Щастливи заедно с проектите на Махсун Кърмъзъгюл и колеги '34

Mahsun Kırmızıgül ‏@Mhsnkrmzgl  
Eski İki magazin muhabiri ile ofisimde sohbet ettik. Habersiz ve rızam olmadan o samimi muhabbetin röportaj yapılmış olması çok üzücü. / В офиса ми говорихме с двама бивши репортери от списание. Без да ме предупредят и без съгласието ми да направят от този искрен разговор репортаж е много тормозещо.
10:23 pm - 17 Feb 2015 • Details

Репортажът, така както е публикуван в доста медии:
Махсун Кърмъзъгюл разказа на Дженк Тезел неизвестни факти за себе си
http://kelebekgaleri.hurriyet.com.tr/galeridetay/92175/2368/1/ma … er-tezele-anlatti
След като с последния си филм „Чудо” Махсун Кърмъзъгюл задмина успеха от приходите на предходните си филми, целта му порасна. Кърмъзъгюл казава, че оттук нататък иска да се представи на международната сцена.
18.02.2015 г.
Дженк Тезел
Работата на певците е лесна
Ако попитате певците, тяхната работа е най-трудната… Но няма такова нещо… Влизат в студиото и изпяват песен, дават концерти и получават голям приход. Но в киното не е така. Един единствен филм може да ви отнеме години. Сценарият и историята е първа стъпка… След това намери места за снимки, избери актьорите. Със заснемането е завършено… Дали пък приключи! Монтаж, дублаж, озвучаване, за всичко отделни усилия…
Любовта към киното го накара да забрави парите
Ако бях продължил с вокалното си творчество, сега щях да печеля десетки пъти повече от печалбата ми от киното, като изпея две песни мога да получа голям приход. Но любовта ми към киното е толкова голяма, че да захвърля на заден план парите. Освен това, от интереса и обичта на хората все повече разбирам колко правилно решение взех.
Ще давам само публични/общински концерти
От сега нататък ще излизам на сцена само, за да давам публични концерти. Целта ми е до 60-годишната ми възраст да заснема още 10 кинофилма и да ги оставя на следващите поколения…
Подхождаха към мен с предубеждение
Отнасяха се към мен много предубедено, тъй като влязох в сектора на киното с идентичността си на „тюркю-певец” (türkücü – певец на народни/фолклорни, арабеск и поп-фолк песни). Но вече всичко е ясно. Не искам да продължавам да снимам филми в Турция, ще заснема филм в чужбина и ще си изградя име на международната сцена. Ще ме гледат извън границите на Турция.
В музикалната общност всеки е лъжлив
Да, вече изоставих музиката. За това решение влияние оказва и лицемерието в общността. Бях дълго време сред тях, всички тези хора са фалшиви! Усмихват се, а зад гърба ти въртят номера. Писна ми от тези лъжи.
Новата публика не е добра
Излизах на сцената в казината, сварих последните хубави периоди в сектора. Но сегашната аудитория не одобрявам. Парите не ги правят за съжаление добри слушатели, и това също имаше влияние за напускането ми.
Ходя на работа с метрото
Не живея като знаменитост. Например, всеки ден отивам и се връщам от работа с метрото… Работното ми място е в кв. Левент, с метрото преминавам през района на „Таксим”. Погледите на хората, и интересът им никога не ме притесняват.
Моят свят е киното
Дори и малко да печеля съм щастлив. Във фирмата ми имам доста колеги, всички са много щастливи. Освен това има и млади хора, в чието образование имам дял. Повтарям, не преследвам парите, моят свят е киното… Косите ми побеляха по пътя ми в киното.
Можех да спечеля 100 млн. долара
Ако бях продължил да излизам на сцените до ден днешен щях да съм спечелил близо 100 млн. долара. Но в момента живея с 10 хил. лири на месец. Спечеленото споделям с хората в моята фирма.
Единственото ми удоволствие е да се срещам с приятелите ми и да хапнем, за това не пестя, ходя в най-добрите ресторанти. Толкова поне съм заслужил.

Публични/общински концерти (halk konseri) – в Турция това са такива концерти, организирани от общински администрации и в които изпълнителите се включват по свое желание, имат възможност да изразят и свое мнение. Тези концерти са безплатни за публиката, а в някои случаи и изпълнителите участват безвъзмездно. Често този тип концерти са подложени на критика, че стават причина за загуба на приходи за артистите.

Публикувано в повечето случаи от други медии под заглавието:
Mahsun Kırmızıgül: Ayda 10 Bin Lirayla Geçiniyorum / Махсун Кърмъзъгюл: Живея с 10 хил. лири на месец


Mahsun Kırmızıgül‏@Mhsnkrmzgl
Hürriyet ve Milliyet için röportaj yapmadım. Bu basın yayın ilkelerine aykırı, saygısızca yapılmış bir habercilik anlayışıdır. / Не съм давал интервю за „Хюррйет” и „Миллйет”. Това противоречи на медийните принципи, това е един неуважителен журналистически подход.
2:23 am - 18 Feb 2015
Mahsun Kırmızıgül‏@Mhsnkrmzgl
Box ofis tüm filmlerimin karşılatırmaları. http://instagram.com/p/zPXptXjT-w/ / Съпоставка на всичките ми филми в Боксофис.
3:03 am - 18 Feb 2015

"Днес Турция е потънала в скръб... Днес Турция е в траур... Майките надигат глас, обвиняват, порицават... Бащите – навели глави, мълчаливо стискат юмруци...
Младежите изпълват площади и улици, за да изпратят в последния ѝ път Йозгеджан Аслан – двадесет годишната студентка от Мерсин, която бе зверси убита...
Накратко историята...
Йозгеджан пътува с минибус. Пътниците слизат един по един, Йозгеджан остава единствена пътничка. Шофьорът решава да я изнасили. Нахвърля се върху момичето. Йозгеджан не е само умно, тя е и сърцато момиче. Изважда от чантата си сълзотворен газ и напръсква лицето на нападателя. Озлобен, започва да я бие. Момичето не се предава. Това още повече разпалва лудостта на насилника. Намушква я с нож. Йозгеджан продължава да се съпротивлява. Бесен, че не успява да я изнасили, решава да я убие... Удря я с желязо по главата. После се обажда на баща си: „Вземи един чувал и ела“ и на един приятел. Тримата отрязват ръцете на Йозгеджан, напъхват я в чувала, закарват я в гората и я изгарят...
Обществото в Турция се раздели на две: едните обвиняват светските нрави, че „пуснали“ момичетата по улиците, другите – религиозния фанатизъм и закостенялост, едни издигат лозунга за връщане на смъртното наказание, други, казват, че момичето си го е търсило „щом е облякла пола“, всеки има своето „защо“... А истината е проста – всичко започва от семейството – написа я една млада жена – Деря КЪР

...Eдна жена е бременна. Бебето ще е момче. Семейството е щастливо, много щастливо.
Бебето се роди, чичовците видяха „бобчето му“. Чичовчите преливат от радост. Защото видяха най-важния орган.
Бебето поотрасна. Ще му правят сюнет. Тъпани, зурни, подаръци...
Детето си мисли: „Мисля, че това е много важен орган...“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Ходеха ли някъде, непременно виждаха няколко хубави момиченца. „Кое да ти вземем, синко?“ – питат майка му и баща му.
Детето си мисли: „Мисля, че отсрещната страна не я питат, тя няма право на мнение.“
И го записва в най-тъмното, закътано място на паметта си.
Момченцето е гладно. Ако има сестра, тя и майка му му сервират. После прибират масата.
Момченцето си мисли: „Момичетата / жените са създадени да ни прислужват.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Семейството е поканено на гости. Гостите са много. На масата няма място за всички. Възрастните и мъжете сядат около масата. Момченцето – също. Майка му и ако има сестра, сядат на пода.
Момченцето си мисли: „Значи важното е на мъжете да им е добре.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Първо сервират на мъжете. Мъжете не помагат.
Момченцето си мисли: „Значи първо мъжете трябва да се нахранят.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момчето започна да илиза с момиче. Целият род е известен. Всички само за това говорят. Един чичо, намигайки двусмислено, подмята: „Знаеш ли какво да правиш с момичето?“
Майка му и баща му го хвалят: „Да не би да намери по-добър от сина ни.“
Момчето си мисли: „Значи аз заслужавам най-доброто, със или без съгласието на момичето, трябва да получа каквото желая.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момчето порасна. Започна да излиза с приятели, да се забавлява. Вечер се прибира късно – посрещат го като паша. Сестра му обаче закъснее ли да се прибере – карат ѝ се до бога, дори я бият.
Момъкът си мисли: „Значи аз мога да влизам и излизам вкъщи, когато си искам.“
И го записва в най-тъмното, закътано място на паметта си.
Навън се скарва с други, сбива се. Връща се вкъщи с разкървавено лице.
Майка му и татко му го посрещат: „Браво, момчето ми! Браво! Юнак!“
Момъкът си мисли: „Значи аз съм силен и мога да решавам въпросите със сила.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Мамъкът порасна. Стана мъж.
Но не стана човек.
И тръгна да прилага записаното в паметта си..."
Деря Кър
14.02.2015

Тука вече го е подхванал