цяла вечер и сополи.И двете....Лекуваме се,но колко ли време ще се проточи пак не ми се мисли.

на мен най- трудно ми е прибирането след разходка. дребната не иска да е в количката,  не иска и да върви, иска да я нося. като я сложа да седне и се почва един рев едно чудо  баткото има моменти, в които и той иска да го взема и тогава става чудно- кой да нося, и с коя ръка да бутам количката.
студентка съм 2ри курс. не ме питайте за лекции  поне има за 2-3 часа на кой да я оставя. но и да нямаше, има детегледачки за почасово гледане.
започнаха да правят нещо заедно- да разхвърлят  баткото вече е по- мил към сестра си  е, има моменти, в които да я бутне за да ѝ вземе играчката